Определение № 875 от 30.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 875 гр. София , 30.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000600841 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение от 08.07.2021 г. на СГС-НО, 15-ти състав, постановено по НЧД № 1234/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения М. Д.

Ц. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода за срок от 19 години, наложено му по присъда, постановена по НОХД № 2152/2008 г. по описа на СГС.

Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила жалба от адвокат Б. Х. от САК, служебен защитник на лишения от свобода М. Д. Ц. в това производство, с оплаквания, че същото е необосновано. В жалбата се оспорват направените в доклада на ИСДВР изводи, като се твърди, че същите са необосновани. Твърди се, че с поведението си Ц. е дал достатъчно и убедителни доказателства за поправянето си и че в случая са налице предпоставките на чл.439а от НПК. Отправя се молба да бъде отменено атакуваното определение на СГС и да бъде постановено ново, с което на основание чл. 70 ал.1 от НК да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване на осъдения М. Д. Ц..

Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение на осъдения М. Д. Ц. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява наложеното му с присъда по НОХД № 2152/2008 г. по описа на СГС на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 и чл. 24 от НК едно общо наказание 19 години лишаване от свобода, измежду наказанията, наложени му за престъпления по чл. 116 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл. 29 ал.1 1 б.“б“ от НК, по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“б“ от НК, по чл. 150 от НК и по чл. 196 от НК.

Фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му наказание е 22.09.2011 г., като към датата 08.07.2021 г. лишеният от свобода М. Ц. е изтърпял фактически 13 години, 09 месеца и 16 дни; от работа е изтърпял 01 година и 26 дни, или всичко е изтърпял 14 години, 10 месеца и 12 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 04 години, 01 месец и 18 дни.

Изхождайки от обстоятелството, че извършеното по НОХД № 2152/2008 г. групиране включва и наложени на осъдения Ц. наказания за извършени от него престъпления, представляващи опасен рецидив, първостепенният съд напълно правилно и законосъобразно е приел, че за да е налице в случая формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 от НК, свързана с периода на фактическото изтърпяване на определена част от изпълняваното наказание лишаване от свобода, осъденият следва да е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо наказание. Тук следва да се отбележи, че при групирането по реда на чл. 23-25 от НК на наказанията лишаване от свобода е характерно, че се определя едно общо такова наказание - лишаване от свобода. С оглед на това и след като при този вид множество от престъпления се касае за налагане на едно общо наказание и при условие, че някои /в случая повечето/ от включените в групирането наказания са за престъпления, представляващи опасен рецидив, както е в настоящия казус, то следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 70 ал.1 т.2 от НК /наложеното наказание да е за опасен рецидив/, поради което за постановяване на условно предсрочно освобождаване е необходимо осъденият да е изтърпял не по-малко от две трети от това наказание.

Отнесено към проблематиката по настоящото дело, това означава, че за да е налице коментираната предпоставка за постановяване на УПО, осъденият Ц. трябва фактически да е изтърпял не по-малко от 2/3 от определеното му на основание чл.25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК едно общо наказание в размер на 19 години или фактически да е изтърпял не по-малко от 12 години и 8 месеца, на колкото се равняват 2/3 от определеното му общо наказание. От данните по делото се установява, че към датата на произнасянето на градския съд /08.07.2021 г./ осъденият е изтърпял фактически повече от 13 години и 9 месеца, което без съмнение сочи, че е изтърпял повече от 2/3 от размера на определеното му общо наказание.

С оглед на това СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.2 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 2/3 от размера на наложеното наказание.

Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не е изпълнена другата законоустановена и необходима предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият да е дал 2 необходимите категорични и безспорни доказателства, че реално се е поправил. В тази връзка въз основа на приложените по делото доказателства и на установените от тях обстоятелства градският съд е приел, че макар демонстрираното от осъдения през последните няколко години поведение в пенитенциарното заведение да е в „позитивна светлина“, то предвид констатираните към настоящия момент средни стойности на риска от рецидив и вреди към обществото и данните за все още наличните дефицити в съзнанието и поведението на лишения от свобода Ц. при него все още не е приключил процесът на ресоциализацията му към спазване на обществените норми за поведение, необходима за интеграцията му в обществото.

Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващия извод на СГС за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения. Този извод е подробно аргументиран и по съществото си е напълно правилен и обоснован, тъй като се основава на приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е., въз основа на данните по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка все още не е изпълнена.

Изследването на цялостното поведение на осъдения Ц. по време на престоя му в затворническото заведение във връзка с изтърпяването на наложеното му общо наказание 19 години лишаване от свобода води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият не е дал безспорни и категорични доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на законовия ред и на установените в обществото правила на поведение.

В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от началника на затвора *** по повод молбата на осъдения М. Ц. за условно предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че в случая не са налице достатъчно данни и доказателства за поправянето на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение и че не са изпълнени в своята цялост целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36 от НК. В обосновка на това отрицателно становище са изтъкнати и доводи, че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена в своята цялост; че рискът от рецидив и вреди към обществото не са с намалени в достатъчна степен; че има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи, както и че има значителен остатък за доизтърпяване на наложеното наказание.

От приобщения по делото доклад на ИСДВР от 24.03.2021 г. по повод подадената от М. Ц. молба за условно предсрочно освобождаване е видно, че през изтеклия период на изтърпяване на наказанието осъденият Ц. е имал моменти на колебливо поведение; че е 3 регистрирано повторно снижаване в оценката на риска от рецидив до актуалните в момента средни стойности – 66 точки; че макар корекционната дейност спрямо него да отчита известни положителни резултати, то в същото време не са приложени всички задължителни стъпки на прогресивната система, че към настоящия момент не са постигнати целите на наказанието в пълнота и че корекционната дейност с него следва да продължи.

Постъпилото по делото становище от НС ЗО „Кремиковци“ във връзка с подадената от осъдения Ц. молба за условно предсрочно освобождаване също е отрицателно, като е мотивирано с констатациите от цитирания експертен доклад на ИСДВР, че лишеният от свобода е с колебливо поведение по време на дългогодишния си престой си в ЗОЗТ „Кремиковци“; че независимо от това, че оценката на риска от рецидив е снижена последователно до средните стойности – 66 точки, корекционната дейност с него все още не е завършена в своята цялост; че рискът от сериозни вреди за обществото остава среден към момента; както и че не е прекатегоризиран в „открит тип“, което е основна пречка за успешното завършване на корекционната дейност спрямо него.

В приложения по делото доклад за пробационен надзор по отношение на лишения от свобода М. Ц., изготвен на 17.06.2021 г. от инспектор пробация при затвора – ***, се съдържат констатации, че макар към момента поведението на осъдения да е ориентирано към спазване на режимните изисквания и правила в затвора, че макар в хода на изтърпяване на наказанието да са преодолени в известна степен първоначално регистрираните дефицити и да е отчетено, че по време на престоя си в затвора е формирал трудови навици и се е справял добре с възложените му задачи, то обаче наличието на дефицити в част от оценяваните зони и особено в зоните „умения за мислене“ и „начин на живот и обкръжение“ индикира на незавършен корекционен процес, респективно индикира за започнал успешно процес на поправяне и превъзпитание, който обаче все още не е завършен. В тази насока в същия доклад е изтъкнато, че осъденият Ц. признава и приема само в известна степен вината за извършените правонарушения и осъзнава само част от факторите, допринесли за извършването им; че прогресивната система при изпълнение на наказанието не е постигната в цялост; както и че демонстрираните положителни резултати по отношение промяната в поведението и нагласите на лишения от свобода следва да се затвърдят и да се проследи тяхната устойчивост, като това следва да бъде сторено първо в условията на смекчен надзор и охрана.

Така, след задълбочен анализ на затворническото досие на л. св. М. Ц. и на останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайни, категорични и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него вече съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на затвора ***, в Доклада на ИСДВР затвора ***, в Становището на НС ЗО“Кремиковци“ и в Доклада за пробационен надзор, според които за постигане целите на 4 наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието.

Тези лица не отричат доброто поведение на осъдения Ц. и наблюдаваните положителни промени и тенденции в поведенческото и личностното му развитие при престоя му в мястото за лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него корекционновъзпитателна работа, включително и че по време на престоя си в затвора е формирал трудови навици, че съвестно и стриктно изпълнява поставените му задачи, че поведението му е ориентирано към спазване на режимните изисквания и правилата в затвора, като всичко това е надлежно документирано и коректно оценено от тях. Но същевременно въпросните служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършените от него правонарушения, както и на нанесените вреди вследствие извършените от него криминални деяния/.