Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 684 от 16.05.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 695/2023
Вид
Решение № 684
Подписан
16.05.2023
В сила
07.06.2023
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1, ал. 1, б. "а · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 684

***, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20234430100695 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***М.С., против В. С. И. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, с която се иска да бъде признавато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 822,92 лева – главница, представляваща стойност за незаплатени фактури за доставени ВиК услуги, както и сума в размер на по 141,29 лева, представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, ведно със сторените във заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 6051/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена лично.

В срока за възражения, същият е подал такова по чл. 414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът е предоставял на ответника в качеството му на потребител по см. на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес в *** и с ***, за които са издавани фактури в периода от 16.09.2020 г.

1 до 17.10.2022 г. Сочи се, че между страните е налице облигационно отношение, което се регулира от ЗВ, ЗРВКУ, Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и ОУ на ВиК Плевен. Твърди се, че съгласно чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредба №4/14.09.2014 г., получаването на ВиК услуги се извършва при публично известни ОУ, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Сочи се, че ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Излага се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни ОУ, като предложените и приети от доставчика различни условия се отразяват в допълнителни споразумения. Твърди се, че съгласно ОУ задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а от своя страна потребителят е длъжен да изпълни задължението си да заплати използваните ВиК услуги по издадените фактури.

Сочи се, че съгласно чл.31, ал.1 и чл.33, ал. от ОУ, влезли в сила на 30.09.2014 г., ВиК операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Излага се, че въпреки надлежното изпълнение на ищеца да издава ежемесечни фактури, ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ВиК услуги.

Твърди се, че към датата на подаване на заявлението ищецът има вземане към ответника по фактури, издадени в периода от 16.09.2020 г. до 17.10.2022 г.

Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги, като със заявление от 12.11.2020 г. ответникът е прехвърлил партидата за обект, находящ се в ***на свое име.

Сочи се, че от констативен протокол от 08.09.2020г. за монтаж и демонтаж *** е подменен измервателният уред на ответника. Същият е бил изпратен в лицензирана лаборатория, която констатирала съответствие на измервателния уред с изискуемите технически изисквания.

Излага се, че задълженията са станали изискуеми, тъй като предвиденото в чл.31, ал.2 от ОУ, действали до 30.09.2014 г и в чл.33, ал.2 от ОУ, които действат от 30.09.2014 г. потребителят разполага с 30- дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период вземането е станало годно за принудително изпълнение.

Сочи, че претендираната главница е сбор от всички суми по издадените фактури. Излага и, че съгласно чл.42 и чл.44 от ОУ на ВиК оператора, влезли в сила на 30.09.2014 г., при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на използваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на плащане на същата. Поради изложеното счита, че претендираната лихва за забава следва 2 да му бъде присъдена. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от юрк.

Г., която поддържа така предявената искова молба. Моли съдът да уважи предявената искова претенция.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на искова молба.

В съдебно заседание, ответникът се явява, като оспорва предявената искова молба. Посочва, че при смяна на водомера не е присъствал лично на отчитането му и изразява съмнение в начислените стойности.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 ЗЗД , с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца.

В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 19,04,2023 г.

От приложеното ч.гр.д. №6051/2022г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 18,11,2022 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение срещу В. С. И. за сумата от 822,92 лева – главница, представляваща стойност за незаплатени фактури за доставени ВиК услуги, както и сума в размер на по 141,29 лева, представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, ведно със сторените във заповедното производство разноски.

Тъй като длъжникът в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор, публикувани 3 във в. Посредник и в. Новинар, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в ***.

От приложените по делото фактури, издадени от ищеца за доставяне от него ВиК услуги на ответника за процесния период се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период – 16,10,2020 г. – 17,10,2022 г., а именно 273,34 лв.

От приложеното заявление от 12.11.2020г. се установява, че ответникът е прехвърлил партидата за обект, находящ се в *** на свое име.

От констативен протокол от 08.09.2020г. за монтаж и демонтаж *** се установява, че е подменен измервателният уред на ответника. Същият е бил изпратен в лицензирана лаборатория, която констатирала съответствие на измервателния уред с изискуемите технически изисквания, видно от приложеното по делото свидетелство за проверка №8/2021г.

Видно е от приложеното по делото с молба от ксерокопие от карнет за процесния период какви са били показанията на водомера за процесния период за *** на адрес в ****.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че по негова инициатива е учредено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото доказателства, че ответникът е бил потребител за недвижим имот, находящ в **** за процесния период, който имот е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за него е определен абонатен номер № 4

232357, поради което и съдът намира, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. "а от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените договор за предоставяне на ВиК услуги от 01.02.2013 г., ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по отношение на ответника и карнет за извършени отчети. Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.

Съгласно общите условия, действащи между страните основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 31, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора /чл.42 ОУ/.

Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че ответникът, в качеството си на потребител на ВиК услуги е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на същите.

Съгласно общите условия, действащи между страните основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.33, ал.2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 о т ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора /чл.44 от ОУ/.