Решение № 15279 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15279 гр. С., 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110169449 по описа за 2021 година

Ищецът „Т. е предявил против „М. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 203,81 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. – 30.04.2020г., доставена в обект, находящ се в гр. С., жк. „Л., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 42,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2018г. до 23.08.2021г.; сумата от 31,73 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. – 29.02.2020г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 6,66 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2018г. до 23.08.2021г.

Ищецът поддържа, че ответникът не е подписал договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди относно визирания имот, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи неговото връщане до размера на обедняването. Въпреки отправената покана за заплащане на дължимите суми, такова не последвало, поради което ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Поради постъпило възражение от страна на ответника, предявява иск за установяване на вземанията си 1 касателно топлоснабдения имот.

Ищецът твърди, че между него и „Б. е сключен договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда–етажна собственост, в която се намира процесния имот, като въз основа на данните от това разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за процесния период.

Ищецът претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Относно спазване срока за подаване на отговор, съдът съобрази представения от ответника системен бон, издаден от Б. /л. 91 от делото/, видно от който бар- кодът на пратката, която е била депозирана в офис на Б., съвпада с този, отразен върху плика, с който е бил изпратен отговора на исковата молба. Видно от системния бон, пратката е бил приета в офис на Б. на дата 28.02.2022г., като спрямо датата на получаване на ИМ и приложенията от ответника /28.01.2022г./, отговорът на исковата молба е депозиран в законоустановения едномесечен срок.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че не са му връчвани фактури за процесните задължения, като имотът не бил и ползван реално. Прави възражение за изтекла давност. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е докаже размера на доставената топлинна енергия в процесния период и неоснователното обогатяване на ответника със сумата на доставената топлинна енергия за стопански нужди до размера на обедняването.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

От представения от ищеца нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том III, рег. № 12870, дело № 492/2001г. /л. 17-18 от делото/ се установява, че на 24.07.2001г. между В. и М. от една страна в качеството на продавачи и „М. от друга в качеството на купувач е бил сключен договор за продажба на недвижим имот, а именно: УПИ с площ от 3095 кв.м., съставляващ парцел, отреден за ОЖС, подземни гаражи и трафопост, квартал 1016 по плана на гр. С., район „К.” местност „бул. .”. По силата на тази сделка, ответникът е придобил собствеността върху посочения имот.

От представеното по делото удостоверение № 398 от 05.04.2012г. /л. 35-36 от делото/ се установява, че е въведен в експлоатация строеж: „Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи, Външно електрозахранване с кабели. Топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда”, находящ се в УПИ I за ЖС, ПГ, трафопост и КОО, кв. 59 /стар 1016/, м.

„Л.” по плана на гр. С., район „К.” възложители – конкретно посочени юридически лица, между които и „М..

2

Видно от писмо на СО район „К.” до „М. /л. 34 от делото/ се установява, че за жилищната сграда, за която е било издадено посоченото по-горе удостоверение за въвеждане в експлоатация, и построена в недвижим имот - УПИ I за ЖС, ПГ, трафопост и КОО, кв. 59 /стар 1016/, м. „Л.” по плана на гр. С., район „К.”, се определя административен адрес: жк.

„Л.”, ., с четири входа, като входът откъм ул. „Т.

Видно от представените по делото списъци на собствениците от сграда, находяща се на адрес: жк. „Л.”, ., вх. А /л. 38-40 и 47-48 от делото/ се установява, че ответникът „М. е посочен като собственик на множество отделни жилищни обекти в сградата и офиси, включително и офис № 4, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Л.”, ., вх. А. Видно от списъците, същите съдържат подписи на представител на „М., положен срещу съответните имоти, притежавани от юридическото лице, като посочените списъци не са оспорени от ответника.

Списъците представляват приложение към Протоколите от ОС на ЕС на процесния адрес, проведени на 03.05.2012г. и 03.08.2012г., касателно избор на ФДР. Нещо повече, видно от представената по делото декларация /л. 46 от делото/, Теменужка Серафимова – присъствала на ОС на ЕС, последната е удостоверила, че подписите на лицата, положени на Протокола от ОС поведено на 03.05.2012г. на ЕС, находяща се на посочения по-горе адрес, са положени пред нея, като декларацията е нотариално заверена.

В тази насока съдът кредитира и приобщения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 6, том I, рег. № 211, дело № 5/2016г. /л. 19-31 от делото/, видно от който на дата 18.01.2016г. ответникът е учредил договорна ипотека върху притежавани от него недвижими имоти, между които и процесния такъв – офис № 4, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Л.”, ., вх. А, партер.

Всички коментирани до тук документи, не са оспорени от ответника касателно тяхната автентичност, поради което съдът ги кредитира изцяло. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че в релевантния период е бил собственик на процесния офис, поради което съдът приема за безспорно установен посочения факт.

От представените от третото лице помагач индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период за абонатен № . – 2 броя и формуляр за отчет на уредите за ДР – 2 броя, както и от писмо от „Б. до „Т. С.” АД /л. 41 от делото/, както и от приетата по делото СТЕ се установява, че в релевантния период сграда, в която се намира офиса, притежаван от ответника, е била топлоснабдена, както и че отчитането на доставената и потребена ТЕ и дяловото разпределение е било извършвано от „Б..

Съдът кредитира изцяло приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, и която е дала пълни и обосновани отговори на поставените въпроси.

Съгласно заключението на СТЕ:

От представените и анализирани документи, вещото лице констатира, че партида с абонатен № . се води на името на „М..

Ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на имота през целия процесен период и такава не му е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ, отдадена на сградна 3 инсталация и без за доставка на БГВ. Ответникът е разполагал в имота си с отоплителни тела – радиатори, на които са присъединени към 1 брой апартаментен топломер, както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. От м. 11.2018г. до месец 04.2020г. не е извършвано дялово разпределение, поради занулени показания на топломера. През същия период ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. За посочения период липсва потребление на топла вода, поради занулени показания на водомера, е на база брой потребители – 1 лице, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода.

За процесните отчетни периоди отчетите са редовни и на конкретна дата.

Сумата за потребена ТЕ за процесния период възлиза на 172,62 лева, което представлява стойността на потребената от ответника ТЕ. В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.

Няма спор между страните, че между тях липсва сключен Договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, който да ги обвързва през процесния период. 01.11.2018г. – 30.04.2020г. Възражението на ответника, че такъв договор не е бил сключен по вина на ищеца, не се установява, доколкото в тази насока не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действала през процесния период, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ: "Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Именно такъв клиент в процесния период е бил и ответника касателно притежавания от него офис № 4, находящ се в г. С., жк. „Л.”, ., вх. А, партер.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е бил сключен индивидуален договор, с който да се регламентират отношенията им по повод доставката и продажбата на ТЕ до топлоснабден имот с аб. № ., за небитови нужди /стопански нужди/.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.

59 ЗЗД, в която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това 4 разместване на блага да е настъпило без основание.

От доказателствата по делото се установява, че в процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, като след издаването на разрешение за ползване на процесната сграда, в която се намира и този имот, липсват данни за последващи разпореждания с имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.