Решение № 706 от 14.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100504036 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 25.10.2021г., постановено по гр.дело № 56612/2019г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, са уважени активно субективно съединените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, предявени срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, както следва: ответникът е осъден да заплати на В. Д. Т. сумата от 3 816 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.М. Т., настъпила в резултат на трудова злополука от 05.07.2018г., ведно със законната лихва от 05.07.2018г. до окончателното изплащане; ответникът е осъден да заплати на М. К. Т. сумата от 3 816 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.М. Т., настъпила в резултат на трудова злополука от 05.07.2018г., ведно със законната лихва от 05.07.2018г. до окончателното изплащане; ответникът е осъден да заплати на Д. К. Т. сумата от 3 816 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.М. Т., настъпила в резултат на трудова злополука от 05.07.2018г., ведно със законната лихва от 05.07.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за заплащане 1 на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3 186 лева до пълните предявени размери от по 155 816 лева, както са отхвърлени изцяло исковете за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 238 641, 70 лева, представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения на К.М. Т. за периода от 07.09.2018г. до 17.05.2037г.; за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща еднократна помощ по чл. 49 от Колективния трудов договор на „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД и за заплащане на сумата от 1 300 лева, представляваща имуществени вреди за направени разходи за погребението на К. Милчон Т..

Срещу решението, в частта в която са отхвърлени исковете по чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищците В. Д.

Т., М. К. Т. и Д. К. Т.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че неправилно съдът е приел за установено, че трудовата злополука с техният наследодател е причинена при изпълнение на работа на ел. монтьор на мрежи НН, която е извършена от работника без нареждане от работодателя, но в негов интерес.

Сочат, че нареждане е налице, което е установено от показанията на разпитания по делото свидетел С. С., който е предал нареждане на К. Т. и И.П. “да изпрати групата да види какво може да се направи и ако е възможно да захрани абонатите без напреженеие”. Захранването на абонатите без напрежение означавало възстановяване на напрежението до техните средства за търговско измерване, т.е. отстраняване на аварията. Според разпореждане № 22323 от 15.08.2018г. на ТД на НОИ – София, което е влязъл в сила административен акт, е установено, че е налице трудова злополука “станала през време и по повод на извършваната работа – оглед на въздушна мрежа НН от ТП – 3 и ТП – 2 в с. Синьо бърдо, съгласно работна карта № 100507/05.07.2018г. и възстановяване на захранването на клиентите на населеното място. Излагат, че съгласно константната практика на ВКС, наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за тяхното преразглеждане в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т.нар. косвен съдебен 2 контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на акта. По тези съображения следвало да се приеме, че трудовата злополука е настъпила при изпълнение на работа по нареждане на работодателя. В жалбата са изложени подробни доводи относно неправилното прилагане на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и относно приетото за основателно възражение за съпричиняване от работника при условията на груба небрежност. Поддържат, че първоинстанционният съд не е съобразил всички обстоятелства, относими при определяне на размера на претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, включително и определеният от законодателя лимит от 2 000 000 лева застрахователно обезщетение при ПТП, който също следва да бъде приет като относим критерий при прилагане на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорват наличието на поведение на работника, което да представлява груба небрежност и да обосновава извод за намаляване на размера на присъденото обезщетение с 60 %. Позовават се на влязлото в сила разпореждане на НОИ и считат, че неправилно съдът е приел съпричиняване поради изпълнение на работата без нареждане от работодателя. Въззивниците навеждат съображения и за установените по делото множество нарушения на ЗЗБУТ от страна на работодателя. Сочат, че предоставената на техния наследодател подвижна единична стълба не отговаря на изискванията, установени в Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Конкретно твърдят, че стълбата не е била снабдена с необходимите парапет, обръчи, средства за предотвратяване на приплъзванията на опорите, не били взети мерки срещу деформиране. Установено било по делото, че горната опора на стълбата е в състояние с възможност за усукване при движещ се по нея човек – нестабилна, а последното стъпало на третата секция и дясното рамо на стълбата ефективно контактували с ръб от желязобетонния стълб с правоъгълно сечение, което е нарушение на чл. 215а, т. 10 от Наредба № 7 от 1999г. В жалбата са изложени доводи за нарушение от страна на работодателя и на Директива 2009/104/ЕО ог 16.09.2009г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа. Освен това сочат, че няма данни дали 3 предоставената на К. Т. каска е за работа при строеж на сграда или за височинна работа, както и че е установено, че същата не е снабдена с подбрадник и при рязко движение на главата тя би паднала. Работодателят не е изпълнил и задължението си да осигури автовишка или сбруя, а използването на последната е задължително според цитираните европейски директиви. По делото били констатирани и други нарушения на изискванията за безопасност, допуснати от работодателя и подробно анализирани от приетите технически експертизи. В обобщение е направен извод, че негодността на работното оборудване представлява състояние на невъзможност да се предприеме действие за избягването на опасността от работника или служителя, поради което счита, че то изключва грубата небрежност. По отношение на претенциите за имуществени вреди са изложени оплаквания за неправилност на изводите на съда, че същите са неоснователни. Поддържат, че по делото е установен размерът на пропуснатите ползи от неполучените трудови възнаграждения, които К. Т. би вложил в домакинството си и с тях щял да помага на ищците до смъртта си.

Това била една сигурна възможност, от която те са лишени. В жалбата се твърди, че претенцията за заплащане на разноските, направени за погребението на техния техния наследодател била доказана. По отношение на иска за заплащане на еднократна помощ в размер на 10 000 лева е посочено, че ответното дружество не е релевирало възражения срещу основателността му, поради което неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил същия.

По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им размери.

Насрещната страна в производство – “Е.М.З.” ЕАД /с предишно наименование “ЧЕЗ Е.Б.” АД/ оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа релевираните възражения, че трудовата злополука е настъпила при последвали самоволни и напълно необосновани и неправилни действия от страна на служителя К. Т., с които е започнал възстановяване на ел. захранването на клиентите на населеното място, като е извършил действия за отстраняване на аварията по мрежа ниско напрежение, 4 без да се свърже с дежурния диспечер, без изключване на напрежението, без предварително да е издаден наряд. Излагат се подробни доводи относно поведението на наследодателя на ищците, което представлява груба небрежност и се изразява в нарушаване от негова страна на множество правила за безопасност на работа, включително – за нарушение на императивни изисквания в нормативни и подзаконови нормативни актове, както и на вътрешни инструкции. Аргументирано е становище, че от събраните по делото доказателства е установено по реда на пълното и главно доказване, че е налице причинно-следствена връзка между действията, респективно бездействията на работника и настъпилата трудова злополука.

Работодателят счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано и в частта, в която са отхвърлени предявени искове за имуществени вреди. В отговора на въззивната жалба се съдържат подробни съображения, че тези претенции са недоказани. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане активно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпилата в резултат на трудова злополука смърт на наследодателя на ищците.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването 5 им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.