Решение № 13 от 15.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Разлог, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200474 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „Ц.“ООД, с ЕИК*, представлявано от В.М.Ц., ч/з адв. В.П. – АК-П., с адрес: г.П., Район Централен, б.„И.“№59, о.12, Р.Ц., против ЕФ за налагане на имуществена санкция пза нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ от 2`500.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на ЕФ. Претендира се, че ел. фиш е издаден в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми.

Иска се неговата отмяна. В СЗ, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище.

НО – Председател на УС на А“ПИ“ - редовно призован, не се явява, не изпраща и процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което се счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в полза на НО.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2022г., в 12:09 часа било установено нарушение №*, с ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ М.., рег. №*, с технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория € 0, без ремарке, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320 с посока Намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устр-во №* - елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.

За извършеното адм. нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от Ел.С по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява до-ство за отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с рег.№, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и 1 местонахождението на ТС (контролно устр-во с идентификатор №*) - част от с-мата.

Съгласно становище от о-л "УИСИ", НТУ към АПИ, във вр. с нарушение №* от дата 12.08.2022 г. и след извършена проверка се установило, че за датата и часа на нарушението нямало получени тол декларации. За датата и часа на нарушението имало получени маршрутни карти за ППС, но нямало получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението и че нарушението било отчетено коректно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която разпоредбата "Собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във вр. с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него".

С тази разпоредба се повелява на собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за ЮЛ или ЕТ, е регламентирана в чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, а именно имуществена санкция от 2`500.00 лв.

Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП, А“ПИ" осъществява контрол в/у заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, ч/з ЕССПТ, а според чл.167а, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на УС на А“ПИ" длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж; съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на ЕФ за такова по вид адм. нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и чл.189ж от ЗДвП, (уреждащ процедурата по съставяне на ЕФ за същото по вид нарушение).

В настоящия случай на жалбоподателя за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е съставен ЕФ. Но според разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, (ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), действаща и съответно приложима към датата на извършване на процесното нарушение, сочено за осъществено на 12.08.2022 г., ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се състави само при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от Ел.С по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, не и при нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, регламентира отговорността на водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, а приложимата в настоящия случай норма е тази по чл.179, ал.3б от ЗДвП, касаеща отговорността не на водача, а на собственика на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП. Следователно, към датата на извършване на процесното нарушение, ЗДвП и най вече разпоредбата на чл.189ж, е допускала съставянето на ЕФ само в хипотезата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и в хипотезата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което се налага извода, че неправилно на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при 2 условията на чл.189ж от ЗДвП.

По изложените съображения настоящият състав на съда счита, че незаконосъобразно на жалбоподателя е издаден ЕФ, поради което същият подлежи на отмяна. В случая приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено адм. нарушение и издаването на НП при наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, и да представи док-ства в своя защита. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяната на атакувания акт.

Съдът намира, че обжалваният ЕФ подлежи на отмяна и на още едно основание, а именно непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §.16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на ЕП и на ЕС относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на ЕП и на ЕС. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на ЕП и на ЕС българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл.10б от ЗП, за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП, за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка м/у 2 точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

Предвидена е възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет адм. нак. репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.

В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C61/23, в което 3 изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежко-т. а. за използване на определени инфраструктури. Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние без заплатена такса, причините за допуснатото нарушение, степента на вината - умисъл или непредпазливост или други обстоятелства от техническо естество.