Решение № 797 от 09.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Варна, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Е. Н. Гражданско дело № 20223110112105 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Е. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх. В, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22, вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК с петитум съдът да приеме, че клаузата, съдържаща се в VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40005285725/06.08.2021 г., сключен между ищцата и ответното дружество, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева и клаузата, съдържаща се в VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40005285725/06.08.2021 г., сключен между ищцата и ответното дружество, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2600,00 лв., са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №40005285725/06.08.2021 г., подписан с ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именуван „Параметри", ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на 7012.20 лева, при сума на получаване в размер на 4000.00 лева, при ГПР 49.22%, годишен лихвен процент 41.00 %, при срок на кредита от 36 месеца. Съгласно същия раздел от договора, ищцата трябва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 1000.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2600.00 лева, разпределени на 36 месечни вноски по 100 лева. По 1 този начин общата сума, която следва да заплати е в размер на 10612.20 лева. Счита, че клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 1000.00 лева и клаузата, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси" в размер на 2600.00 лева са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл. 19 ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като излага следното:

На първо място счита посочените клаузи за нищожни, поради накърняване на добрите нрави, поради накърняване на принципа на добросъвестността и справедливостта, като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На второ място излага, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г„ в сила от 23.07.2014 г.), като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Счита, че допълнителните услуги по процесния договор за кредит по своето естество са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.

На трето място излага, че по посочения начин се заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като с процесните клаузи, предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснати кредит, поради което клаузите, предвиждащи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси", са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.

На четвърто място сочи, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

На пето място сочи, че има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с §13а, т.9 от ДР на ЗЗП.

На шесто място излага, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск, като излага следното: Кредитополучателят сам е пожелал да му бъдат предоставени услугите „Фаст“ и „Флекси“, като същият е бил наясно каква е цената срещу тези услуги. Услугите са му предоставени, като услугата „Фаст“ му е осигурила приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, сключване на договора и отпускане на заемната сума още в деня на подаване на заявката, а услугата „Флекси“ е използвал като е отложил заплащане на втора погасителна вноска за края на погасителния план. Сочи още, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от §1, т.1 от ДР на ЗПК/, какъвто счита, че настоящият случай не е. Твърди, че дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, или възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР, като се позовава на Решение №309126 от 9.01.2018 г., постановено по НАХД №19243/2018 г. по описа на СРС. 95-ти състав, потвърдено с Решение №6308/01.11.2018 г., постановено по адм. дело №5771/2018 г. по описа на Административен съд-София град, VII К.С., с което е отменено по същество наказателно постановление на Комисията за защита на потребителите/. В тази връзка като неоснователни определя твърденията на ищеца, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в конкретния случай не е налице фактическият състав на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като страните по договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Излага, че чл.19, ал.4 от ЗПК не установява забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора.

Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но счита, че в случая при сключването на процесния договор тези изисквания са спазени, за което се позовава на Решение № 210 от 29.10.2018 г., постановено по възз.търг. дело № 243/2018 г. по описа на ОС - Шумен). За неоснователни счита и твърденията на ищеца, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително прилаганият от кредитора в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Твърди, че 3 пакетът от допълнителни услуги, уговорен между страните по договора за кредит, представлява услуга, предлагана само от конкретния кредитор и не следва да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правно страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22, вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК.

По делото е представен договор за потребителски кредит Стандарт №40005285725/06.08.2021 г., сключен между Е. В. Н., от една страна и „Профи кредит България“ ООД, от друга, по силата на който страните се договорили кредиторът да отпусне в заем на длъжника сумата от 4000,00 лв., за което последният се съгласил да заплати договорна лихва в размер на 3012,20 лв. Заемната сума следвало да бъде върната ведно с договорната лихва на равни 36 месечни вноски с падеж на първата вноска 10.09.2021 г., съгласно приложен погасител план към договора.

Кредитополучателят избрал да ползва незадължителна услуга Фаст, за което уговори цена от 1000,00 лв. Предоставена му била и незадължителна услуга Флекси на стойност от 2600,00 лв. Цената на допълнителните услуги следвало да бъде заплатена на равни вноски от по 100,00 лв. на датите на погасителния план.

С анекс 1 към договора от 20.10.2021 г. страните са договорили да бъдат намалени вноска 2, като същата е дължима в края на погасителния план, като фактически е добавена една нова вноска, респ. на една нова падежна дата.

Съгласно договора срещу заплащането на услуга „Фаст“ кредитополучателят ще получи приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Съгласно общите условия обаче кредитополучателят и ма право единствено на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД. По отношение на първия елемент посочен в договора, съдът намира, че клаузата в договора за кредит, с която се уговоря цена за приоритетно разглеждане, само уточнява насрещната престация на едната страна като елемент от облигационно правоотношение касаещо разглеждането на заявката за кредит. Следователно макар и да е обективирана в договора за кредит уговорката за такса възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за кредит, доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори по 4 отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз основа на което възниква вземането на кредитната институция за услугата „Фаст“, която всъщност представлява такса приоритетно разглеждане и самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора за потребителски кредит.. Съгласно чл.

15.1 от Общите условия от договора срокът за отпускане на заемната сума при избрана услуга Фаст е 1 час след получаване от искането в системата на кредитора, но никъде не е уговорено какъв е срокът за разглеждане на заявката за кредит при незаявена услуга „Фаст“ с оглед извършване на преценка от потребителя за това какво действително ще получи срещу тази услуга, тъй като не е безразлично дали обичайно заявките се разглеждат за 2 часа или за две седмици. Отделно от горното ответното дружество е такова за бързи кредити, което предполага бързина в разглеждането на заявките и отпускане на кредита. Вторият компонент, посочен в договора, съставлява възможността на кредитополучателя да получи с приоритет пред другите клиенти на дружеството, отпусната сума. Тук не е ясно какво се има предвид под приоритетно получаване на сумата, при положение че няма срок за отпускането й по принцип, тъй като съгласно чл. 3.7 от Общите условия въз основа на влязъл в сила договор за потребителски кредит, кредиторът се задължава да предостави на клиента договорените в т. VІ на ДПК парични средства по избрания от клиента начин на изплащане. Освен това тази уговорка в договора не пояснена в Общите условия, поради което съдът намира, че същата остава напълно неясна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От изложеното до тук следва, че за било то и приоритетното разглеждане на заявката за кредит не следва да се събира цена от кредитополучателя. Така тази клауза не само колидира с разпоредбите на чл. 10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, но е и напълно неразбираемо за потребителя какво в повече ще получи срещу тази услуга, в сравнение с клиент на дружеството, който не е избрал използването на същата. Съгласно разпоредбата на чл.