Присъда № 187 от 21.11.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 187/21.11.2023г. по н.о.х.д. № 1574/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, НК, 53 наказателен състав

В съда е внесен обвинителен акт срещу В. Д. П. с ЕГН: **********, ************ за това, че на 30.09.2021г. в гр. Бургас, пред служител на Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи към заявление с вх.№ ***г., която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта - началника на сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с № ***, издадено от МВР-Бургас, на името на В. Д. П., ЕГН ********** е изгубено, като в действителност същото е било отнето от компетентните органи на *** - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Производството по делото протече в отсъствие на обвиняемия, тъй като се събраха данни, че подсъдимият не пребивава на известния адрес от ДП, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Събраха се доказателства, че подсъдимият се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно. Отделно от това, се касае за обвинение, което не е за тежко престъпление и съдът намери, че неявяването на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, поради което и съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2, т.

4 б. „а“ от НПК и делото се разгледа в отсъствие на подсъдимия като му беше назначен защитник на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Моли да се определи наказание към минимума.

Защитникът адв. М. Т. от БАК пледира за признаване на подсъдимия за невиновен и постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият В. Д. П. – ЕГН ********** е ***********, ******************.

През 2021г. подс. П. живеел и работил на територията на ***. На 25.03.2021г. извършил нарушение на правилата за движение - управлявал л.а.марка „***“ в гр. *** след консумация на алкохол, за което му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и му било отнето от немските полицейски органи отнели свидетелството за управление на МПС като срокът на забраната започнал да тече на 26.04.2021г.

Подс. П. обаче решил да се сдобие с ново СУМПС и на 30.09.2021г. посетил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Бургас. На гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа св. Д. К. на длъжност „***“ в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас. Подс. П. искал да подаде заявление за издаване на СУМПС бърза поръчка. Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи /ПИБЛД/. Този вид декларация се изисквала по чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Св. К. установила самоличността на подс. П. и той попълнил декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, като в обстоятелствената й част, след „декларирам“ вписал: „вадене на дебитна карта на опашка в магазин и книжка“. На гърба на декларацията вписал: „При плащане на каса извадих всички документи и изпадна“, както и „декларирам че свид.за у-е не е отнето от властите“, след което се подписал след „декларатор“ на първата й страница, 1 както и на гърба под ръкописния текст. Подсъдимият предал декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД на служителката от сектор „ПП“ заедно със заявление вх.№ ***г. По този начин подс.П. потвърдил неистина, че СУМПС с № ***, било изгубено, макар добре да знаел, че същото му било отнето от немските власти. На база подадените документи, на 01.10.2021г. на подс. П. било издадено ново СУМПС с № ***, получено от него на 04.10.2021г.

В Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ гр.София било получено писмо от ***, с което информирали ГДНП, че на В. П. било отнето правото да управлява МПС и е иззета от немските власти шофьорската книжка за срок от 26.04.2021г. до 25.06.2022г. във връзка с нарушаване на правилата за движение по пътищата, установени във ФРГ, в следствие на което П. бил лишен от право да управлява МПС във ФРГ, като на основание §69а от Наказателния кодекс на ФРГ на подс.П. била наложена забрана за издаване на ново СУМПС.

Видно от заключението на назначената и изготвена графическа експертиза „подписите, положени в графа „Декларатор“ и на гърба на декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи от 30.09.2021г., подадена от В. Д.

П., ЕГН **********, са положени от В. Д. П., ЕГН **********.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на св.

Д. К. (дадени в хода на съдебно следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК) и св. Д. П., както и на заключението на вещото лице А. Д., както и писмените доказателства и доказателствени средства – писмо рег.№ 3286р46318/04.10.2021г. по описа на ГДНП- София, декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, заявление вх.№ ***г за издаване на документ за самоличност на български гражданин, свидетелство за управление на МПС, разписка, заявление № *** и № ***; заявление № ***; преведени документи от ФРГ относно наложено наказание; справка за съдимост; отговор от Министерство на правосъдието, Дирекция „Електронно правосъдие и регистри”.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено съдебно и досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти като св. К. е нормално, предвид изминалия период от време и големия обем от работа, да не помни конкретния подсъдим, но същата ясно и последователно изложи механизма на работа и че е установила неговата самоличност и той е попълнил предоставените документи, а това обстоятелство се потвърждава и от приетата почеркова експертиза. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти като свидетелката е категорична, че няма как да обърка лицето, на което е предоставила да попълни заявление, което поставя подпис пред нея. Съдът кредитира заключението на изготвената по делото експертиза, която отговаря пълно точно и ясно на поставените въпроси. От заключението на същата е видно, че ръкописният текст в декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи е написан от едно и също лице с използваните сравнителни образци от документи изискани от сектор „БДС“, а подписът, положен в графа „Декларатор“ и на гърба на декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи е положен от П.. Доказателствета съвкупност даде на съда основание да приеме горната фактическа обстановка.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че 2 обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което е предаден на съд.

От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – св. К.. На следващо място въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон Закона за движението по пътищата (чл. 160, ал. 1), както и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност по Закона за българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. за приемане на Правилника за издаване на българските лични документи.

Декларацията се подава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като в нея подсъдимият обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че изгубил свидетелството си за управление на МПС (изпаднала е при плащане на каса), когато в действителност същото е било иззето от контролните органи във *** и той е бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер, с положен от подсъдимия подпис и съдържа невярно деклариране.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издадено ново свидетелство е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с ново СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до триста лева.

В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са налице и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. към процесната дата обвиняемият не е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.

В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на П.. Действително, 3 предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ характер като липсват данни за други противоправни прояви. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатират.

Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.