Протокол № 767 от 17.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 767 гр. Пазарджик, 16.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220104077 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът С. Г. Б. се явява лично, редовно призован и с адв. В., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

Ответникът З. И. Ч., редовно призован се явява лично и с адв. А., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

Явява се вещото лице д-р В. Г., редовно призован.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. В.: Поддържам исковата молба. Във връзка с подадения писмен отговор и направеното възражение за съпричиняване съм взел становище в писмено становище, че не са налице съпричинителски действия от страна на ищеца.

АДВ. А.: Оспорваме исковата молба. Оспорваме и представеното становище. Представил съм писмен отговор, който поддържам в своята цялост, ведно с направените доказателствени искания. Получил съм препис от становището на адв. В.. Считам, че същото е неоснователно. Подробно съм посочил в писмения отговор всички възражения, на които съм се позовал.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. В.: Не можем да постигнем спогодба.

1

АДВ. А.: Не можем да постигнем спогодба.

Спогодба не се постигна

АДВ. В. Водим двама свидетели – Й. В. М. и Г. Д. Д..

АДВ. А.: Водим един свидетел – Л. К.. Другият ни свидетел има здравословни проблеми. След като изслушаме свидетелите ще взема становище дали се отказваме от него

СЪДЪТ докладва постъпването по делото на АНД № 1928/2021 г. по описа на РС – Пазарджик.

АДВ. В.: Да се приеме.

АДВ. А.: Да се приеме.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

С подадената искова молба е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за неимуществени вреди и по чл.86 от ЗЗД.

В подадената искова молба ищецът твърди, че на 12.11.2020г. ответникът му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Твърди, че първоначално, с решение на РС – Пазарджик по АНД №1928/2021 г. Ч. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК. Впоследствие, с присъда на ОС - Пазарджик, по ВАНД № 348/2022 г. ответникът е бил признат за невиновен да е извършил деянието по хулигански подбуди и е бил оправдан. Изрично, в мотивите на въззивната инстанция е отбелязано, че няма съмнение относно авторството на деянието и безспорно е доказано, че телесното ми увреждане е причинено от ответника.

Единствено липсата на процесуална възможност съда да постанови присъда по основния състав на чл. 130, ал. 1 от НК, което е престъпление от частен характер, е ангажирала съда с оправдаването на Ч. за деянието по първоначално повдигнатото му обвинение. Тъй като е изтекъл срока за предявяване на тъжба от моя страна, а и практически съм лишен от такава процесуална възможност, единствения ред за защита на правата ми е този по чл.45 от ЗЗД.

Твърди се, че ищецът работел като водач на фадрома в „Заводски строежи” гр.Пазарджик. Базата се намирала на Синитевско шосе. В съседство със същата бил разположен цех за дограма, стопанисван от ответника. Твърди се, че на 12.11.2020 г. - четвъртък, както обичайно ищецът изпълнявал служебните си задължения като прекарвал различни строителни материали в базата. Тъй като фадромата е с големи габарити при маневра назад използвал не само огледалата за задно виждане, но и камери. Когато давал на заден ход и на огледалата и на камерата видял на поне четири метра, ако не и повече, спрял л.а. марка „Опел” , управляван от ответника Ч.. Ищецът дал напред и наляво, за да откара товара на мястото, закъдето бил предназначен. След около двадесет минути бил слязъл от машината и стоял изправен близо да нея. При нея дошъл ответника, придружен от началник на ищеца - Л. К., с който били познати от преди. Л. отишъл някъде, а с ищеца останал Ч..

Започнал да му се кара, затова че не е видял автомобила му. Ищецът му 2 обяснил, че го е забелязал своевременно и че колата му е била на достатъчно голяма разстояние и не е имало някаква опасност за нея или него. Ищецът бил с пъхнати в джобовете ръце. Понеже ответника се приближил плътно до него и ищецът го попитал „Ти какво? Сега ще ме биеш ли?”. Внезапно, без абсолютно никаква причина, Ч. започнал да го удря по лицето. Нанесъл му около 4-5 удара. Ищецът усетил, че му потича кръв. В този момент дотичал Л.

К. и го издърпал настрани. Наблизо се намираха и други негови колеги - Г.

Василев А. и Й. В. М., които станали очевидци на случилото се. На следващия ден ищецът си извадил Медицинско удостоверение № 48/2020 г., в което подробно са описани нараняванията му - отток и червеникаво кръвонасядане по лява буза, отточни долна и горна устна, цепковидна рана на горната устна с размери 0.8 на 0.8 см., разклатен от първа - втора степен първи горен ляв зъб. Тъй като следващите дни зъба продължил да го боли силно и на практика не можел изобщо да се храни с него, а и челюстта също го боляла при отваряне и дъвчене, на 18.11. отишъл на преглед при специалист - стоматолог хирург д-р В. Г.. Той му обяснил, че няма никакъв начин зъба да бъде запазен и вариантите са два - или да го извади той или да изчака известно време, за да падне сам, като през този период практически няма да може да си служи с него. На 22.02.2021 г. ищецът посетил отново д-р Г.. Той констатирал силна болезненост на първия горен ляво зъб /21 - ви/, като поставил диагноза „остър гноен периодентит”. Зъбът бил изваден по спешност, поради невъзможност за лечение и възпалението. За последващо лечение му бил изписан антибиотик.

Твърди се, че вследствие на получените телесни уврежданя ищецът претърпял неимуществени вреди - нарушаване на телесния интегритет, много силни и дълго продължили във времето болки, стрес, както и срам и унижение от нанесения му побой.

Твърди се, че в хода на досъдебното производство ищецът заплатил адвокатско възнаграждение за повереник в размер на 600 лв., което е видно от приложения договор за правна помощ и претендирам този разход като имуществени вреди.

В резултат на получените телесни уврежданя претърпял неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, първите продължили много дълго време, нарушаване на телесния интегритет, стрес, унижение, които ищецът оценява на 8000 лв.

Моли съда, на основание чл.45 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, резултат от причинена му от него на 12.11.2020 г. в гр. Пазарджик комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в отток и червеникаво кръвонасядане по лява буза, отточни долна и горна устна, цепковидна рана на горната устна с размери 0.8 на 0.8 см., разклатен от първа - втора степен първи горен ляв зъб /21-ви/, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2020 г., до пълното изплащане на сумата, както и да заплати на ищеца обезщетение в размер на 600лв. за причинените ми имуществени вреди от престъплението.

Претендират се разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

С определение от 17.01.2023 г. постановено в производството по делото, на основание чл. 232 от ГПК е прекратено производството по делото в 3 частта относно предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., поради оттеглянето на този иск от страна на ищеца с депозираната по делото молба с вх. №1152/17.01.2023 г. и преди първото по делото съдебно заседание, като производството по делото е продължило по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва върху главницата.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявения иск се оспорва изцяло по основание и размер, като се счита същият за недължим, неоснователен и недопустим. И в условията на алтернативност за допустим, но се прави възражение за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи се, че основният фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД включва наличието на три кумулативни предпоставки: причинена вреда, противоправно поведение, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина в поведението на причинителя на вредата. На обезщетение подлежат, както имуществените, така и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, се ползва със задължителна за гражданския съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД.

Сочи се, че престъплението се установява по надлежния ред (по НПК) с влязла в сила присъда, която има задължително действие за гражданския съд (чл. 300 от ГПК). Гражданският съд няма компетентност да установи дали има извършено престъпление, дори когато престъплението е факт от значение за гражданското право, предявено с иска. За гражданския съд е задължително съобразяването с присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 от ГПК. Всички останали факти, имащи отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустими доказателствени средства в рамките на гражданското производство - с оглед на принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса. Затова, независимо дали по отношение на едни и същи факти са събирани доказателства в хода на досъдебно, респ. наказателно производство, тези факти подлежат на доказвани и в гражданския процес /с изключение на обясненията на странните, дадени в хода на наказателното производство, тъй като същите представляват частен свидетелстващ документ, подписан от страните и удостоверяващ неизгодни за тях обстоятелства /.

Моли се съдът да има предвид всички онези свидетелски показания, подписани лично от свидетелите - очевидци в досъдебната фаза на процеса и свидетелските показания, дадени пред съдя пред първоинстанционното разглеждане на делото, а именно: Районен съд Пазарджик, XIII наказателен състав (това са свидетелите С. Б., Л. К., В. Г., Й. М., Г. А. и М. К.).

Твърди се, че наличието на влязла в сила оправдателна присъда, в която задължителен реквизит е въпросът дали инкриминираното деяние съставлява престъпление (чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК), не изключва възможността 4 гражданският съд да разглежда дали деянието не е извършено при условия на неизбежна отбрана, тъй като едно от твърденията в отговора ни на исковата молба е, че причинените телесни увреждания са извършени от ответника Ч. при самозащита - заплашван от ищеца Б.. Цитира се буквално казаното от Б. в съдебно заседание от 09.03.2022 год. на стр. 6 от Протокола: „Той започна да ме натиска с неговото ляво рамо, по моето дясно рамо и му казах „ Ти ще ме биеш ли ..., както са ми моите ръце в гащеризона и той се извъртя пред мен и стана за бързо всичко, и започна да ми тече кръв от устата. Това се случи може би половин час след като дадох назад“. От всички присъстващи на инцидента се установява съприкосновението между тях, комуникацията, натисканията с рамената и ръкомахванията с ръце на Б.. Точно в този момент Ч. се е почувствал застрашен като го отблъсква с един единствен удар с ръка срещу Б., за да не го доближава. От този извод следва, че е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, която изключва обществената опасност на деянието извършено при неизбежна отбрана. Липсата на един от елементите на престъплението по чл. 9, ал. 1 от НК - обществената опасност, обоснова ненаказуемост на дееца (тъй като извършеното деяние няма да съставлява престъпление), а доколкото има оправдателна присъда на ОС Пазарджик, то това означава, че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Ч..