Решение № 6 от 04.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110106665 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез адв. Г. срещу Б.

ИВ. Б., ЕГН:**********, адрес: гр.***, осъдителни искове с правно основание чл.213 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 11 658.56 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя - изплатено обезщетение в размер на 11 643.56 лева по застраховка „Каско“, обективирана в полица № ***, вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2015г. по вина на Б. ИВ. Б., като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***, както и 15 лева ликвидационни разходи по щета № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 3192.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.06.2016г. до 22.02.2019г..

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителни искове, навеждайки следните фактически твърдения: на 25.10.2015г. в гр. Варна по ул. *** на кръстовището с автоспирка Зора е настъпило ПТП. Ответникът като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, при наличие на пътен знак Б1 преминава през кръстовището, не пропуска и блъска движещия се по път с предимство лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП от органите на КАТ, в който са отразени местопроизшествието, вредите и механизмът за настъпването им. Ответникът е управлявал автомобила без застраховка Гражданска отговорност и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон – над1.2 %.

Между собственика на увредения автомобил и ищеца бил сключен договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № ***. При ищеца е заведена щета № ***, като след оценка е определено и изплатено 1 обезщетение в размер на 11 643.56 лв. Дружеството е извършило и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата в лицето на ответника до размера на изплатеното обезщетение. Последният, вследствие на проявеното виновно поведение следва да възстанови извършените от ищеца разходи.

Ответникът не е възстановил на ищеца платеното обезщетение. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на исковите претенции, основан на следните доводи: по делото не са ангажирани доказателства за проявено от него противоправно поведение, имащо причинно-следствена връзка спрямо настъпилия вредоносен резултат, в частност за факта на настъпилото ПТП на твърдяната дата и мястото, и обстоятелствата, при които същото е настъпило.

Оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на събитието. Твърди, че към датата на ПТП между ищеца и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност 02/115001717154 със срок на валидност 30.06.2015г.-29.06.2016г.. Оспорва размера на претенцията, като счита същия за завишен, несъответстващ на пазарните цени. Счита иска за лихви за погасен по давност. Моли предвид изложените съображения по делото да бъде постановено решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП № 3474/25.10.2015 год., от който се установява, че на 20.10.2015г. се е състояло ПТП около 18.20 часа, в гр. ***", на кръстовището с автобусна спирка „Зора", в което са участвали л.а. „Фолксваген Поло" с ДК № *** с водач Б. ИВ. Б. и л.а. „Рено Клио" с ДК № *** с водач СВ. Р. КЬ.. Отразено е, че по отношение л.а. „Фолксваген Поло" с ДК № *** е налице застраховка ГО, сключена със ЗК Б.И. АД № 02/115001717154, със срок на действие 30.06.2015г.29.06.2016г.. В протокола е отразено, че Б. ИВ. Б., управлявайки л.а.

„Фолксваген Поло" с ДК № ***, при наличие на пътен знак Б1 минава през регулираното кръстовище и не пропуска, и се сблъсква с движещия се по път с предимство л.а. „Рено Клио" с ДК № ***.

Не е спорно, че лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № *** е собственост на МКБ А. ЕООД, което се потвърждава и от представеното Свидетелство за регистрация част II.

Представено е копие от Застрахователна полица № ***/28.01.2015г. за сключена между ЗК Б.И. АД и МКБ А. ЕООД застраховка Каско на МПС „Рено Клио“ с рег. № ***, валидна до 28.01.2016г..

С Уведомление от 29.10.2015 г., ЗК Б.И. АД е уведомено от МКБ А.

ЕООД за настъпилото застрахователно събитие.

Застрахователят е изготвил Опис на претенцията по застраховка Каско № ***/28.01.2015г.; Опис заключение по щета № 180900031910/29.10.2015г.;

Доклад по щета, като за отстраняване на нанесените щети по Рено Клио с рег.

2

№ ***, е определено обезщетение в размер на 11 643.56 лева.

С Възлагателно писмо, изх. № 5065/29.10.2015г., ремонтът на автомобила е възложен на автосервиз А.Е. ООД.

Издадена е Фактура № 49852/30.11.2015г. на стойност 11 643.56 лева с доставчик А.Е. ООД и получател ЗК Б.И. АД.

От платежно нареждане се установява, че на 13.01.2016г. сумата в общ размер от 11 976.36 лева е преведена от застрахователя на А.Е. ООД по две щети, между които и №***.

От приложената справка от Гаранционен фонд е видно, че към 29.10.2015г. по отношение на л.а. „Фолксваген Поло" с ДК № *** няма активна застраховка Гражданска отговорност. Същата под № 02/115001717154 със срок на действие 30.06.2015г.-29.06.2016г., е прекратена на 15.10.2015г., поради неплащане в уговорения срок на вноска по застрахователна полица.

На основание чл. 190 ГПК, ищецът е задължен да представи застрахователна полица № 02/115001717154 със срок на действие

30.06.2015г.-29.06.2016г. по застраховка Гражданска отговорност, сключена между него и ответника. На ищеца са указани последиците от неизпълнение, като до приключване на съдебното дирене, същата не е представена.

От писмо от ОД на МВР Варна, IV РУ се установява, че на Б.Б. са съставени АУАН № 0899593 по чл.5/3/1 ЗДвП - алкохол над 1.2 промила при шофиране, като има постановена влязла в сила присъда № 118/07.03.2016г. на ВРС и № 089557 по чл. 50/1 ЗДвП, като е издадено НП № 15-0442-000878 по чл. 179/2 ЗДвП, влязло в сила на 03.12.2015г..

Представена е регресна покана, изпратена от ищеца до ответника, с която е поканен, в 5 работни дни да погаси изплатеното обезщетение по щета №***. Поканата е получена от Б.Б. на 11.05.2016г.

В полза на ищеца са събрани гласни доказателства посредством разпит на един свидетел в режим на призоваване, с показанията на който да установи наведените фактически твърдения досежно обстоятелствата при които е настъпило застрахователното събитие.

Св. СВ. Р. КЬ. си спомня, че е участвал в ПТП на 25.10.2015 г. в гр.

Варна. Управлявал е Рено Клио. Виновен за ПТП бил другият водач, който отнел предимството на управлявания от свидетеля автомобил. От удара настъпили щети по автомобила на свидетеля. Увредени били цялата предница, фарове, преден капак, броня. Уведомили „Пътна полиция". От застрахователя получил отремонтиран автомобил.

В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената съдебно-автотехническа експертиза. В заключението си по същата, вещото лице И.И. установява, че настъпилите имуществени вреди по „Рено Клио“ с рег. № *** са на стойност 11 670.24 лева с ДДС Щетите са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, от друга 3 страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място извършено валидно плащане по него от застрахователя за обезщетение на настъпилите вреди.

Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обусловя извода за наличието на реално причинени по застрахования автомобил вреди.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д.

№750/2011 г., II т. о., "протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства”. Тълкуването на това решение налага извода, че механизмът на настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово допустими доказателствени средства. В случая има съставен протокол за ПТП, но ищецът е ангажирал и други доказателства за установяване на механизма на ПТП посредством разпита на свидетел, непосредствено възприел ПТП и последвалите щети по автомобила. В тази връзка съдът намира, че събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, установяват обстоятелствата, при които е настъпил инцидента – отнемане на предимство от водача на автомобил „Фолксваген Поло" с ДК № *** - Б.Б., който го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон – над 1.2 промила, в резултат на което е последвал удар с автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***, който е получил увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, която следва да намери приложение в случая, тъй като по делото се установи, че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С оглед предприетото оспорване, в тежест на ответника бе да докаже, че към датата на ПТП по отношение на управлявания от него автомобил „Фолксваген Поло" с ДК № *** е била налице валидна застраховка ГО.

Протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила досежно наличието на действаща застраховка ГО към момента на ПТП. Той отразява, констатациите на органа, че му е представено доказателство за сключена такава, но не и дали е действаща към момента. Ответникът следваше да установи, че сключената между него и ищеца застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица № 02/115001717154 със срок на действие 30.06.2015г.-29.06.2016г., не е била прекратена на 15.10.2015г., т.е., че не са били налице предпоставките за прекратяването й - поради неплащане в уговорения срок на вноска по застрахователна полица, като представи доказателства, че ги е платил.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът е виновен за увреждането на застрахования лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег. № *** при ПТП на 25.10.2015г., поради нарушаване правилата за движение 4

/отнемане на предимство/ и то шофирайки след употреба на алкохол над 1.2 промила, и в резултат на противоправното си поведение е причинил имуществени вреди в размер на 11 670.24 лева с ДДС /стойността, необходима за възстановяването на щетите/ на неговия собственик.