Решение № 40 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Ст. мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501498 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

С Решение №50082а/14.07.2023 г., постановено по гр. д. №2989/2022 г. по описа на ВКС е обезсилено Решение № 352/22.03.2022 г. по в. гр. д. №2980/2021 г. по описа на ОС - Варна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на Ж. К. Ч., чрез пълномощника адв. Н., срещу решение №262578/07.10.2021 г., постановено по гр.д. №16144/2019 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени, предявените от въззивницата срещу С. И. С. в условие на евентуалност искове за заплащане на сумата от 11734,98 лв., представляваща двоен размер на заплатено от Ж. К. Ч. капаро по договор за капаро и предварителен договор, инкорпориран в него, от 24.08.2018 г., поради отказ от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задълЖ.ето, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 5867,49 лв., представляваща заплатено от Ж. К.

Ч. капаро по договор за капаро и предварителен договор от 24.08.2018 г. поради отказ от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД.

Във въззивната жалба са излоЖ. съобраЖ.я за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Ж. К. Ч. поддържа, че е изправна страна по предварителния договор, докато ответникът не бил и следвало да върне капарото в двоен, евентуално в единичен размер. По излоЖ.те съобраЖ.я отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се осъди ответницата по един от предявените искове - да заплати сумата от 11734,98 лв. поради отказ от договора, евентуално да се осъди да заплати сумата от 1

5867,49 лв. на осн. т. 5 от договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата С. И. С., чрез адв. С., е депозирала отговор на жалбата, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба от 30.10.2023 г. при настоящото разглеждане на делото, подадена от Ж. К. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Н., с която е предявен иск с правно основание чл.

93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу С. И. С., ЕГН **********, за заплащане на сума в размер на 11734,98 лв., представляваща двоен размер на заплатено от Ж. К. Ч. капаро по предварителен договор за покупко-продажба („договор за капаро“) на недвижим имот, представляващ жилищна сграда на два етажа в имот с ид. *** в УПИ XVIII32, кв. 8 по плана на с. Камен бряг, общ. Каварна с параметри: 700 кв. м дворно място, 68 кв. м застроена площ и 152,40 РЗП от 24.08.2018 г., развален поради виновно неизпълнение на задълЖ.ето на продавача, като развалянето е извършено с предявяване на исковата молба и получаване на препис от същата от С. И. С., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателно изплащане на задълЖ.ето, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5867,49 лв., представляваща заплатено от Ж. К. Ч. капаро по предварителен договор от 24.08.2018 г. поради непостигане на посочените в т. 1 параметри на предварителен договор за покупко-продажба („договор за капаро“) на недвижим имот по вина на продавача в срок до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата Ж. К. Ч. излага, че на 24.08.2018 г. сключила със С. И.

С. предварителен договор, наименуван „договор за капаро“, с който предала на последната сумата от 3000 евро или 5867,49 лв. като капаро за закупуване на къща с дворно място или „жилищна сграда на два етажа“ в изградена жилищна сграда с идентификатор *** с местонахождение УПИ XVIII 32, кв. 8 по плана на с.

Камен Бряг, общ. Каварна, с параметри 700 кв. м дворно място, 68 кв. м застроена площ и 152,40 кв. м РЗП, като крайният срок за изповядване на сделката бил 15.10.2018 г. Превела уговореното капаро от 5867,49 лв. по банкова сметка с титуляр Ст.Енч.Ст..

Счита, че било налице виновно неизпълнение от страна на продавача, който не осигурил осъществяване на сделката, като не й изпратил покана за сключване на окончателен договор или за явяване в конкретен ден и час пред нотариуса, не посочил пред кой нотариус ще се изповяда сделката и не й поискал съответните документни, необходими за сделката. Сочи, че била налице обективна невъзможност за изпълнение на задълЖ.ята от страна на С., която на 30.05.2019 г. продала дворното място и жилищната сграда, заедно със съпруга си, както и че поради забавата й изпълнението станало безполезно, затова договорът бил развален с исковата молба. В условията на евентуалност твърди, че продавачът трябвало да й върне капарото на осн. т. 5 от предварителния договор, защото сградата не била изградена. Поддържа, че актът за строителство бил нищожен, понеже не бил подписан от съпруга на С.. Излага, че е виждала къщата само на снимки, качени в сайтове за продажба на имоти. Разговаряла с продавача С., която я уверила, че за къщата са издадени необходимите строителни книжа и тя била със степен на завършеност до акт 14. Поддържа, че по време на първия оглед на имота, осъществил се на 11.10.2018 г., констатирала, че имотът бил в груб строеж от 2005 г., с протекъл и прогнил покрив, изграден от талашитени плоскости, без ток и вода. Дворът бил с неясни граници и през него преминавали съседи, за да стигнат до имота си. Тогава поставила въпроси кога ще се ремонтира имота, за да се приведе във вида по обявата, и как ще се реши проблема с документите за собственост, но не получила отговори. Били проведени няколко разговора по телефона, но до сделка така и не се стигнало.

В срока по чл. 131 ГПК, както и след запознаване с уточняващата молба от 30.10.2023 г., е постъпил отговор от ответника С. И. С., чрез адв. С., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 24.08.2018 г. е сключила 2 предварителен договор с Ж. К. Ч., действаща чрез пълномощник, с който се задължила да продаде на К. недвижим имот, находящ се в с. Камен бряг, общ. Каварна и представляващ дворно място с ид. ***, ведно с построената в него жилищна сграда срещу цена от 30000 евро или 58674,90 лв., като окончателният договор бъде сключен в срок до 15.10.2018 г. Не оспорва, че по банкова сметка на съпруга й Ст.Ст. е получена сума в размер на 5867,49 лв. като капаро по чл. 1 от договора. Оспорва страните по договора да са придали на платената сума характер на задатък. Възразява, че не е имало уговорка за вид и степен на завършеност на сградата. Твърди, че към 2008 г. и по време на брака й сградата била изградена като самостоятелен обект и се притежавала в режим на СИО, затова можела да изпълни поетото задълЖ.е за прехвърляне на правото на собственост върху целия имот. Посочва, че през 2013 г. бил съставен акт, обр. 15, установяващ годността за приемането на строежа на сградата в съответствие с изискванията на ЗУТ. Възразява, че К. била наясно с фактическото състояние на сградата и дворното място. Оспорва да е поемала задълЖ.я за извършване на допълнителни ремонтни дейности. Не оспорва, че страните са се срещнали на 11.10.2018 г., като твърди, че за същия ден са имали уговорен час за сделка при нотариус. Поддържа, че преди изтичане на срока за сключване на окончателния договор К. се е отказала от финализиране на продажбата. Не оспорва, че на 30.05.2019 г. имотите са продадени на трето лице. Възразява, че след като договорът е бил прекратен с отказа на К., той не можел да бъде развален с исковата молба, в която дори не се съдържало изявление за разваляне, а и тя била изправна страна по договора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приобщения по делото договор, че на 23.08.2018 г. са сключили предварителен договор, озаглавен „договор за капаро“, с който купувачът К. предава на продавача С. сума в размер на 3000 евро или 5867,49 лв. като капаро за закупуването на следния недвижим имот, а именно къща с дворно място или „жилищна сграда на два етажа“ в изградена жилищна сграда с идентификатор *** с местонахождение УПИ XVIII 32, кв. 8 по плана на с.

Камен Бряг, общ. Каварна, с параметри 700 кв. м дворно място, 68 кв. м застроена площ и 152,40 кв. м РЗП. Купувачът изрично заявява, че желае да закупи описания имот за сумата от 30000 евро или 58674,90 лв., като се взема предвид официалния фиксинг на БНК от 1,95583. При постигане на посочените в т. 1 от договора параметри на сделката купувачът се задължава в срок до 15.10.2018 г. да сключи окончателен договор.

Безспорно е, а и е видно от платежно нареждане от 28.08.2018 г. и от представения договор от 23.08.2018 г., че Д.Хр.А., действала като пълномощник при подписване на договора, е превела по една от посочените в договора сметки сума в размер на от 5867,49 лв. с основание „договор за капаро за къща в Камен бряг“, с получател Ст.Енч.Ст..

От удостоверение за граждански брак се установява, че Ст.Енч.Ст. и С. И. С. са сключили граждански брак на 29.05.1983 г.

На 01.09.2014 г. Ст.Енч.Ст. е дарил на съпругата си С. И. С. собственият си поземлен имот с ид. *** по КККР, находящ се в с. Камен бряг, общ. Каварна, без построената върху имота сграда, за което е съставен представения по делото нотариален акт за дарение на поземлен имот №131, том III, рег. №2748, дело №462/2014 г. по описа на нотариус Й.П., рег. №35 НК, с район на действие: РС – Каварна.

Видно от удостоверение от 04.10.2018 г., издадено от СГКК, жилищна сграда с ид. ***, попадаща в ПИ с ид. *** по КК на Камен бряг, общ.

Каварна, обл. Добрич, с адрес: с. Камен бряг, *** е отразена в КК със Заповед РД-18-24/27.02.2008 г. на ИД на АГКК.

С приобщеното по делото разрешение за строеж №71/27.05.2005 г. е разрешено на 3

Ст.Енч.Ст. извършване на СМР съобразно одобрен проект за обект „Жилищна сграда на два етажа“ – ЗП 68,08 кв. м, РЗП 152,40 кв. м в УПИ XVIII – 32 кв. 8 по плана на с.

Камен бряг.

По делото е представен констативен акт от 02.12.2013 г. за установяване годността за приемане на строежа - „Жилищна сграда на два етажа“ в УПИ XVIII – 32 кв. 8, представляващ имот с ид. *** по КККР на с. Камен бряг, който е оспорен от ищцата по реда на чл. 193 ГПК в частта за подписа на Ст.Енч.Ст. като възложител. От заключението по допуснатата във връзка с оспорването съдебнографологична експертиза, се установява, че подписът, положен от Ст.Енч.Ст., в оригинала от същия документ, съхраняван в Община Каварна, не е изпълнен от Ст.Енч.Ст..

Видно от писмо от Община Каварна сграда с ид. *** по КККР на с.

Камен бряг и приложено към него удостоверение за въвеждане в експлоатация №26/08.11.2019 г., с възложители К. С. Б. и М.Ив.Б., легитимиращи се като собственици с нот. акт от 30.05.2019 г., сградата е въведена в експлоатация. Съставен е акт за приемане на конструкцията (акт обр. 14) на 02.04.2010 г.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на воден от ищцата свидетел.

От свидетелските показания на П.П.Г., се установява, че по искане на Ст.Ст., свидетелят се свързала с К.. През септември – октомври 2018 г. двете се запознали пред кантората на нотариуса, където били С., пътувала от чужбина за сделката, и съпругът й, които заявили, че всичко е готово и е при нотариуса. Понеже сделката била след 2-3 часа, по желание на К., която живеела в чужбина, била виждала имота само по интернет, отишли да го огледат – свидетелят, К. и съпругът й в една кола, Ст. – в друга.