Решение № 1386 от 19.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Плевен, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100261 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 717,00 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Д. А., ЕГН**********, гр.***** № 29, вх.Д, ет.4, ап.8 против ***** ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.***** № 196, в която се твърди, че на 23.01.2023 г. между "*****" ООД, ЕИК **** - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит №

793928 (по-долу за краткост

Договора). Твърди, че страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 900.00 лв. Определен е размер на месечен лихвен процент съгласно чл. 3, ал.7, а именно 3.330 %. Срокът за издължаване на кредита е 7 (седем) месеца, с крайна дата 23.08.2023 г. В чл. 3, ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 48.418 %.

Твърди, че при сключването на договора, в чл. 6, във връзка с чл. 8 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на гарант, както и едно от четирите допълнително изброени обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или издадена в полза на заемодателя ценна 1 книга. При непредставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 8 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 593.20 лева. Твърди, че още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Твърди, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Развива съображения, че страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем.

Твърди, че заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за паричен заем съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Посочва, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за паричен заем е недействителен.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран изрично е уговорен само месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48.418 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. Твърди, че в случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при 2 определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което твърди, че е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Счита, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Прочитът на клаузите на в чл. 4 от договора, счита, че налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Развива съображения, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но в случая не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Твърди, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе. Твърди, че така предвидената неустойка в размер на 116.60 лева, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Счита, че противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди, че нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл.

3

22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за паричен заем е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Затова в случая счита, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1500 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Твърди, че всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1500 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

Моли сключения сключения между "*****" ООД и П. Д. А. Договор за потребителски кредит № 793928 от 23.01.2023 г. да бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

Моли, в случай че Договор за потребителски кредит № 793928 от 23.01.2023 г. бъде прогласен за недействителен, моля, на основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден "******" ООД да заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № 793928 от 23.01.2023 г.: 1. 123.80 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор за потребителски кредит № 793928 от 23.01.2023 г., за периода от 23.02.2023 г. до 23.08.2023 г.; 2. 593.20 лева неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 6, във връзка с чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 793928 от 23.01.2023 г., за периода от 23.02.2023 г. до 23.08.2023 г., в едно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че на 23.01.2023г. П. Д. А. е подал искане за заем до „*****, в качеството му на небанкова финансова институция отпускаща заеми, чрез което иска да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 900 лв., който заем да бъде върнат на 7 погасителни вноски, с цел „текущи нужди", като му е предоставен СЕФ с параметрите, изразени от него. Твърди, че това искане ищецът е отправил по свое усмотрение, като след предоставянето на СЕФ е взел информирано решение да сключи договор с ответника. Отделно от това, с 4 подаденото искане за отпускане на паричен заем Пл.Д. декларирайки е предложил на „***** да обезпечи заема с Ценна книга. Твърди, че след извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри и преговори с потребителя за заем, както и след извършена кредитна оценка на потребителя „***** е одобрил отпускането на сума в размер на 900 лв. В резултат на това, на 23.01.2023г. в гр. Плевен между страните - П. Д. А., в качеството му на Заемател и „*****, 6 качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 793928/23.01.2023г.с изрично и ясно посочени параметри по договор 6 чл.З от същия. Твърди, че към момента на сключване на договора П. Д. А. е издал в полза на „***** ценна книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл.

10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. Счита, че от гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем се налага извод, че същия е валидно сключен. Твърди, че заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „*****, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. Счита поради това, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото 5 влияние на потребителя. Твърди, че след така сключените каузални правоотношения П. А., като заемател е предприел действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, ищецът е заплатил сума в размер на 1,617.00 лева за предсрочно погасяване на задължението си по процесния договор. Излага пространни правни съображения за неоснователност на предявените искове.