Определение № 2345 от 05.10.2026, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2345 гр. Добрич, 05.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20263230104202 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес:

***, телефон: ***, електронен адрес: ***** срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ), ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата.

Цената на предявените искове е посочена общо в размер на 775 евро, от които 475 евро – обезщетение за имуществени вреди и 300 евро – обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2026 г. около 14:00 часа, при управление на собствения му лек автомобил **** на координати 42.769915, 27.879651, при около км 199+050, автомобилът е попаднал в дълбока двойна дупка в асфалтовата настилка с остри ръбове.

Твърди се, че препятствието не е било обозначено с пътни знаци или предупредителни табели, а поради наличието на интензивно насрещно движение ищецът не е имал възможност безопасно да извърши маневра за избягването му.

В резултат на удара, според твърденията в исковата молба, са настъпили деформации по колелата на автомобила, като четирите гуми са станали неизползваеми, поради което се е наложило закупуването на нов комплект гуми и ремонт на джантите.

Ищецът претендира сумата от 475 евро за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 300 евро за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, шок, уплаха за живота и здравето му и последващо безпокойство при управление на автомобил.

Ищецът твърди, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпълнил задължението си да поддържа републиканския път в изправно състояние, осигуряващо безопасното движение, като изрично сочи чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и квалифицира поведението на ответника като противоправно бездействие, ангажиращо отговорността му по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

1

Съдът, като съобрази изложените в исковата молба твърдения, намира следното:

Предявените искове не са с правно основание ЗОДОВ, а са предявени като искове за обезщетение за вреди по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, поради твърдяно неизпълнение на задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ по поддържане и обезопасяване на конкретен участък от републиканската пътна мрежа.

Поради това в случая не намира приложение специалната местна подсъдност по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, нито изборната подсъдност по посочената разпоредба може да бъде основание за разглеждане на делото от Районен съд – Добрич поради адреса на ищеца.

Съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК исковете срещу държавата и държавните учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и чл.

110 ГПК.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, представлява държавно учреждение по смисъла на чл. 108, ал. 2 ГПК. Същата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София и осъществява функциите по управление на републиканските пътища чрез своите специализирани звена. В практиката на съдилищата последователно се приема приложението на чл. 108, ал. 2 ГПК при искове по чл. 49 ЗЗД срещу АПИ за вреди, настъпили вследствие на състоянието на републиканската пътна мрежа.

При определяне на местната подсъдност съобразно чл. 108, ал. 2 ГПК следва да се изхожда от мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.

В настоящия случай самият ищец твърди, че противоправното бездействие на ответника се изразява в неполагане на необходимите грижи за поддържането и обезопасяването на конкретен участък от републикански път I-9 (Е87), при км 199+050, където според твърденията му се е намирала необезопасена и необозначена дупка, довела до увреждането на автомобила.

Следователно спорното правоотношение е пряко свързано с конкретния пътен участък, на който ищецът твърди, че е настъпило увреждащото събитие.

Съобразно трайната съдебна практика при искове срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за обезщетение за вреди, причинени от състоянието на конкретен пътен участък, мястото на възникване на правоотношението по чл. 108, ал. 2 ГПК се определя от мястото на увреждащото събитие, респективно мястото, на което се твърди извършването на противоправното действие или бездействие.

В този смисъл е и практиката по искове срещу АПИ, основани на чл. 49 ЗЗД, при които се приема, че местната подсъдност се определя по мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие, а не по адреса на ищеца или по седалището на АПИ.

В конкретния случай ищецът сам е посочил, че увреждащото събитие е настъпило на републикански път I-9 (Е87), при км 199+050, с координати 42.769915, 27.879651, при движение от ****

От представените по делото данни и от посоченото от ищеца местоположение следва, че процесният пътен участък се намира в района на гр. Н., поради което според твърденията 2 в исковата молба правоотношението, от което произтича спорът, е възникнало в района на Районен съд – Н..

Обстоятелството, че ищецът А. Г. М. има адрес в гр. Добрич, не обуславя местната подсъдност на Районен съд – Добрич, тъй като при предявения иск срещу държавното учреждение Агенция „Пътна инфраструктура“ приложима е специалната разпоредба на чл.

108, ал. 2 ГПК.

Не е приложима и изборната местна подсъдност по чл. 115 ГПК, доколкото специалната разпоредба на чл. 108, ал. 2 ГПК урежда местната подсъдност на исковете срещу държавата и държавните учреждения.

Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за спазването на подсъдността по чл.

108, ал. 2 ГПК до приключване на първото заседание.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че делото не е местно подсъдно на Районен съд – Добрич.

Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК, когато съдът установи, че делото му е неподсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

С оглед на изложеното и на основание чл. 108, ал. 2, вр. чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ГПК, Районен съд – Добрич

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4202/2026 г. по описа на Районен съд – Добрич, образувано по исковата молба на А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: ***, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, поради местна неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РАЙОНЕН СЪД – Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ОС Добрич, в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

3