Решение № 549 от 06.02.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12337/2023
- Вид
- Решение № 549
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 549 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330112337 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК от Д. Г. Т. - Г., Н. Г. С., Т. Г.
Т., чрез пълномощник - адв. С. Д., срещу „***“ ООД, представлявано от у. Б.
В. К..
В исковата молба се твърди, че ищците Д. Г. Т. - Г., Н. Г. С., Т. Г. Т. са собственици по наследяване от Г. Т. Т. - б. починал на *** на СОС с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив, който представлява апартамент на адрес:*** с площ от 84,70 кв. м, който имот е придобит от наследодателя въз основа на *** № *** на Служба по вписванията - Пловдив.
Сочи се, че считано от месец април 2022 г. била постигната уговорка с ответника „***“ ООД да ползва под наем процесния апартамент срещу месечна наемна вноска от 500 лева за срок от 1 година, като ответникът отказал подписването на договора в писмена форма. В края на месец април 2023 г. ищците уведомили наемателя, че срокът на договора е изтекъл и че желаят да получат владението на имота. Ответникът възразил и заявил, че е заплатил един месечен наем като депозит и че няма да напусне имота докато не използва заплатения депозит като за един месечен наем. Последният заплатен наем от ответника бил за месец май 2023 г., като в края на месец юни 2023 г. ответникът не освободил имота.
Изложените са доводи, че ищците отправили нотариална покана за освобождаването на имота, като срокът за това изтекъл на 15.08.2023 г.
1
/поканата била връчена на 14.07.2023 г./, но въпреки поканата ответникът отказва да предаде владението и да освободи имота.
Предвид изложеното се иска от съда да осъди ответника да освободи и предаде владението на процесния апартамент в полза на ищците наемодатели. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „***“ ООД, с у. Б. К., със становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва да е имало договорни наемни отношения с ищците по повод на процесното жилище. Поддържа, че дружеството няма нищо общо с ползването на имота, нито е имало сключен устен или писмен договор за наем. Сочи, се договор за наем е сключен на 01.04.2018г. с Б. К. като физическо лице за срок от 2 години, който автоматично бил продължен за същия срок. Сумите за наем били заплащани от фирмената сметка на дружеството, тъй като К. в лично качество не притежавал банкова сметка. По наведените доводи се иска отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От фактическа страна се установява, че на 01.04.2018 г. между Б. В. К., в качеството на наемател, и Г. Т. Т., като наемодател, е бил сключен договор за наем на недвижим имот с предмет апартамент (ателие) с тераса, находящ се в *** (със самостоятелен вход), при наемна цена в размер на 200 лева месечно.
В чл. 7 от договора било уговорено, че наемният срок е 2 години с възможност за автоматичното му продължаване със същия срок, в случай че използването на имота продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя.
По делото е представен *** за покупко-продажба на недвижим имот *** на С. П. - *** с район на действие при РС – П., с рег. № ***, който легитимира Г. Т. Т. като носител на правото на собственост върху посочения недвижим имот.
Видно от приложено удостоверение за наследници Г. Т. Т. е починал на ***, като е оставил за свои наследници по закон ищците Д. Г. Т., Т. Г. Т. и Н.
Г. С..
В доказателствения материал по делото се съдържат извлечения по сметка, удостоверяващи, че на 04.04.2022 г., 05.05.2022 г., 07.06.2022 г., 07.07.2022 г., 08.08.2022 г., 07.09.2022 г., 04.10.2022 г., 03.11.2022 г., 06.12.2022 г., 09.01.2023 г., 06.02.2023 г., 08.03.2023 г., 10.04.2023 г. и 02.05.2023 г., по сметката на ищцата Н. С. са постъпили парични преводи, всеки в размер на сумата от 500 лева, с основание „за наем *** и наредител – „***“ ООД. Във връзка с извършените плащания по делото са представени и други писмени доказателства. Сред тях е справка, изготвена от Б. К., в която горепосочените 14 на брой плащания са означени като „личен наем Б. К. за текущ месец“, но доколкото става въпрос за частен документ, обективиращ 2 изгодни за представилата го страна факти, неговата доказателствена стойност се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Другите документи - справки за плащания разходи 2022 г. и 2023 г. на „***“ ООД, декларация по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ на „***“ ООД за 2022 г. и съобщение от НАП за приемането й, са използвани от назначеното по делото вещо лице при изготвяне на заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
От прието като доказателство по делото уведомление, получено от ищцата Д. Т. с обратна разписка на 14.07.2023 г., се установява, че във връзка със сключения договор за наем от 01.04.2018 г. между наследодателя на ищците Г. Т. и Б. К., последният е направил искания за възстановяване или прихващане с дължим наем на надвнесени суми, както и за получаване на указания относно лицето, на което следва да заплаща наемната цена. На същата дата – 14.07.2023 г. на Б. К., но в качеството му на у. на „***, е била връчена ***, с която ищците Д. Т. и Н. С. отправяли до посоченото дружество едномесечно предизвестие за освобождаване на процесния имот и предаване на владението. В отговор на поканата Б. К. е уведомил ищците, че лично той като физическо лице, а не управляваното от него дружество, е страна по наемното правоотношение, като е поискал да бъде надлежно предизвестен за прекратяване на договора. По делото няма категорични данни дали и кога това уведомление е получено от ищците.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Г. И. и А. Б. К.. От показанията на свидетеля И. се установява, че е близка приятелка на ищцата Д. Т. и живее в близост до процесния имот. Свидетелката разказва за водени преговори между наследниците на Г. Т. и Б. К. за сключване на нов договор за наем със срок от една година и повишаване на наеманта цена, но това било отложено във времето. Според свидетелката процесния имот се използвал от Б. К. като офис във връзка със счетоводната дейност, осъществявана от управляваното от него дружество, доколкото същата поС.но виждала различни хора да го посещават, носейки документи.
От показанията на свидетелката А. К., *** на Б. К., се изяснява, че процесният имот представлява апартамент, който съпрузите използват като жилище от месец октомври 2013 г. Заявява, че счетоводната кантора с фирма „***“ ООД ползва офис на адрес в ***. Според показанията на свидетелката договорът за наем бил сключен между Б. К. и Г. Т., а не между страните по делото. От месец март 2022 г. наемната цена заплащали в брой на ищцата Д.
Т., а от месец април 2022 г. - по банков път. Свидетелката споделя за получена нотариална покана за освобождаване на имота, но със съпруга й изпитвали затруднения да се изнесат с оглед големия брой лични вещи, които притежавали, доколкото не им бил осигурен достъп до външната портална врата от собствениците на имота, чрез предоставяне на дистанционно управление.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че 3 показанията и на двете разпитани свидетелки следва да се преценят по реда на чл. 172 от ГПК с оглед всички събрани по делото доказателства.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода между 01.01.2022 г. и 11.12.2023 г. са извършени 14 плащания от страна на „***“ ООД в полза на Н. Г. С. с основание „за наем ***“, като първото плащане е от 04.04.2022 г., а последното – 02.05.2023 г. При извършена проверка в счетоводството на ответника, вещото лице не е установило данни за осчетоводяване на разход на дружеството за наем на процесния имот. Съдът кредитира заключението на експертизата като изготвено компетентно и безпристрастно, с нужните професионални знания и опит, съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявената по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК исковата претенция с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за наем; изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя фактическата власт върху вещта; прекратяването на договора от страна на наемодателя и неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта.
Договорът за наем се характеризира като двустранен, консенсуален, възмезден и неформален договор, като предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения.
От съвкупността на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че е възникнало наемно правоотношение, но не между страните по делото. Договор за наем е бил сключен на 01.04.2018 г. между наследодателя на ищците Георги Т. и управителя на ответното дружество - Б.
К., който обаче е действал в качеството си на физическо лице. По делото няма данни след изтичане на първоначално уговорения двугодишен срок на действие на посочения договор за наем – 01.04.2020 г., наемодателят да се е противопоставил на наемателя да използва имота, поради което, съобразно клаузата на чл. 7 от договора, той е бил автоматично продължен за същия срок. А след изтичане на този срок /на 01.04.2022 г./ и при наличие на същите предпоставки /продължаващо използване на имота от наемателя и липса на противопоставяне от страна на наемодателя/ приложение намира разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, при което договорът се е превърнал в безсрочен. С оглед обстоятелството, че наемодателят Г. Т. е починал на *** следва да се посочи, че договорът за наем не съставлява сделка intuito personae, т.е. сключена с оглед личността на наемодателя, поради което 4 неговата смърт не представлява основание за прекратяването му.
Следователно наемното правоотношение е продължило съществуването си между наследниците на починалия наемодателя и Б. К. От доказателствата по делото не се установява договорът да е бил прекратен от някоя от страните по него, нито да е бил сключен нов договор, като напротив от показанията на ангажирания от страна на ищците свидетел се доказа, че това е било отложено във времето. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът „***“ ООД не е страна по облигационното правоотношение, възникнало по повод сключения договор за наем, в резултат на което не е материално легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
За пълнота на изложението и с оглед въведените в производството възражения съдът намира за необходимо да коментира обстоятелството кой е заплащал наемната цена. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че за периода 04.04.2022 г. - 02.05.2023 г. наемът за процесния имот се е заплащал от ответника „***“ ООД, който обаче, видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, не е осчетоводявал тези плащания като разход на дружеството. Заплащането на наемното възнаграждение, както бе посочено, не е елемент от фактически състав на договора за наем, поради което коментираното обстоятелство не обуславя промяна в гореизложените от съда изводи за страните по наемното правоотношение.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД иск се явява неоснователен поради липсата на пасивна материална легитимация и следва да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42f3fd68-9c28-4f1f-bb92-93f48404c881