Присъда № 45 от 09.07.2024, Районен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 45/09.07.2024г. по НОХД № 720/24г. по описа на РС – Разград

Повдигнато е обвинение срещу Б.И.Г., ЕГН **********, за това, че за времето от 10.04.2017г. до 10.08.2023г., в Кралство Испания и Р България, след като е осъден със съд. Решение на първоинстанционен съд № 5 в гр.Лос Кристианос, Арона, Кралство Испания от 30.03.2017г. по дело № 0R**********, да заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро (по банков път с актуализация всяка година съгласно Индекса потребителска цена, публикуван от НСИ или заместващ орган), да издържа свой низходящ - детето Д.Б.Г., ЕГН **********, чрез нейния законен представител П.Г.М., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно като не е внесъл 23,47 лева (12 евро - 5,93 % от индексираната издръжка за месец май 2018 година) и 64 индексирани месечни издръжки за периода от 01 юни 2018г. до 01 септември 2023 година, общо в размер на 26 264,13 лева (двадесет и шест хиляди двеста шестдесет и четири лева и 30 ст.) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на една година, което да изтърпи в затворническо заведение.

Зашитата на подсъдимия счита, обвинението за недоказано от субективна страна, тъй като подсъдимият не е знаел за влязлото в сила съдебно решение на испанския съд, алтернативно моли съда да наложи пробационна мярка за минимален срок.

Подсъдимият редовно призован не се явява при даване ход на делото по същество. В Разпоредително заседание, прави изявление за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК в условията на чл. 371, т.1 от НПК, като съвместно със защитника дават съгласие да не се разпитват част от свидетелите и вещото лице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б.И.Г. е роден на 18.04.1982г. в гр.София, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, адрес за призоваване в страната: ************************, ЕГН **********.

Подс. Б.И.Г. и свид. П.Г.М. през 2007г. заживели на семейни начала.

От съвместното си съжителство двамата имат едно дете - Д.Б.Г., родена на 28.12.2011г., която живее при майка си – св. П.М.. Св. П.М. сама отглеждала детето и полагала грижи за него, тъй като с подс. Б.Г. се разделили през 2012г..

Св. П.М. подала искане за издръжка в Кралство Испания в гр. Лос Кристианос.

Подс. Б. Г. бил осъден със съд. Решение на първоинстанционен съд № 5 в гр.

1

Лос Кристианос, Арона, Кралство Испания от 30.03.2017г. по дело № 0R2014053437, да заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро на детето си Дж. Г.а, считано от 01.04.2017г.. Издръжката е следвало да се заплаща чрез майката и законен представител на детето - св. П.М.. Посоченото решение е влязло в сила на 30.03.2017г.

За времето от 10.04.2017г. до 10.08.2023г. включително в Кралство Испания и Р България, подс. Б. Г. след като е осъден със съд. Решение на първоинстанционен съд № 5 в гр. Лос Кристианос, Арона, Кралство Испания от 30.03.2017г. по дело № OR**********, да издържа детето си Д.Б.Г., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски. За периода 01.04.2017г. до 31.08.2023г. задължението на подс.

Б. Г. възлиза на 16028,64 евро с левова равностойност 31 349,29 лева, като през този период след 01.03.2018г. подс. Г. е заплащал различни суми във връзка с дължимата издръжка на детето си Д.Б., общата стойност на които възлиза на 2600 евро или в левова равностойност сумата възлиза на 5085,16 лева. Не изплатените от подс. Б. Г. вноски за периода са на обща стойност 26 264,13 лева.

От заключението по назначената по ДП допълнителна съдебно счетоводна експертиза (л.57-64, том 4), се установява, че общата сума на дължимите главници и лихви от Б.И.Г. до 30.08.2023г. включително е 35 629,96 лева, от които главница 26 264,13 лв. и лихва 9 365,83 лв.

Подсъдимият Б.И.Г. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата събрани в хода на съдебното следствие и по реда на чл. 283 НПК: показанията на св. П.М., съдебно счетоводна експертиза, превод на съдебно решение на първоинстанционен съд № 5 в гр. Лос Кристианос, Арона, Кралство Испания от 30.03.2017г. по дело № 0R**********; допълнителна съдебно счетоводна експертиза , Справка за съдимост, Декларация.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Б.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 НК.

Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т. нар. продължени престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 64 2 индексирани месечни вноски, за период от 01 юни 2018г. до 01 септември 2023 година включително.

Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на децата.

От този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, както и че същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.

С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка е обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата и на негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки същия да полага труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя дължимата за децата издръжка.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение всички елементи на състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че е осъден да издържа свои низходящ от първа степен, който е малолетен, както и че не е изпълнил задълженията си през инкриминирания период, като във волево отношение, подсъдимият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване. В този смисъл намира възраженията на защитата за липса на субективната страна на деянието за неоснователни.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, и която степен на обществена опасност намира за по-висока, с оглед дългия период от време, през който детето е било лишено от необходимите средства, за задоволяване на преки и непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.

Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността 3 обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

При отчитане на всички тези обстоятелства съдът намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя приложението на чл. 55 НК.

В този смисъл съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение определено по съответния ред, предвид предходното осъждане на подсъдимия.

Съдът намира, че така наложеното наказание е съответно на извършеното деяние, мотивите и подбудите довели до осъществяването му, както и с оглед личността на дееца и ще осъществи целите си по чл. 36 от НК.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4