Определение № 1045 от 15.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. Варна, 15.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100500531 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 4029/29.01.2022г. на Главна Дирекция „П********** ********** и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к.

1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, чрез ст. юрисконсулт Силвия Петрова, адрес за съобщения и призоваване гр. Варна, бул. „Сливница“ № 159, срещу решение № 71 от 10.01.2022г., постановено по гр.дело № 6086/2021г. на Варненския районен съд, 16-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на В. ХР. В., ЕГН **********, съд. адрес: гр.Варна, ул.

„**********“ 75, ет.8, ап.47, чрез адв. Ц.Б. от ВАК с адрес: град Варна, бул. „**********“ №55, ет.4, офис 12, следните суми: 1/ 1709,08 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 215,06 часа за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1719.06 в дневен с коефициент 1,143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР; 2/ сумата от 327,33лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., извънреден труд изчислен, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и направените по делото разноски.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по свооевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд за непълнота в правната уредба, регламентираща преизчисляването на положен нощен труд към дневен, както и определения от него коефициент за превръщане, като излага подробни доводи в тази насока. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, 1 в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Във въззивната жалба е отправено и искане за спиране на производството по делото до приключване на образуваното преюдициално дело С-262/20 на СЕС. Искането е неоснователно, доколкото по посоченото дело е постановено решение на СЕС от 24.02.2022г.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 4029/29.01.2022г. на Главна Дирекция „П********** ********** и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр.

София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, чрез ст. юрисконсулт Силвия Петрова, адрес за съобщения и призоваване гр. Варна, бул. „Сливница“ № 159, срещу решение № 71 от 10.01.2022г., постановено по гр.дело № 6086/2021г. на Варненския районен съд, 16-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на В. ХР. В., ЕГН **********, съд. адрес: гр.Варна, ул. „**********“ 75, ет.8, ап.47, чрез адв. Ц.Б. от ВАК с адрес: град Варна, бул.

„**********“ №55, ет.4, офис 12, следните суми: 1/ 1709,08 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 215,06 часа за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1719.06 в дневен с коефициент 1,143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т.2 от ЗМВР; 2/ сумата от 327,33лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., извънреден труд изчислен, считано от падежа на 2 всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание чл. 86 от ЗЗД, както и направените по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството по делото.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 531/2022г. на ВОС за 12.04.2022г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3