Решение № 542 от 25.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Русе, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200998 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Европа транс 2021“, ЕООД със законен представител Е.Д.И. чрез редовно упълномощен процесуален представител, против електронен фиш № 8504549507/28.04.2021г, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.

Наказаното дружество, редовно призовано не изпраща представител, но е постъпило писмено становище по жалбата от процесуалния представител, с което се поддържа същата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2021г. в 16,43 ч. е установено нарушение №

C1D2CB1DF2AF752D053011F160AFD31, с ППС влекач „МАН ТГХ18,440 4 х 2 БЛС “ , с ДК№ ВТ 27 41 ВТ, с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг. , в община Иваново, за движение по път 15 км 25+914 с посока нарастваш километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т 2 от 1

Закона за пътищата , тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал 1 от Закона за пътищата и позиционирано на път 1-5 км 25+914. Собственик на когото било регистрирано превозното средство било наказаното дружество. За извършеното нарушение на основание чл.139 ал.5 и ал.7 вр.чл.102 ал.2 вр.чл.179 ал.3б вр.чл.187 ал.1 ал.2 т.2 от ЗДвП на дружеството било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С представеното по делото писмено становище на практика се преповтарят възраженията с жалбата и съдът намира, че не е необходимо да им дава отделен отговор отделно. На следващо място съдът няма да обсъжда по никакъв начин посочените десетки решения на различни административни и районни съдилища в страната, доколкото единствената задължителна съдебно практика е само тази на ВАС и ВКС по арг. чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт.

Нарушението съдът намира, че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Според нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите 2 на пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /НУРПИФССТРКППСБВБИР/ приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП.

Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Според последната, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева. При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице - чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Според чл.187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП, ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, в размер предвиден 3 в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а именно в размер 2 500 лева.

По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно средство е „Европа - Транс 2001“ ЕООД. Нарушението е установено въз основа на генериран запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал (л.26 – л.29 от делото) представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерирания доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковия материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за ППС влекач „МАН ТГХ 18,440 4 х 2 БЛС “, с ДК№ ВТ 27 41 ВТ, собственост на наказаното дружество, тъй като за него няма получена маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В този смисъл не е основателно възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в ожалвания електронен фиш не е било ясно посочено за неизпълнение на кое от двете алтернативни задължения е наказано дружество. Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено уважение, защото от обжалвания електронен фиш и доказателствата по преписката става ясно, че нарушителят не е изпълнил нито едно от двете задължения. Законът предвижда два алтернативни начина за определяне и съответно заплащане на дължимата пътна такса и нейното заплащане – маршрутна карта или бордово устройство, като същественото в случая е, че няма изпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Съдът приема, че не е налице изпълнение на нито едно от двете задължения, защото в противен случай жалбоподателят би представил доказателства в тази насока, което не се прави нито с жалбата, нито в съдебно заседание.

Отделно от това, видно от становище от отдел „УИСИ“ при НТУ и приложената към него таблица с получени и платени тол декларации се установява, че не е получена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението. Следвало е наказаното дружество да създаде такава организация на своите работници и служители, че бордовото 4 устройство на ППС да е постоянно в състояние да подава данни и по този начин да изпълни задълженията си по установяване и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.

Няма нарушение и по чл.34 от ЗАНН, защото по своето правно действие ЕФ съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП (ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Тук би имала значение единствено изтеклата основната и абсолютната давност за санкциониране на нарушителя, съответно три и четири години и шест месеца, регламентирана в чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 от НК, които безспорно не са изтекли нито към датата на връчване на електронния фиш, нито към настоящият момент. Не е основателно и възражението, че в обжалвания електронен фиш не е посочена дата на издаването му, а единствено датата на нарушението, тъй като дефиницията на понятието електронен фиш е дадена в § 1 т.1 от ДР на ЗАНН и там подобен реквизит не е посочен; както бе посочено за него не намират приложение сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не е основателно и възражението, че не е посочено мястото на нарушението; напротив това е сторено с точност да метър, доколкото е посочено, че нарушението е извършено в община Иваново, в близост до с.Тръстеник , Русенска област, път I – 5, км 25 + 914, което именно и предопределя Русенския районен съд, като местно компетентен съд да разгледа и реши делото, тъй като тази община е в района на този съд. Напълно неоснователно е и възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нормата на чл.189з от ЗДвП изрично изключва приложението на тази разпоредба за нарушения по този закон. Не е основателно и възражението, че в случая е приложим Регламент за изпълнение (EС)2020/204 на комисията от 28.11.2019г., тъй като съгласно чл.7 от него той се прилага от 19.10.2021г., т.е. към датата на нарушението – 29.01.2021г. – той не е бил в сила. Не е основателно и възражението, за приложението на чл.10б ал.7 от Закона за пътищата, защото тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2024г.