Решение № 2405 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100512810 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” срещу решение №14887/31.07.2024 г., постановено по гр. д. №4391/2024 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 1444.76 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, за нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск над посочената сума.

Претендира разноски.

Въззиваемият „Елпром-Церб“ ООД оспорва подадената въззивна жалба.

Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл.

45 от ЗЗД за сумата от 4510,37 лева от общо заявена претенция в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на 22.12.2023 год.

Ищецът-„Елпром-ЦЕРБ“ ООД, чрез пълномощник, излага в исковата молба, че на 22.12.2023 год. в гр. София, на ул. „Александър Танев“ е реализарано ПТП между лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №******** и лек автомобил „Инфинити КХ 60“ с рег. №С********. Сочи, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „Опел Астра“, за който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД валидна към датата на ПТП. Сочи, че вследствие на удара лек автомобил „Инфинити КХ 60“ е претърпял увреждания на следните детайли и части: десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, хромирана лайсна в предна дясна врата, хромирана лайсна в задна дясна врата, заден десен панел, задна броня, задна дясна джанта, праг десен, рамка на десните врати, лайсна на преден десен праг, лайсна на заден десен праг, които били установени при огледа от ответника, който завел щета, по която е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 1351,75 лева. Твърди, че стойността на щетите е 7351,75 лева. Поддържа, че ответникът не му е платил изцяло стойността на вредите. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, да му заплати сумата от 4510,37 лева /в открито съдебно заседание, състояло се на 30.05.2024 год., е допуснато увеличение на първоначално предявената претенция от 1000 лева/ от общо заявена в размер на 6000 лева, представляваща остатък от обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 24.01.2024 год. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът –„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска досежно неговия размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил 2

„Опел Астра“, механизма на ПТП, както и вината на водача на застрахования при него автомобил. Твърди, че е изплатил сумата от 1351,75 лева, представляваща застрахователно обезщетение на процесния автомобил, че претендираното обезщетение не съответства на щетите, както и липсват доказателства, от които да е видно, че ищецът отремонтирал автомобила.

С решение №14887/31.07.2024 г., постановено по гр. д. №4391/2024 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, исковата претенция е изцяло уважена.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Единственият спорен по делото въпрос и въпрос, който е наведен във въззивната жалба като неправилно разрешен, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на 3 настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС) при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Предвид изложеното и предвид заключението на вещото лице правилно първоинстанционният съд е определил сумата от 4510.37 лв.- неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от страна на въззиваемото дружество е заявена и на същото следва да се присъдят 100 евро адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №14887/31.07.2024 г., постановено по гр. д.

№4391/2024 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав в обжалваната част.

Решението в останалата част, с която е уважен предявеният иск за сумата 1444.76 лв., е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Г. М.

Димитров“ №1 да заплати на „ЕЛПРОМ-ЦЕРБ“ ООД, ЕИК 203457465, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 евро, разноски във въззивното производство.

4

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5