Решение № 3517 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3517 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100500365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 11221 гр. София, 10.06.2024 г., постановено по гр.д. № 68374/2023г. по описа на СРС, 28. състав, е отхвърлен предявения от Д. Х. Т. иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, че Д.

Х. Т., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „********, не дължи на дружеството 2585,15 лева (две хиляди петстотин осемдесет и пет лева и 15 стотинки) – цена за топлинна енергия, доставена в периода от месец октомври 2009 г. до месец април 2012 г., ведно със законната лихва от 16.11.2012 г. до окончателното плащане, и 418,88 лева (четиристотин и осемнадесет лева и 88 стотинки) – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 05.11.2012 г., както и 290,20 лева (двеста и деветдесет лева и 20 стотинки) – разноски по делото – задължения по изпълнителен лист от 04.05.2015 г. по частно гражданско дело № 23481/2012 г. на Софийския районен съд, 90. състав.

С решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Х. Т., с ЕГН:

**********, и адрес: София, ж.к. „********, е осъдена да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление:

София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски по делото.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищцата Д. Т., в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателката поддържа, че общата петгодишна давност не била приложима по отношение на процесните вземания, тъй като не били установени с влязло в сила съдебно решение, а с влязла в сила заповед за изпълнение. Следвало да се приложи кратката 3-годишна давност. На следващо място счита за неправилна преценката на първоинстанционния съд относно прекъсващите давността действия по изпълнение. Сочи, че действията, извършени след настъпила перемпция, не са годни да прекъснат течащата в полза на длъжника погасителна давност, като процесното изпълнително дело е прекратено по силата на закона на 04.09.2017г. На последно място, дори и да се приеме, че давността не е изтекла преди датата на исковата молба, се позовава на изтекла давност в хода на делото, която на осн. чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа,че по процесното изпълнително дело регулярно са искани и извършвани изпълнителни действия, поради което погасителната давност, която е петгодишна, не е изтекла. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Съгласно закона, защитата на длъжника м о ж е да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, 2 настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В случая, ищцата претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на ответника изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, претенцията по чл. 439 от ГПК е допустима – искът е основан на факти, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 41 0 от ГПК.

Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл, търсената съдебна защита е допустима, доколкото при установяване недължимост на вземания поради давност се установява и че е погасена възможността за принудителното им изпълнение.

От фактическа страна, установява се по делото, че срещу ищцата на 26.06.2015г. е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията по изп. лист от 04.05.2015г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ответника. С молбата за образуване на делото „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на ЧСИ действия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. На 04.09.2015г. са изпратени запорни съобщения, получени на 10.09.2015г. На 06.11.2018г. кредиторът е депозирал по делото молба за налагане на нови запори по банкови сметки и/или трудовото възнаграждение на длъжника, след което няма данни за извършвани изпълнителни действия. С постановление от 21.05.2024г. делото е прекратено като перемирано.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху приложимия давностен срок относно процесните вземания, както и върху обстоятелствата, водещи до неговото прекъсване. В тази насока съдът намира следното.

Както е изяснено в съдебната практика /Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК/ нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност. По аргумент от чл.

424, ал. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо по отношение на обективираните в нея вземания, а именно това е предпоставката за приложение на общата петгодишна давност, уредена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

3

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че извършените след перемирането на делото действия нямат значение за прекъсването на давността. Съгласно задължителните указания, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.

Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

В настоящия случай, давността е прекъсвана на 10.09.2015г. с налагането на запор, след което на 06.11.2018г. с искането за прилагане на нови изпълнителни способи. Перемпцията е без правно значение за течението на давността.

Давността е щяла да изтече на 06.11.2023г., но е била спряна, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение – за същия период спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. същият е щял да изтече на 14.01.2024г., но исковата молба е предявена на 14.12.2023г.

Съгласно актуалната съдебна практика, намерила израз в Решение №50017/27.03.2023г. по гр.д. №720/2022г. на IV ГО на ВКС, Решение №50012/20.11.2024г. по гр.д. №4514/2021г. на IV ГО на ВКС, процесът по чл.439 от ГПК е „относно вземането“ в смисъла на чл.115, б. „ж“ ЗЗД, поради което в хода на процеса давност не тече. Длъжникът може да се позове на същата, но този му довод е винаги неоснователен. Ето защо, и релевираният с въззивната жалба довод за изтичане на погасителната давност в хода на делото, е неоснователен. Течението й е спряно с подаването на исковата молба, поради което и понастоящем давността не е изтекла.

С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК за 4 недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна. Следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11221 гр. София, 10.06.2024 г., постановено по гр.д. № 68374/2023г. по описа на СРС, 28. състав.

ОСЪЖДА Д. Х. Т., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „******** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5