Решение № 142 от 03.08.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Харманли, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Е* Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20265630100045 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 79 ал.1 от Закон за собствеността.

Ищеца Т. П. Б. ЕГН ********** от гр. Харманли, действащ чрез пълномощника адв.Н.Колева при АК Хасково, твърди че е собственик на недвижим имот с площ от 910кв.м., находящ се в местността „Старите лозя“ в землището на гр. Харманли.

Сочи се, че имотът бил закупен от ищеца през 1980г. с частен писмен договор и бил ползван от него за стопанската му дейност като пчелар – имало поставени кошери с пчели. В имота имало поставен фургон, използван за почивка и съхранение на лични вещи и земеделски инвентар. Самия имот бил ограден с ограда от бодлива тел и бетонови колове.

В исковата молба се сочи, че през 2025г. било извършено геодезическо заснемане и процесния имот бил заснет и идентифициран. Така било установено, че имота е с площ от 910кв.м. и попада в северозападната част на Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Харманли общ.Харманли обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-189/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „Старите лозя“, незастроен, целият с площ от 1 777 кв.м.. с трайно предназначение: земеделска, е начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 5, с номер по предходен план 000717, при съседи:

***, ***. ***, ***. Тогава се установило, че като собственик на имота в КК и КР е вписан ответника – Община Харманли.

Твърди се, че описаните 910кв.м. от поземления имот от 1980г. били във владение на ищеца, като имота никога не бил владян от друг. Б. осъществявал явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. Имотът и по настоящем бил обработван, стопанисван и поддържан от него. Единствено той обработвал и прибирал плодовете от него. Всички подобрения в имота назад във времето били извършвани от него. По отношение на имота нямало и претенции и спорове от трети лица. Самия имот никога не бил одържавяван или отчуждаван, както и бил включван в ТКЗС и съответно не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поради тази причина процесния имот никога не бил заявяван за възстановяване.

Изложеното в исковата молба обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

1

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Харманли с адрес гр. Харманли пл. „Възраждан ”№1 с БУЛСТАТ ****, представлявана от Мария Иванова Киркова - Кмет, че ищецът Т. П. Б. ЕГН ********** от гр. Харманли общ.Харманли обл.Хасково ул.“Христо Смирненски“№77, е собственик по давностно владение на недвижим имот: 910 кв.м., които попадат в северозападната част на Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Харманли общ.Харманли обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18- 9/ 23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „Старите лозя“, незастроен, целият с площ от 1 777кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, категория на земята:5, с номер по предходен план 000717, при съседи: ***, ***, ***,

***.

Претендират присъждане на съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответника Община Харманли, чрез юрисконсулт В. Ш. е депозирала отговор на исковата молба, в които е изрозено становището, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан, като се оспорва изцяло.

В отговора се твърди, че за да бъде допустим иск за собственост върху реално обособена част от имот, е необходимо тази част да може да бъде самостоятелен обект на собственост по смисъла на Закон за устройство на територията (ЗУТ) и Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Ищецът не бил представил скица-проект за обособяване на тази част като самостоятелен имот, което било задължително условие за допустимостта на иска.

Представената с исковата молба „Скица-извадка от КККР на гр. Харманли с посочена площ на част от ПИ с идентификатор *** опредЕ* по геодезическо заснемане на съществуващи граници на място“ не представлява такъв проект и не удостоверявало възможността за самостоятелно обособяване.

С отговора е възразено против твърденията на ищеца за придобиване на собственост по давност. Процесният имот бил общинска собственост, възстановена на Община Харманли по реда на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Собствеността на Община Харманли, произтичала от закона и обективирана в Протоколно решение от 08.VІІ.2008г. на Комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №44 / 17.VІІ.2008 г. на Директора на ОД „ЗГ“ Хасково, както и Приемопредавателен протокол от 11.ХІІ.2008г., с който имотът бил предаден на Община Харманли за стопанисване и управление.

В отговора се сочи , че съгласно чл. 86 от Закон за собствеността (ЗС), имоти държавна или общинска собственост, не могат да се придобиват по давност. Давността за придобиване на собственост върху него била започнала да тече най-рано от 01.VІ.1996г. съгласно § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността (ДВ бр.33 от 1996 г.). В конкретния случай, тъй като имотът бил възстановен на Община Харманли през 1999г. (посочено в скицата), 10годишният срок на придобивна давност започвал да тече най-рано от тази дата. С оглед на това към датата на предявяване на иска (29.І.2026г.), 10- годишният срок на давност не бил изтекъл, тъй като имотът бил общинска собственост и не е подлежал на придобиване по давност през целия твърдян от ищеца период от 1980г.

Сочи се, че процесният имот е земеделска земя, с начин на трайно ползване: пасище, което съгласно закона и практиката представлява общинска собственост със специален режим. Следвало да се има предвид, че процесния имот бил включен в общинския поземлен фонд и бил предназначен за обществено ползване, което автоматично изключвало придобивната давност.

Оспорва се твърдението на ищеца за осъществяване на непрекъснато, явно и спокойно владение върху процесния имот за целия твърдян период от 1980г.. Твърденията за пчеларство, поставен фургон и ограда били общи и не били подкрепени с обективни доказателства, които да установят владението за толкова дълъг период. Те показвали и доказвали точно обратното - самонастаняване в чужд имот. Самите действия не доказвали упражняване на собственическа власт, а представлявали обикновено ползване, което можело да бъде извършвано и без претенции за собственост. Сочи се, че в съдебната практика последователно било възприето, че самото обработване или ползване на земеделска земя не 2 е достатъчно да се приеме владение като собственик. Липсвали доказателства, които недвусмислено да демонстрират намерение за своене.

В отговора на исковата молба се сочи, че по силата на чл.18 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени в нотариална форма. В случая, частен писмен договор, дори да е съществувал, същия бил нищожен - прехвърлителна сделка не можела да послужи като годно правно основание за добросъвестно владение по смисъла на чл.79 ал.2 ЗС. Подобен договор не прехвърлял право на собственост върху недвижим имот и не създавал валидно правно основание - той не доказвал нито собственост, нито начало на владение.

Оспорва се искането за свидетелските показания. Свидетелските показания, за толкова дълъг период от време, били субективни и не можели да заместят липсата на обективни писмени доказателства за владението и статута на имота.

Моли се съда да постановите решение с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено от фактическа страна:

От представената по делото скица №15-3161233/ 22.ХІ.2025г. на АГКК, се установява, че процесния Поземлен имот с идентификатор *** е записан като собственост на Община Харманли. Посочено е, че за имота е издадено Решение на ПК по чл.

17 ал.1 от ЗСПЗЗ (чл. 27 от ППЗСПЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне от 01.І.1999г. издаден от ПК - Харманли , съгласно протоколно решение от 08.VІІ.2008г., издаден от Комисия по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ

Прието като доказателство е и посоченото Протоколно решение от 08.VІІ.2008г., одобрено със Заповед №44/17.VІІ.2008г. на Д-ра на ОД „Земеделие“-Хасково, на Комисия по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, с което се определят имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.13/2007г.), както и приемо-предавателен протокол от 11.ХІІ.2008г. по чл.45в ал.8 от ППЗСПЗЗ, ведно със списък на имотите, сред които е и процесният недвижим имот.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.

С*Я* и С*И*М* - (без родство), се установява, че познават ищеца и имота от преди 2000г.

Самия имот се намирал в местността „ Старите лозя“ в землището на гр. Харманли. Ползвал се за отглеждане на пчели - имало поставени кошери с пчелни семейства и фургон – за съхранение на инвентар. Имота бил оградено с мрежа и врата отпред - за да не влизат животни в него. Според свидетелите имотът не бил влизал в ТКЗС и бил собственост на ищеца от преди 2000г. Съгласно гласните доказателства нямало спорове за имота.

Изложеното от тези свидетели се потвърждава от показанията на разпитаната свидетелка Е*Т*Г* (дъщеря на ищеца). В показанията си Г* заявява, че имота бил предоставен на баща и от негов познат , за което имало съставенръчно написан договор. По време на пожар - горял в близост до имота, вещи от намиращия се там фургон били вадени навън и премествани, при което документа за имота бил загубен дои Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото. изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни Предявеният положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 от Граждански процесуален кодекс вр. чл.79 ал.1 от Закон за собствеността е допустим. Налице е правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищците право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената Скица № №153161233/ 22.ХІ.2025г. на АГКК и оспорването от ответника, направено в съдебно заседание.

3

В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовават – придобивна давност и наследство, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл. 86 от Закон за собствеността, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост – като в този смисъл е и утвърдената съдебна практика.

По отношение на законови забрани за придобиване по давност съдебния състав счита, че по делото не са налице данни процесния имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение. Липсват каквито и да е доказателства по делото, че имотите са били земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Няма и никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 от Закон за собствеността на гражданите (отм.).