Решение № 953 от 11.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. П., 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105247 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3, вр. чл.433, т.1, вр. чл.432, ал.3 от Кодекса за застраховането.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***” АД, ЕИК ***, със седалище/ адрес на управление: *** чрез ю.к. Н., срещу С. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата в размер на 13715.00 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по щета № *** г., сумата в размер на 415.26 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 16.04.2022 г. (денят, следващ изтичането на 7-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение) до 02.08.2022 г.

(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 11.08.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 2753 от 1

12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 04577/2022 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

В срока отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът С. И. А., чрез пълномощника си адв. Б. Б., е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. С отговора е оспорил изложения от ищеца механизъм за настъпване на ПТП, като твърди, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на пешеходеца В. Д. Т.. Твърди, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, както и бил употребил алкохол. Сочи, че взетата проба за алкохол на пострадалия отчела 1,74 ‰ в издишаният от него въздух, като Т. отказал кръвна проба.

Твърди, че пострадалият е получил уврежданията само и единствено поради неговото виновно поведение, а при станалото ПТП пострадалият е получил сериозни увреждания, и не по начина, описан в исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Н. поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. В депозирано становище е обективирал списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът в съдебно заседание лично и чрез адв. Б. оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2753 от 12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 04577/2022 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и 2 разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

За възникване на регресното притезателно право на застрахователя по задължителна застраховка „***" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „***" на автомобилистите, сключен с ответника; 2. осъществен деликт от застрахованото лице; 3. което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, 4. когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и 5. плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.

Няма спор между страните, а и от приложената и неоспорена комбинирана застрахователна полица № BG*** от 18.11.2019 г., се установява, че между „***” АД и ответника е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „***“ на автомобилистите, с период на застрахователно покритие от 20.11.2019 г. до 19.11.2020 г.

От приетия К. протокол за ПТП с пострадали лица от 11.10.2020 г., преценен по отделно и в съвкупност с приетата комплексна съдебно – медицинска авто-техническа експертиза се установява, че на 11.10.2020 г., около 20:10 часа в ***, на кръстовището с ул. „***“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от ответника С. И. А., който при работеща в нормален режим светофарна уредба, на светещ зелен разрешителен светофар, предприел правомерна маневра – завИ.е на ляво, и при напускане на кръстовището, блъснал пресичащия неправомерно на червен забранителен сигнал на светофарната уредба пешеходец – В. Д. Т., след което напуска мястото на ПТП, и водачът бил 3 установен по-късно. При сблъсъка на Т. било причинено травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на горния край на раменната кост (хумерус), което покрива медико-биолигчният признак за трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за срок повече от 30 дни.

От показанията на свидетелката В. Ч. К., възприела лично процесното ПТП, след сблъсъка между лекия автомобил и пешеходеца, лекият автомобил е спрял, водачът му слязъл от него, за да види какво се случва, помогнал на пешеходеца да се изправи, превел го на тротоара, след което се качил обратно в автомобила и напуснал мястото на ПТП, без да изчака идването на полицията и/или линейката. След като възприела инцидента, свидетелката незабавно подала сигнал на телефон 112 за случилото се, без да разговаря с участниците в ПТП-то. Малко по-късно в проведен разговор от К. с пешеходеца, последният и заявил, че се чувства добре, иска да си ходи, не искал и нямал нужда от лекарска помощ, поради което и не пожелал да се вика линейка, като на свидетелката заявил, че не иска да се занимава с тези неща. Пешеходеца споделил на свидетелката, че едната ръка леко го боли, като К. не е възприела по пострадалия да има видими охлузни рани и/или кръв по лицето и ръцете му. Независимо от тези обстоятелства свидетелката казала на пострадалия, че е подала сигнал на телефон 112, и му казала да изчака линейката, което и Т. сторил.

От показанията на свидетеля В. В. И., който има лични и непосредствени възприятия след станалото ПТП, водачът на автомобила причинил процесното ПТП е спрял, слязъл от колата, помогнал на пешеходеца да се изправи и го завел на тротоара. При проведен разговор от свидетеля с блъснатия пешеходец, последният отричал нещо да го боли.

В показанията си свидетеля П. С. Р., след настъпване на ПТП-то пешеходеца станал и тръгнал към тротоара, а човекът, който причинил сблъсъка, също слязъл от автомобила си. Свидетеля е чул, че при тръгване на пешеходеца към тротоара, Т. казал „***“, но не можа да посочи, кой е помогнал на пешеходеца да се изправи.

Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Преценени по отделно и в съвкупност с протокола за ПТП с пострадали лица, комплексната съдебно – 4 медицинска авто – техническа експертиза, както и с медицинската документация приобщена по делото, показанията на свидетелите са категорични, че след станалото ПТП, водачът на лекия автомобил е спрял, оказал е помощ на блъснатия от него пешеходец, след което е напуснал мястото на ПТП. И тримата свидетели са категорични в показанията си, че блъснатия пешеходец е твърдял, че е добре, нищо му няма, и не се нуждае от лекарска помощ. При така установеното, следва извода, че водачът на лекия автомобил причинил процесното ПТП непосредствено след удара и спрял, оказал е помощ на блъснатия пешеходец, уверил се е, че същият е добре, не се нуждае от лекарска помощ, и при тези обстоятелства е напуснал мястото на ПТП.

При така установеното съдът следва да изследва налице ли са били предпоставките водачът на лекия автомобил, причинил процесното ПТП да остане на мястото на ПТП до идването на компетентните служби на МВР, респ. линейката.

Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а разпоредбата на т.2, б. „а“, б. “б“, и б. „в“ от посочената разпоредба вменява задължение на водачът на МПС, когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; и до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него.

Разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява задължение на водачите на МПС, при станало ПТП да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието. Както вече бе посочено по-горе, от показанията на свидетелите се установи по категоричен начин, че след станалото ПТП водачът на лекия автомобил е спрял, уверил се е от пешеходеца, че е добре и не се нуждае от лекарска помощ, поради което е и напуснал местопроизшествието. Задължението по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП възниква за 5 водача на МПС, да изпълни вменените му законови задължения, когато при станалото ПТП има пострадали хора, а в случая се установи по безспорен начин, че ответникът е спрял, оказал е помощ на пешеходеца, по който не е имало видим следи от увреждане, предвид това, че по лицето и ръцете на Т. не е имало следи от кръв (както в показанията си сочи свидетелката К.), блъснатия пешеходец е твърдял, че е добре и няма необходимост от лекарска помощ, поради което и за водача на лекия автомобил, е било обективно невъзможно да разбере, че блъснатия пешеходец е имал закрито счупване на дясна раменна става, респ. не е имал възможност да разбере, че има пострадал човек, и да изпълни законово вменените му задължения от нормата на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“, б. „б“, и б. „в“ от ЗДвП, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; и до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него. На това дължимо от участниците в ПТП поведение, регламентирано в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП е съответно задължението на органите по контрол на движение по пътищата, регламентирано в чл.125, т.1 от ЗДвП да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието има ранен човек. Именно такова е съотношението на между разпоредбите на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“, б. „б“, и б. „в“ от ЗДвП и чл.125, т.1 от ЗДвП. Приложението на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП предполага участникът в ПТП да изпълнил задължението си да спре след настъпването му (чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП), което ответникът е сторил.