Решение № 32 от 10.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20215300501647 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Р. М. с ЕГН **********, Ф. Р. М. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. К., ,ул. ***, М. Р. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. ***, Н. Р. Ф. с ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. ***, Ю. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. *** и Х. Р. О. с ЕГН **********, с адрес: с. Д., ***, всички чрез адв. Т.М. против Решение № 260777 от 09.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 10151/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с-в, в следните части: в частта, с която с което е отхвърлена претенцията на Р. Р. М. и Ф. Р. М. за осъждането на М. М.

Ш. да им предаде 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739, както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р. О. срещу М. М.

Ш. искове за признаване за установено по отношение на М. М. Ш., че Р. Р.

М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., М. Р. М., е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., Н. Р. Ф., е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., Ю. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч. и Х. Р. О. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при 1 граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739 и за осъждането на М. М. Ш. да предаде на ищците владението на описаните ид.ч. от имота, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю.. Р. М. и Х. Р. О. срещу М. М. Ш. искове за признаване за установено по отношение на М. М. Ш., че Р. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., М. Р. М., е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Н. Р. Ф., е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Ю.. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. и Х. Р. О. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. от масивна сграда- търговски о б е к т с площ от 21 кв.м., разположена в УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII-741 и УПИ XVI-739, както и за осъждането на М. М. Ш. да предаде владението на описания имот.

В частта му, с която е признато за установено по отношение на М. М.

Ш., ЕГН **********, че Р. Р. М. и Ф. Р. М., са собственици в режим на СИО на 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, УПИ XVII741 и УПИ XVI-739 и 1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61 км.м., както и е отхвърлен установителния иск на Р. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р.

О. за собственост по отношение на другата 1/2 ид.част от двуетажната паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61 км.м. / за установяване по отношение на М. М. Ш., че всеки един от тях е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч.о т двуетажната паянтова жилищна сграда със застроена площ от 61 км.м. /, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което субективно и обективно съединените искове да се уважат.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна М. М. Ш. чрез представителя и по делото адв.

Г.К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на районния съд в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на разноски за инстанцията.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима.

По същество:

Ищците са основали исковете си на твърдението, че са собственици на УПИ XVII-740, с площ от 285 кв.м. по плана на гр. К., заедно с построената в 2 този имот паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв.м. и масивна сградатърговски обект с площ от 21 кв.м., с административен адрес: гр. К., ул. ***.

Твърди се, че с договор за покупко-продажба от 1992 г. Р.М., М.М. и А. М. са придобили правото на собственост върху земята и паянтовата жилищната сграда при равни права. С договор за делба, сключен през 1996г. Р.М. в режим на СИО със съпругата му Ф. М. придобили 1/2 ид.ч. от процесния УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. и 1/2 ид.ч. от построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, а останалата 1/2 ид.ч. от същите била придобита от А. М.. За уравняване на дяловете на М.М. и съпругата му били платени 6000 лева.

Твърди се, че през 2006г. А. М. изградил в дворното място масивна сграда търговски обект с площ от 21 кв.м., която станала единствено негова собственост. А. М. починал на *** г. без съпруга и деца, поради което след смъртта си оставил за наследници своите братя и сестри - ищците Р. Р. М., М.

Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р. О. и те придобили по 1/5 идеална част от търговския обект и по 1/10 ид.ч. от УПИ XVII-740, ведно с построената в този имот паянтова жилищна сграда. Твърди се, че ответницата М. М. Ш. владее имотите без основание. Искат да бъде установено правото им на собственост върху УПИ XVII-740, върху построената в този имот паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв. м., както и върху построената в този имот масивна сграда - търговски обект с площ от 21 кв.м., както и да бъде осъдена ответницата да им предаде владението върху УПИ XVII-740 и върху масивната сграда - търговски обект с площ от 21 кв.м.

С решението си районният съд е направил следните констатации и правни изводи, които не са спорни пред тази инстанция и се установяват и от представените по делото доказателства:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № *** г., М. Р. М., Р. Р. М. и А.

Р. А. са придобили правото на собственост върху парцел XVII-740, с площ от 285 кв.м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда. Правата на приобретателите се считат равни на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, като Р. Р. М. е бил в граждански брак с Ф. М. и правата им са възникнали в режим на СИО.

С договор за доброволна делба от 09.07.1996 г. е била извършена делба на имота, като Р.М. в режим на СИО със съпругата му Ф. М. са придобили 1/2 ид.ч. от процесния УПИ XVII-740, кв. 85, по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. и 1/2 ид.ч. от построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, а останалата 1/2 ид.ч. от същите била придобита от А. М.. За уравняване на дяловете на М. Р. М. и съпругата му С.

А. М. били платени 6000 лв.

Безспорно е между страните, че през 2006 г. А. Р. А. е изградил в имота масивна сграда - търговски обект с площ от 21 кв.м. без да е било учредено право на стоеж, поради което правото на собственост е възникнало съгласно чл. 92 ЗС в полза на собствениците на земята. Този имот е бил владян 3 единствено от А. Р. А. от 2006 г. до неговата смърт през 2019 г., със знанието и без противопоставянето на неговите съсобственици, които му признават пълни права върху него. Предвид горното и изтеклия десет годишен давностен срок по чл. 79 ЗС, А. Р. А. е придобил останалата 1/2 ид.ч. от сградата по давност, като е станал изцяло неин собственик.

А. Р. А. е починал на ***г. и е оставил за свои наследници ищците по делото - негови братя и сестри, като всеки от тях е получил по 1/5 част от наследството.

На 19.05.2014 г. А. Р. А. е съставил саморъчно завещание, обявено на 17.05.2019 г. от Нотариус Цветомира Баровска, с което е завещал в полза на ответницата М. М. Ш. всички свои движими и недвижими вещи вкл.: лек автомобил, 1/2 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от паянтовата жилищна сграда и построения от него магазин. При изготвянето на завещанието е спазена формата на чл. 25, ал. 1 ЗС.

Пред настоящата инстанция спорът се свежда до това дали текстът на завещанието е бил ръкописно написано от завещателя А. Р. А. предвид направеното за това оспорване от ищците. Жалбоподателите поддържат, че по делото този факт е останал недоказан, тъй като при изготвяне на експертизите вещите лица - графолози са имали предвид като сравнителен материал и документ, приложен на л.74 от делото на РС, за който М.Ш. е признала, че текстът е изписан от нея.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата М.Ш. поддържа, че документът, приложен на л.74 от делото на РС - заявление до Община К. от 02.10.2013 г., представен като сравнителен материал, е написан ръкописно от завещателя. Заявила е, че в съдебното заседание на 21.01.2020 г., в което е признала, че текстът върху този документ е изписан от нея, е прегледала множество документи, била е с неподходящи очила, а след допълнително запознаване с делото е констатирала, че е допуснала грешка, тъй като не е изготвяла текста на документа, приложен на л.74 от ***инстанционното дело, а текстът в същият е написан от А. Р. А..

За установяване на авторството на подписа и текста върху оспореното завещание пред районния съд са приети две заключения на вещи лица – графолози - по основана и допълнителна СГрЕ. И в двете заключения експертите са заявили, че ръкописният текст и подписът в завещанието са изпълнени от едно и също лице - А. Р. А.. Този извод е направен въз основа на представения по делото сравнителен материал – документи на листове №№ 74, 148, 159, 160, 161, 182, 184 и 205 от делото на РС - заявление до Община К. от 02.10.2013 г. от А. Р. А. за одобряване на проект и узаконяване, декларация за доходи от А. Р. А. от 17.01.2012 г., система за самоконтрол в обект – магазин за хранителни стоки в с.К., ул.***, молба от А. Р. А. до Нотариус Иван Иванов за приемане за съхранение на саморъчното му завещание, гаранционна карта, Заявление до Началника на *** РУП – Пловдив от А. Р. А..

4

Въз основа на тези заключения на вещите лица- графолози, изготвени въз основа на изобилен сравнителен материал и предвид оттеглянето на признанието на ответницата, че заявлението от 02.10.2013г. е написано от нея, направено с отговора на въззивната жалба, съдът приема за доказано по делото, че ръкописният текст и подписът в завещанието са изпълнение от А.

Р. А..

Ето защо, споделя се изводът на ***инстанционния съд, че завещанието е породило действие и въз основа на него ответницата М.Ш. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от двора, 1/2 ид.ч. от паянтовата жилищна къща и магазина.

Предявените искове за собственост на наследниците на А. Р. А. по отношение на тези имоти са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както в установителната, така и в осъдителната им част. Не се установява по делото ответницата да владее част, по-голяма от правата си в дворното място, поради което и следва са се отхвърли като неоснователен искът на Р. Р. М. и Ф. Р. М. за осъждането на М. М. Ш. да им предаде притежаваната от тях в режим на СИО 1/2 ид.ч. от УПИ XVII-740.

Районният съд е стигнал в решението си в обжалваните части до същите правни изводи, поради което решението му е правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди.

Предвид изхода по спора, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата страна сторените разноски пред тази инстанция, които се констатираха на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие.