Определение № 430 от 28.10.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Разград, 28.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20223300500275 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, наименована „въззивна жалба“, подадена от А. Т. А., В. Л. Х. и Л. Л. Д., чрез адв. М. И. от АК - Разград срещу Определение № 295/01.08.2022 г. по гр.д. № 221/2022 г. по описа на РСКубрат, с което съдът е оставил без уважение направено искане от жалбоподателите за изменение на Решение № 295 от 01.08.2022 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. С атакуваното определение съдът е оставил без уважение претенцията на ищците в първоинстанционното производство за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е отхвърлена претенцията им за присъждане на сторени по делото разноски в размер на 708.32 лева, като неоснователна.

В частната жалба се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата Петракиева не е станала причина за завеждане на делото. Твърди се, че ответницата и цялото й семейство са били запознати с проблема, като при опит от страна на ищците да уредят извънсъдебно спора са срещнали неодобрение от страна на ответницата, поради което считат, че същата е станала причина за завеждане на делото. Молят постановеното по делото определение по реда на чл. 248 от ГПК да бъде отменено и по същество да бъде постановено друго, с което да 1 бъде уважена претенцията им за присъждане на разноски по делото в размер на 708.32 лева.

В законоустановения двуседмичен срок насрещната по жалбата страна – М.Й.П. е подала отговор на частната жалба, чрез пълномощника си адв. К.К.. Счита атакуваното определение за правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба за неоснователна. Излага подробни съображения досежно неоснователността на подадената частна жалба.

Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора на частната жалба и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на проверка по реда на Глава XXI и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по подадена искова молба от А. А., В. Х. и Л. Д., чрез пълномощник против ответницата М.Й.П., с която се иска да бъде установено, че ответницата не е собственик на сграда с идентификатор ***. 2. В срока за писмения отговор е депозиран такъв от ответницата по делото, с който изцяло признава иска.

В открито съдебно заседание пред първостепенния съд ищците поддържат своята искова молба, ответницата чрез своя процесуален представител поддържа писмения си отговор. В хода на устните състезания пълномощникът на ответницата отново заявява, че признава иска и моли за неговото уважаване. Изразява становище за недължимост на разноските, доколкото ответницата не е станала повод за завеждане на делото.

С Решение № 78/16.06.2022 г., постановено по гр. д. № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, съдът в условията на признание на иска е уважил предявения от ищците против ответника отрицателен установителен иск, като е приел за установено, че Маринка Петракиева не е собственик на имот – сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. Кубрат, ***, представляваща едноетажна постройка с предназначение:

„гараж“ със застроена площ от 20 кв.м. Със същото решение съдът е отхвърлил на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, претенцията на ищците за 2 присъждане на сторените по делото разноски.

Недоволни от постановеното по делото решение в частта му за разноските, ищците са депозирали искане по реда на чл. 248 от ГПК за неговото изменение. Съдът със свое определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение претенцията на ищците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с която е отхвърлена претенцията на ищците за присъждане на сторени от тях деловодни и съдебни разноски в размер на 708.32 лева, като неоснователна.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна въззивна жалба, въз основа на което е образувано и производството по настоящото дело.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към определението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 278, ал. 4 във вр. с. чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество. Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Така Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК и Определение № 60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о., ГК.

Безспорно е, че с отговора на исковата молба ответникът е признал иска.

Основният въпрос, който се поставя в настоящото производство, е 3 дали ответникът е дал повод за предявяване на иска.

Изследвайки втората кумулативна предпоставка, настоящият съдебен състав намира, че не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищците, че е направен опит за извънсъдебно решаване на спора, който да е бил отхвърлен от ответницата Петракиева. В кориците на делото не се съдържат данни за недобросъвестно процесуално поведение на ответницата, което да е възпрепятствало извънсъдебното решаване на спора.

По изложените съображения определението на Районен съд – Исперих се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, като подадената срещу него частна въззивна жалба се остави без уважение.

Предвид горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 295/01.08.2022 г., постановено по гр.д. № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което съдът е оставил без уважение искането на А. Т. А., В. Л. Х. и Л. Л. Д. чрез пълномощник адв.М. И. от АК–Разград за изменение на постановеното Решение № 78/16.06.2022 г. по гр. дело № 221/2022 г. по описа на РС – Кубрат в частта, с която е отхвърлена претенцията им за присъждане на сторени по делото разноски в размер на 708.32 лева, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4