Определение № 1510 от 21.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 155/2025
- Вид
- Определение № 1510
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 21.03.2025
- Състав
- Камелия Василева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92а · Граждански процесуален кодекс
- чл.256, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55,ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1510 гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100155 по описа за 2025 година
Предявени са в обективно кумулативно съединения искове от А. Й.
П. срещу С. И. С. и Амбулатория за първична дентална помощ – индивидуална практика СИ ДЕНТ ЕООД, както следва : с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждането на С. И. С. да заплати на А. Й. П. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени следствие поставени неправилно и в нарушение на медицинските стандарти зъбни импланти на 19.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното изплащане.
С правно основание чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на Амбулатория за първична дентална помощ – индивидуална практика СИ ДЕНТ ЕООД да заплати на А. Й. П. сумата от 6 600 лева, представляваща дължима сума, изплатена от ищцата по развален договор за изпълнение на медицинска услуга от 19.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 27.01.2025г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че ответникът С. С. е лекар по дентална медицина и едноличен собственик и управител на АПДПИП „Си дент“ЕООД.
Твърди се, че в началото на месец февруари 2020г. ищцата сключила със С. в качеството му на представляващ ответното дружество устен договор за 1 извършване на медицинска услуга- поставяне на зъбнопротезни импланти срещу сумата от 6600 лева. Сумата била заплатена чрез банковата сметка на съпруга на ищцата П.Я.П. по банковата сметка на ответното дружество на 18.02.2020г. На 19.02.2020г. ответникът С. С. поставил на ищцата зъбнопротезни импланти на липсващи на горната й челюст зъби 16,14,12,22,24 и 26. След два дни около тях била изградена мостова конструкция. След два дни от поставянето ищцата започнала да изпитва чести болки в горната челюст, започнали да се оформят джобове около зъбнопротезните импланти и да се съдържа храна в тях, появило се кървене на лигавицата в областта на имплантите, ищцата усещала подвижност в мостовата конструкция и зъбопротезните импланти. Недееднократно посещавала ответника С., който е успокоявал, че това са нормални неща и й предписвал антибиотик за прием – клиндамицин и вода за уста. Въпреки това състоянието й не се подобрявало. Чувствала почти постоянни умерени до силни болки в горната челюст двустранно, постоянна тежест в областта на синусите, имала често гноене на венците. Имала постоянна лоша миризма от устата. Започнала да изпитва затруднения да се храни почти до невъзможност.
Изпитвала затруднения при говор. Започнали епизоди на затрудняване при дишането й през носа, за което започнала да приема Вентулин. Наложило се да ползва инхалатор и капки, които да й помагат за дишането през носа.
Започнала да хърка по време на сън. Непрекъснато отделяла храчки и секрети от носа. Във връзка с това започнала да посещава медицински специалисти и си правила микробиологични изследвания. Това състояние продължавало години наред, поради което решила да посети за консултация други лекари по дентална медицина. На 24.06.2024г. посетила АИПСИДПОХ „Доктор Нестор Илиев“ ЕООД в гр.Русе, където била констатирана подвижност на мостовата конструкция и зъбопротезните импланти, наличие на джобове, данни за възпаление, болка и кървене при сондиране в областта на поставените импланти, образни данни за загуба на кост около тях, образни данни за комуникация на зъбопротезния имплант в областта на зъб 24 с носната кухина и образни данни за комуникация на зъбопротезния имплант в областта на зъб 26 с горночелюстния синус и хипертрофия на лигавицата на този синус. Това състояние било определено като перимплантит и хроничен максиларен синуит. Била посъветвана максимално бързо да посето болнично заведение за отстраняване на мостовата конструкция и зъбопротезните импланти и 2 провеждане на съответно лечение, тъй като са поставени неправилно и в нарушение на медицинските стандарти. На 18.09.2024г. ищцата постъпила за лечение в Отделение по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ Медика гр.Русе, където й била извършена операция, при която под пълна упойка били отстранени мостовата конструкция и зъбопротезните импланти. Била затворена комуникацията между максиларния синус и оралната мукоза чрез аугментация с остеокоднуктивен материал. Впоследствие след операцията до заздравяването ищцата не можела да се храни продължително време нормално, била без горни зъби. Не излизала от дома си и избягвала контактите с други хора, срамувала се да говори, за да не види, че няма горни зъби.
Твърди се, че договорът за медицинска услуга като носещ белезите на договор за изработка е развален от ищеца в хипотезата на чл.256, ал.2 ЗЗД, тъй като отклонението от поръчката и недостатъците са били токова съществени, че работата е била негодна и безполезна. Сочи, че разваля сключения договор с подаване на настоящата искова молба, поради което претендира връщане на платената по него сума в размер на 6600 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва наличието на правоотношение между страните по повод поставяне на зъбни импланти преди 5 години.
Излага се, че в дейността на Амбулаторията се използва кориткобазалната имплантология като към момента няма изготвен медицински стандарт за нея, но същата била научно потвърдена макар и да се предлагала от ограничен брой специалисти в страната. Тя се извършвала по Протокол, издаден от Международната фондация по имплантология, Мюнхен, Германия.
При първо посещение и консултация пациентът се запознавал с метода и възможните рискове, разясняват се разликите между конвенционалните импланти и иновативния метод, предлаган от Амбулаторията.
След запознаване с изследванията и снимките диагностични данни на ищцата и заявените нейни предпочитания, било преценено от д-р С., че имплантите с кортико-базална опора са подходящи за нея. Препоръчал на ищцата и поставянето на частична долна протеза, което било наложително, 3 тъй като при липса на такава се натоварвали имплантите, които следвало да се поставят на горната челюст. Твърди се, че липсата на долна протеза в този случай била предпоставка за по-голям натиск върху имплантите, което било предпоставка за евентуалното им разклащане във времето. Въпреки това предупреждение ищцата не пожелала да й бъде изработена частична долна протеза.
След преглед и консултация по заданието на ищцата на 12.02.2020г. страните съгласували план за лечение, който се състоял във възстановяване на горна челюст с компресивни зъбни импланти за незабавно натоварване и мостова конструкция от BioHPP+композит. В същия ден ищцата изразила в писмен вид информираното си съгласие с условията за провеждане на лечението. Изрично потвърдила знанието и разбирането на незадължителния за здравето й характер на процедурата, целта на същата – подобряване на функцията на зъбите и състоянието на устната кухина, рисковете за здравето с оглед особеностите на организма и на начина на живот и/или на хранене.
Последиците от процедурата- болки, кървене, възпаление, подвижност били коментирани с ищцата като възможни такива и след съгласието й да носи риска интервенцията била проведена.
Твърди се, че ищцата приела работата без забележки. След поставянето на имплантите отново й били разяснени нуждата и важността от правилната лична устна хигиена, както и за редовните посещения за контролни прегледи.
Както писмено с подписване на декларацията за информирано съгласие, така и устно ищцата била предупредена, че при настъпване на проблем възможно в най-кратък срок следва задължително да се свърже с лекуващия стоматолог.
Ищцата предварително дала съгласието си, че при възникване на проблем след лечението платената от нея сума не се възстановява. Излага се, че ответниците не могат да носят отговорност за поведението на пациент, който не съблюдава препоръките, който не приема предписаните му медикаменти или провежда лечение при различен специалист, който няма знания и практика по кортико-базална имплантология. За напълно погрешно се сочи с конвенционална медицинска методика да се оценят състоянието и последствията от поставяне на кортико-базални импланти с незабавно натоварване и способите за лечение на евентуално регистрирани проблеми.
Оспорват се твърденията, че ищцата е посещавала ответника след 4 интервенцията. Имало едно единствено посещение от нея на 17.09.2021г. – година и половина след поставяне на имплантите и едва тогава тя била заявила оплаквания. За състоянието й бил назначен антибиотик и след този момент не била посещавала ответника, което водело до извод за успешно лечение.
Оспорват се твърденията договореният план за лечение да е бил изпълнен неправилно от д-р С.. Твърди се, че поставянето на имплантите е било изпълнено в съответствие с Протокола на Мжедународната фондация по имплантология.
Оспорват се изводите на посетения от ищцата орален хирург като се твърди, че същият не е квалифициран по кортико-базална имплантология.
Сочи се, че имплантолози и хирурзи, които работят по класически методи и не са запознати със спецификата за поставяне на базални импланти могат да внесат съмнения в пациента за правилността на този начин на изпълнение, тъй като има разлика в поставянето на конвенционалните импланти.
В съответствие с Протокола на Мжедународната фондация по имплантология имплантите, които са с полирана повърхност могат да се закрепват за кортикалната кост на пода на горночелюстния синус, като върхът им може да навлиза в него. Този метод бил използван и за ищцата.
Излага се, че възпалителните процеси около имплантите и тяхното разклащане могат да бъдат предизвикани от лоша устна хигиена, бруксизъм, употреба на много твърди храни. Поради тези причини, независещи от стоматолога, за лечението не можело да бъде дадена гаранция. Липсата на дъвкателни зъби на долната челюст също увеличавало риска от разклащане на имплантите. Сочи се, че преценката за настъпили проблеми и техния вид е следвало да бъде извършено от имплантолога, който е поставил имплантите.
Излага се, че е налице договор за изработка, който е изпълнен от лице с нужната квалификация и в съответствие с всички утвърдени методи за работа.
Твърди се, че не налице лошо изпълнение, нито противоправно поведение.
Било налице приемане на работата. В срока по чл.265,ал.3 ЗЗД не били предявени претенции за изпълнението или отклонение в заданието. С поведението си ищцата поставила в невъзможност д-р С. да проследи лечението в поддържащата му фаза и да реагира адекватно при нужда.
Оспорва се амбулаторията да дължи връщане на платената по договора 5 цена.
Сочи се, че действията на д-р С. не са противоправни, не са виновно извършени, нито са в причинна връзка с негативните преживявания на ищцата. Твърди се, че несъблюдаването на препоръките на лекуващия стоматолог е довело до твърдения резултат – болки и страдания. В условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като неадекватно с оглед справедливостта и съпричиняването.
Направено е искане за привличане в процеса на трето лице-помагач на двамата ответници, на основание чл.219, ал.1 от ГПК - ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ 89Б във връзка със сключен застрахователен договор – „Професионална отговорност на лица упражняващи медицинска професия“.
Съдът намира, че искането на ответниците за привличане на тяхна страна на трето лице-помагач – ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е допустимо и своевременно направено, като по същество е основателно касателно ответника С. С.. Налице е правен интерес от привличането на застрахователите по договора за „Гражданска отговорност” и по договора за „Професионална отговорност на лица упражняващи медицинска професия“, доколкото в случай, че бъде осъден да заплати обезщетение за виновно причинените от него вреди на ищцата по повод предоставените й дентални услуги, ответникът ще има право на регрес към застрахователя. Не е налице правен интерес от привличането на застрахователя на страната на Амбулатория за първична дентална помощ – индивидуална практика СИ ДЕНТ ЕООД, предвид че искът срещу дружеството касае договорна отговорност в хипотезата на разваляне на възникнало облигационно правоотношение и връщане на полученото по него и не се отнася за причинени вреди относими към посочения от ответниците застрахователен риск.