Акт от 21.05.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№200

21.05.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав: .

Съдия: Цветомира Димитрова

Секретар: Йорданка

Попова ………..………………………………………………………..

Прокурор: Петър Мидов ……… …...………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия

Димитрова и. административно дело

№ 95 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба подадена от Г.Р.И.

***, чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Областна Дирекция на МВР –Хасково, с която се претендира обезщетение в размер на 400.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №

19-0351-000552 от 18.07.2019г. на Началник група в РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2019г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 400.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.

Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.

Ответникът-

Областна дирекция на МВР- гр. Хасково, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за неоснователност на предявеният иск в размер на 400.00 лева.

Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, като излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА и по конкретно чл.18, ал.2, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00 лева, и моли съдът да го намали до този размер. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за допустима, а по същество за доказана по основание и размер.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че с Наказателно постановление №19-0351-000552 от 18.07.2019г. на Началника група в РУ-Свиленград при при

ОДМВР-Хасково, на ищеца Г.Р.И., за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20.00 лева, а за нарушение на чл.

100, ал.1,т.1 от ЗДвП и на основание чл.

183, ал.1,т.1,пр.2-ро от ЗДвП е наложено наказание”Глоба” в размер на на 10.00 лева.

Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Свиленград, който със свое Решение

№ 162/15.11.2019г., постановено а.н.д. №

749 по описа на същия съд за 2019г., отменил изцяло оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и съгласно обективираното в него, е влязло в законна сила на 04.12.2019г.

В съдебното производство по а.н.д. № 749/2019г.по описа на РС- Свиленград, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 12.11.2019г. за сумата от 400.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 749/2019г. по описа на РС-Свиленград.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление №

19-0351-000552 от 18.07.2019г. на Началник група в РУ Свиленград към ОДМВР-Хасково. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР Областна дирекция на вътрешните работи, гр.Хасково е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл. 63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият случай, този нов процесуален ред е неприложим. Цитираната разпоредба, изм. с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. не е била влязла в законна сила, както към датата на провеждане на последното съдебно заседание по а.н.д. № 749/2019г. по описа на РС-Свиленград, така и към датата на постановяване на съдебното решение по делото. Ето защо следва да се приеме, че е липсвал процесуален ред районният съд да присъди разноски, а по тази причина такива не са били заявени от страните пред въззивната инстанция. Съответно - единствената правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното производство разноски в конкретния случай е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Ето защо искът е допустим.

Разгледана по същество исковата претенция е основателна.

Съображенията за това са следните :

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 400.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда.

При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Г.Р.И. Наказателно постановление № 19-0351-000552 от 18.07.2019г. на Началник група в РУ- Свиленград към ОДМВР-Хасково е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.

В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вред.

В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 400.00 лева, и същата е изплатена изцяло и в брой. Следователно, доколкото от събраните по делото се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 749/2019г. по описа на РС- Свиленград, в размер на 400.00лева, то налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, касателно предявения иск за имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Ето защо иска се явява доказан по основание и размер.

По отношение направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, както стореното в тази връзка искане за намаляване на размера на исковата претенция на 300.00 лева:

На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото. Съгласно най-актуалната практика на Върховният административен съд по тези дела–изразена в Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, възражение за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което са сторени. Институтът на разноските, до изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не е бил уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС.

Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата-същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. размерът може да бъде редуциран от съда само по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие.

Видно от приложеното а.н.д. № 749/2019г. на РУ- Свиленград налице е реално предоставяне на договорената и заплатена услуга .

Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.

Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв, като съгласно ал. 3 на същата норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Т.е. съобразно приложимата нормативна уредба и по аргумент от чл. 2 , ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското възнаграждение по делата от административно-наказателен характер се определя за всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й–ако тя има материално изражение, възнаграждението се определя по реда на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2 от Наредбата, а ако няма такова- по реда на чл. 18, ал.3 от Наредбата.