Решение № 266 от 07.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. В.Т., 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500986 по описа за 2023 година

В.Т.,

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1208/09.10.2023г., постановено по Гр.д.№557/2023г. по описа на РС – ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Дайъри Продъктс“ ЕООД , ЕИК 202014755, представлявано от А.Й.Т., дължи на З. М. М., ЕГН ********** сумата от 2 538.00 лева – дължим остатък по фактура № 54/30.11.2021 г., сумата от 1 705.20 лева – дължим остатък по фактура № 71/31.3.2022 г. – и двете издадени на основание договор за изкупуване на биволско мляко от 14.9.2021 г., ведно със законна лихва върху тези суми от подаване на заявлението – 19.12.2022 г. до окончателното им изплащане, сумата от 274.67 лева – сборна мораторна лихва върху неизплатените задължения по фактура № 54/30.11.2021 г., дължима /за периода от 21.12.2021 г. до 19.12.2022 г./ и по фактура № 71/31.3.2022 г. /за периода от 28.10.2022 г. до 19.12.2022 г./, както и сумата от 887.49 лева – сборна мораторна лихва за забавено плащане по фактура № 52/30.9.2021 г. /за периода от 1.10.2021 г. до 25.10.2021 г./, по фактура № 53/29.10.2021 г. /за периода от 30.10.2021 г. до 30.11.2021 г./, по фактура № 54/30.11.2021 г. /за периода от 1.12.2021 г. до 30.12.2021 г./, по фактура № 67/31.12.2021 г.

/за периода от 1.1.2022 г. до 18.1.2022 г./, по фактура № 68/31.1.2022 г. /за периода от 1.2.2022 г. до 16.2.2022 г./, по фактура № 69/28.2.2022 г. /за периода от 1.3.2022 г. до 24.3.2022 г./, по фактура № 71/31.3.2022 г. /за периода от 1.4.2022 г. до 27.10.2022 г./, по фактура № 72/30.4.2022 г. /за периода от 1.5.2022 г. до 13.6.2022 г./, по фактура № 73/31.5.2022 г. /за периода от 1.6.2022 г. до 20.7.2022 г./, по фактура № 75/30.6.2022 г. /за периода от 1.7.2022 г. до 11.8.2022 г./, по фактура № 101/29.7.2022 г. /за периода от 30.7.2022 г. до 27.10.2022 г./ и по фактура № 77/31.8.2022 г. /за периода от 1.9.2022 г. до 19.12.2022 г./ – всички издадени на основание договор за изкупуване на биволско мляко от 14.9.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №3222/2022г. на Районен съд – В.Т..

ОТХВЪРЛЯ иска на З. М. М., ЕГН ********** срещу „Дайъри Продъктс“ ЕООД, ЕИК 202014755, представлявано от А.Й.Т., за установяване дължимостта на разликата над 1 705.20 лева – дължим остатък по фактура № 71/31.3.2022 г. до пълния предявен размер от 5 605.20 лева, като неоснователен, изцяло иска за сумата от 3 353.40 лева – задължение 1 фактура № 77/31.8.2022 г., поради плащане в хода на процеса, изцяло иска за сумата от 6 568.56 лева – задължение по фактура № 103/30.9.2022 г., като неоснователен, както и иска за разликата над 1 162.16 лева до пълния предявен размер от 1 383.07 лева – сборна мораторна лихва за забавено плащане и неплатени задължения по фактура №52/30.09.2021г., №53/29.10.2021г., фактура №54/30.11.2021г., фактура №67/31.12.2021 г., фактура № 68/31.1.2022 г., фактура № 69/28.2.2022 г., фактура №71/31.3.2022 г., фактура № 72/30.4.2022 г., фактура № 73/31.5.2022 г., фактура №75/30.6.2022 г., фактура № 101/29.7.2022 г., фактура № 77/31.8.2022 г. и фактура №103/30.9.2022 г., като неоснователен, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски за исковото и заповедното производства.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в УСТАНОВИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „Дайъри Продъктс“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.М. И. – ВТАК, с която са развити оплаквания за неправилност и необоснованост в тази му част.

Твърди се, че първоинстанционният съд напълно необосновано е приел, че дължимата цена за физичен литър мляко е тази, посочена в процесната фактура, а не тази, за която страните са се договорили. Сочи се, че съдът е следвало да кредитира приложения и неоспорен от страните договор, а не да кредитира данъчни документи, които са ирелевантни за спора.

Твърди се, че договорената цена на физически литър сурово мляко е в размер на 0,833лв. без включен в нея ДДС или общо 1,00лв. на ф.л. за сурово мляко с вкл. ДДС, с оглед на което и заключението на ССчЕ, съдът е следвало да отхвърли изцяло предявеният пред него установителен иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната му установителна част е неправилно и по отношение на претендираните лихви с довод, че са неправилно изчислени, т.к. в т.3 от раздел IV „Възнаграждение на продавача, цени и начини на плащане“ от сключения между страните договор изрично е посочен падежа на всяко едно плащане, а именно до 20 дена от уточняване на изкупеното мляко/издаването на фактура. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което след отмяна на първоинстанционното такова в установителната му част, да отхвърли изцяло предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищец З. М. М., чрез пълномощник адв.Г. Г. – АК – Ш., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му установителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел за дължими цените по фактурите, а не първоначално определената цена в договора, сключен между страните. Излага, че след като процесните фактури са отразени в счетоводните регистри на двете страни и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях, те доказват възникването на отразените в тях задължения за ответника и съдържат съществените елементи на конкретните доставки /продажби/, удостоверени в тях – вид, количество, единична и обща цена, наименование на страните, време и място на издаване. Твърди се, че фактически с процесните фактури е определена нова единична цена за литър биволско мляко, различна от първоначално договорената, което само по себе си представлява изменение на сключеният договор, с което ответникът безспорно се е съгласил, поради което доводите му, че е плащал полученото от ищеца мляко по цените, посочени във фактурите, едва ли не по погрешка, не могат да бъдат приети, както и е неоснователно направеното от ответника възражение за прихващане с надплатена според него цена.

В СЗ въззивникът „Дайъри Продъктс“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

В СЗ въззиваемата страна З. М. М., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като необжалвано от страните по делото, е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, 2 срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната установителна част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната установителна част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предмет на разглеждане пред РС – В.Т. са били предявени от ищеца З. М. М., чрез пълномощник адв.Г. Г. – АК – Ш., против „Дайъри Продъктс“ ЕООД със седалище гр.В.Т. по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18 065, 16 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена за доставени стоки съгласно следните фактури, издадени от З. М. М. с получател „Дайъри Продъктс“ ЕООД, както следва: 2538лв. – неплатена част от дължима цена по фактура №0000000054/30.11.2021г., 5605,20лв. – дължима изцяло неплатена цена по фактура №0000000071/31.03.2022г., 3353,40лв. – дължима изцяло неплатена цена по фактура №0000000077/31.08.2022г. и 6568,56лв. – дължима изцяло неплатена цена по фактура №**********/30.09.2022г., иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца законна лихва за забава в общ размер 1383,07лв., начислена върху извършените плащания със закъснение, както и върху изцяло неизвършени до момента дължими плащания по процесните фактури, подробно описани в ИМ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва за забава върху сумата от всички дължими главници по гореописаните фактури в общ размер 18 065,16лв. от 19.12.2022г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното им изплащане, предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3222/2022г. по описа на РС – В.Т.. В ИМ са изложени твърдения, че по силата на сключен между страните Договор от 14.09.2021г., продавачът З. М. М. се задължава да продаде на „Дайъри Продъктс“ ЕООД за период от 12 месеца, а купувачът „Дайъри Продъктс“ ЕООД за изкупи приблизително количество от 30 000л. сурово биволско мляко. Сочи се, че съгласно раздел IV,т.3 от договора, заплащането на изкупеното мляко става в срок до 20 дни след уточняване на изкупеното мляко и след издаване на фактура или съответния разплащателен документ.

Твърди се, че в изпълнение на сключения договор ищецът – продавач е предал на ответника – купувач сурово биволско мляко, което купувачът „Дайъри Продъктс“ е следвало да плати след издаване на съответни фактури от продавача З. М. М.. Твърди се, че фактурите са издавани всеки месец и в тях е отразено общото количество мляко по всички доставки, извършени през месеца. Сочи се, че след сключването на договора е постигнато съгласие цената на литър биволско мляко да бъде 1,25лв./литър, а от началото на м.02.2022г. – 1,35 лв./литър, доказателство за което са приетите от ответника данъчни фактури, издадени от ищеца, във всяка от които е отразено количеството предадено мляко, единичната и обща цена. Твърди че, ответникът не е отправял възражения за неточно изпълнение относно количеството и качеството на стоката, но въпреки това е заплатил със закъснение сумите по част от издадените фактури, друга част е заплатил частично, а трета въобще не е заплатил.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Дайъри Продъктс“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, чрез пълномощник адв.М. И. – ВТАК, не оспорва факта на сключен между страните процесен Договор за изкупуване на сурово мляко №4/14.09.2021г. Оспорил е истинността /верността/ - съдържанието/ на процесните фактури.

Изложил е твърдения, че договорената цена на физически литър сурово мляко съгласно т.1 от раздел IV от сключения между страните договор е 1лв/ф.л. с вкл.ДДС, /в размер на 3

0,833лв. без вкл. ДДС или общо 1,00лв. на ф.л. за сурово мляко с вкл. ДДС/, като фактурираната от ищеца цена на суровото мляко е значително над уговорената в договора цена. Изложил е твърдения, че ответникът е надплатил сумата от 14802,80лв. по платени от него фактури, описани в отговора на ИМ. Посочил е, че от страна на ответника не е подписван анекс за корекция на базовата цена, съгласно т.2 от раздел IV от д/ра. Досежно процесните фактури, за които частично с първоинстанционното решение е уважен иска по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД е посочил, че относно фактура №0000000054/30.11.2021г. за сумата от 5538лв. с вкл.ДДС, стоката е получена от ответника, частично е платена сумата от 3000лв., но по тази фактура ответникът дължи сумата от 692лв., тъй като определената изкупна цена е 1,00лв./ф.л. мляко с вкл.ДДС, като е оспорил съдържанието на фактурата по отношение посочената като договорена в нея цена. Досежно фактура №0000000071/31.03.2022г. на стойност 5605,20лв. с вкл. ДДС е изложил твърдения, че нито на 31.03.2022г., нито на по-късен етап е получил млякото, за което ищецът твърди, че го е продал, и след като не е извършена продажба на стоки, ответникът не дължи, нито посочената продажна цена, нито лихви за забава. Оспорил е съдържанието на фактура №0000000071/31.03.2022г., както по отношение на предаденото мляко, така и по отношение на договорената цена за него. Релевирал е евентуално възражение за прихващане с надвнесени от ответника суми до размер на 16 872,80лв., платени по посочените в отговора на ИМ фактури. Възразил е, че претендираните от ищеца лихви за забава са неправилно изчислени, тъй като в т.3 от раздел IV „Възнаграждение на продавача, цени и начини на плащане“ от процесния договор изрично е посочен падежа на всяко едно плащане, а именно до 20 дни от уточняване на изкупеното мляко/издаването на фактура.