Решение № 574 от 23.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. ..., 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20225530105013 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр.София срещу Т. И. И. от гр..... С исковата молба се твърди, че ответницата е страна по Договор за потребителски паричен кредит №....г. сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

На 26.09.2016г. е бил подписан Договор за цесия между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца. По силата на подписания договор вземането към ответницата било прехвърлено от кредитора на ищеца. Ищецът направил необходимото за уведомяването на ответницата за прехвърлянето на вземането. Уведомлението, изпратено до ответницата било получено, видно от приложената обратна разписка. Ищецът счита, че е налице надлежно уведомяване и чрез връчване на исковата молба. С договора за потребителски кредит била предоставена на кредитополучателя сумата от 16034,28лв., която тя се задължила да върне със съответното оскъпяване на 129 месечни вноски по 291,58лв. всяка. Последната падежна дата била на 01.10.2026г. Общата стойност на плащанията, които ответницата дължала по договора възлизала на 36088,79лв. Налице било неизпълнение на задълженията на ответницата по договора. Сумата, която била погасена от ответницата била в общ размер 18,90лв. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №...г. по описа на РС-.... Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответницата не била намерена на постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи заплащане на сумата от 16034,28лв. главница по Договор за потребителски паричен кредит №....г., договорна лихва в размер на 1058,96лв. за периода от ...г. до 26.09.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

Ответницата, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва факта на сключения договор за кредит между ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Счита, че договорът за цесия с ищеца не е произвел действие по отношение на ответницата, тъй като същата не е била надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането.

Уведомлението било връчено на лице, за което не е ясно дали има връзка с ответницата и дали е предало пощенската пратка. От друга страна особеният представител по делото бил с ограничени правомощия и ответницата не можело да се счита надлежно уведомена за сключената цесия с връчването на исковата молба и приложенията на особения представител. Твърди, че в случая не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Според тази разпоредба договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. В договора кредиторът посочил само абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала обаче яснота разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер от 18,05%/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят щял да стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит нямало яснота за тези обстоятелства. ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото била предвидена дължимост и на такси и други плащания. Липсвала яснота дали тези разходи са били включени при формиране на ГПР. Следователно неясни оставали, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирал годишното оскъпяване на заема. Поради 2 тази причина особеният представител на ответницата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда целените от страните правни последици. Освен това счита, че предявеният иск в частта 10286,61лв. за главница, се явява неоснователен, тъй като към датата на подаване на заявлението 21.06.2022г. не бил и не е настъпил и към момента падежът на вноските, включени в тази сума, считано от 01.07.2022г. и настоящият иск се явявал преждевременно заведен. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани от ищеца суми. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започвала да тече от датата на изискуемостта на вземането. Следователно за всяка вноска по погасителния план към договора за кредит тече отделен давностен срок. Поради това при изчисляването на давностните срокове по чл.110 и чл.111 ЗЗД следвало да се отчете като начална дата на давността падежът на всяко отделно частично плащане, което кредиторът се бил съгласил да приеме.

Твърди, че съгласно решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на II т.о. ВКС, началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, бил моментът на изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тьлк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност била установена в обществен интерес и целта била да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната давност била свързана с бездействие на кредитора - неупражняване на негово субективно право, за което същият можел да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД началният момент на теченето на давностния срок винаги бил свързано с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това бил моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния срок водило до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на кредитора по кредита било разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което имало силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпвала с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът можел да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което бездействието му се санкционирало с течене на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В случая не ставало въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните били постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не можело да се приеме, че при положение, че кредиторът имал право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, бездействието му да го направи не водило до течене на давностния срок за тази част от вземането. С погасяването на главното 3 вземане се погасявали и произтичащите от тях допълнителни вземания, макар давността за тях да не била изтекла /чл.119 ЗЗД/. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 16034,28лв. главница по Договор за потребителски паричен кредит №....г., договорна лихва в размер на 1058,96лв. за периода от ...г. до 26.09.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В допълнително постъпило становище от ищеца се сочат аргументи в подкрепа на твърденията му в исковата молба, а именно ищецът счита, че сключването на договора за цесия и за приемането й за редовна е било необходимо получаването на увемомление от длъжника. Уведомяването на ответника чрез назначения особен представител било достатъчно, за да се приме, че цесията е произвела действие по отношение на ответника.

Изразяват се аргументи, че ищецът не е твърдял настъпването на предсрочна изискуемост, поради тази причина не е изложил факти във връзка с настъпилата такава. Счита, че предсрочна изискуемост е настъпила със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост за цялата дължима сума по кредита, моли предявеният иск да бъде уважен в частта за вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Счита, че давността не е изтекла, тъй като вземането било цяло, по което кредиторът е приел плащане на части. Тоест, не следвало да се прилага кратката тригодишна давност, а общата петгодишна давност. При допълнителни оспорвания от страна на ответника моли да му бъде дадена възможност за изразяване на становище в подходящ срок.

Ответникът в съдебно заседание прави допълнителни оспорвания, а именно оспорва получаването на сумите по кредита. Счита, че ищецът не е посочил вноските, които са с настъпил падеж, с оглед частично уважаване на иска, в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Отново изразява становище, че ответникът не е получавал лично нито уведомление за предсрочна изискуемост, нито за цесията, поради което няма как чрез особения представител да бъде уведомен за тези обстоятелства. Отново излага аргументи за настъпила погасителна давност, като счита че давност тече от падежа на всяка отделна вноска, а давността за целия размер на претендираната възнаградителна лихва също била изтекла. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №2494/2022г. по описа на РС-..., е видно, че „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 16034,28 лв. – непогасена главница по Договор за потребителски кредит №..., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и Т. И. И. /кредитополучател/, договорна лихва в размер на 1058,96лв. за 4 периода от ...г. до 26.09.2016г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга. Със заявлението се претендират и направените разноски в заповедното производство. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед №...г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.