Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 28.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1856/2024
Вид
Решение № 365
Подписан
28.03.2025
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • Чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря М. Г. Паскова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 554/30.01.2024г, постановено по гр.д.№ 15295/2021г по описа на СГС, е осъдена Столична община, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД по повод непозволено увреждане, претърпяно на 17.07.2018 г., в гр. София, ж.к.

„Младост“, бул. „Филип Аврамов“: сумата от 25000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до пълния претендиран размер от 70000 лв., както и на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 8715.28 лева за периода 17.07.2018 г. – 21.12.2021 г. – законна лихва върху главницата от 25000 лв., като отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 24404,73 лв.; сумата от 9,10 лв. – имуществени вреди (претърпяна загуба) – разходи за лечение, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 2953,58 лв., сумата от 2 592,34 лв. – имуществени вреди (пропуснати ползи) – разлика между получено обезщетение за временна неработоспособност за периода 17.07.2018 г. – 30.11.2018 г. като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 3568 лв. и за периода 01.12.2018 г. – 05.02.2021 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 585,07 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно уважената част от иска.

Осъдена е Столична община да заплати на адв. Т. Л. Х. от САК на основание чл. 38 1

ЗАдв. сумата от 2 874,84 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

Осъдена е Н. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на Столична община, на основание чл.

78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 737 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Осъдено е на основание чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК 130131711, да заплати на Столична община, сумата от 800 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата Н. Г. Г., ЕГН ********** неимуществени вреди, частично от 70000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумите от 9,10 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – частично от 2953,58 лв., като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 100 лв., частично от 2953,58 лв., както и сумата от 100 лв., частично от 3568 лв. пропуснати ползи, както и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 737 лв. при условие, че Столична община, изпълни задължението си към Н. Г. Г., ЕГН ********** за сума, за която е постановено настоящото решение и при съобразяване на частично предявените претенции по обратния иск.

Посочено е, че решението е постановено при участието на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК 130131711 като трето лице-помагач на страната на ответника Столична община.

Решението е обжалвано от Столична община в частта му, с която са уважени исковите претенции, с доводи, че е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът неправилно е възприел механизма на настъпване на инцидента, тъй като ищцата е паднала вследствие на влошеното здравословно състояние и прилошаване, а не поради неравност на тротоара, не е доказала, че се е спънала, което е установено от запис на център 112 с посочването на причина за настъпилия инцидент в УМБАЛ „Св.Анна”АД, заключението на вещите лица и възразява срещу приетото от тях, че поради подпирането с ръка от пострадалата, то не е предхождано от загуба на съзнание. При евентуалност е релевирала възражение за прекомерност на определените обезщетения.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Н. Г. Г. в частта му, с която исковите претенции са отхвърлени, с доводи, че определените размери на обезщетенията са занижени, която е оспорена от Столична община. В писмените бележки на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Решението е обжалвано от „ГБС-Инфраструктурно строителство” АД в частта му, с която са уважени предявените обратни искове от Столична община срещу дружеството.

Възразява срещу изводите на съда, че е налице неизпълнение на договора от дружествотонеосъществяване на абонаментна поддръжка на пътния участък. При евентуалност е оспорил механизма на настъпване на уврежданията, размерите на присъдените обезщетения, както и, че съдът не е отчел съпричиняването от страна пострадалата, че не е проявила нужната грижа към себе си за адекватно лечение. В писмените бележки на процесуалния представител на дружеството се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответната страна по жалбата-Столична община е оспорила въззивната жалба на дружеството с доводи, че е неоснователна. Изложила е доводи, че същото не е изпълнило задълженията си по договора, което е установено от констативни протоколи.

2

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество правилно.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонния съд и тя е следната:

Ищцата по делото-Н. Г. Г. е посочила, че на 17.07.2018 г., около 21,30 ч., излизайки от магазин „Кауфланд“ в гр. София, ж.к. „Младост“ 4 част, при движение по тротоара на ул.

„Филип Аврамов“, в посока метростанция „Ал. Малинов“ се е спънала в неравност (дупка), обхващаща целия тротоар. Била видяна от неин познат – П. Н., който й помогнал да се изправи, заедно с двама младежи, непосредствено вървящи след нея. Ищцата не могла да се задържи права, прималяло й и паднала отново на тротоара, като си ударила главата. В този момент получила мозъчно сътресение. Била повикана линейка. Ищцата била приета в болница „Света Анна“ АД, където била оперирана по спешност поради фрактура на дясна лъчева кост и на лакътна кост, както и счупване на фибула. От 17.07.2018 г., в резултат на процесния инцидент, движенията на лява китка и ляв глезен са й с ограничен обем.

Лечението продължило общо 121 с отпуск за временна нетрудоспособност. На 26.05.2020 г. при преглед било констатирано, че поради щадене е необходима операция, като в периода 26.05.2020 г. – 02.06.2020 г. ищцата претърпяла болнично лечение и операция в УМБАЛ „София Мед“. Били й издадени болнични листове за общо 8 месеца нетрудоспособност.

Впоследствие ищцата била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК и й била определена 75% трайна неработоспособност. Изпитвала силно психическо и нервно напрежение, безпокойство, тревожност и страх. Постоянният стрес довел до влошаване на здравословното й състояние. Не си позволявала да тича, постоянно се страхувала да не падне. В лошо време се чувства неустойчива, затруднено е изкачването на стълби, нощем се буди поради крампи. В началния период на лечение разчитала на грижите на трето лице, поради което изпитвала неудобство. Изложила е доводи, че на основание чл. 31 ЗП и Наредба № 4/01.07.2009 г. ответната страна дължи осигуряване на безопасни условия за движение от собственика на вещта. Чл. 11, ал. 1 ЗОС вменявал на общината задължение за поддръжка на тротоарите, като част от земното платно – без дупки и неравности. Това задължение общината следвало да осигури чрез дейността на свои служители или лица, на които е възложила изпълнението. По изложените съображения ищцата е претендирала осъждане на ответника да й заплати претърпени в резултат на процесния инцидент вреди:

70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;

2953,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и медикаменти;

3568 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода 18.07.2018 г. – 05.02.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Столична община е оспорил предявения иск. Оспорил е, че ищцата е 3 претърпяла твърдените вреди при стъпване в дупка. Липсвала информация по кое тротоарно платно се е движела ищцата – лявото или дясното, в кой конкретен участък, с какви размери е била дупката. Снимковият материал не е от часа на инцидента. При спокоен ход ищцата е могла да забележи дупката и да съобрази как да премине без да стъпва на какъвто и да е предмет върху тротоара и като живееща в района е била запозната с този участък. Касае се за падане, което е предизвикано от нещо друго, напр. внезапно влошаване, здравословното състояние на ищцата в резултат на заболяване, нарушено равновесие или друга увреда, доколкото в епикризата при снемане на анамнезата ищцата е посочила, че докато е ходила е усетила че „все едно някой я бута“. От история на заболяването се установявало, че е констатирана деформация на десен горен крайник и остеопороза на дясна ръка. Ищцата е имала ендопротеза по повод коксартроза. Оспорила е втората операция да е в резултат на ексцес по повод процесния инцидент и определянето на процент неработоспособност да има връзка с процесния инцидент, същото се дължало на общото състояние на костната система на ищцата. Оспорила е твърденията за влошаване на психичното състояние на ищцата.

Посочила е, че по делото няма данни за необходимостта от пълно обездвижване и ищцата не се е нуждаела от чужда помощ. Възразила е относно необходимостта от посочените разходи за лечение, отразени във фактури. Оспорила е момент на дължима лихва за забава, тъй като ответникът не е получил покана за доброволно изпълнение. При евентуалност и приемане на претенцията за основателна е претендирала същата да бъде на намалена поради съпричиняване, поради несъобразена грижа към собственото здраве. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е възразила, че е завишено.

Ищецът по обратния иск- Столична община е посочил, че с ответника „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД е сключил договор № СО15-РД-55- 272/04.05.2015 г. с предмет дейност по поддържане, превантивен и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоражения по смисъла на ЗП и подзаконовите нормативни актове за районите „Младост“, „Изгрев“, „Студентски“ и „Панчарево“. В приложение № 11 към договора са били определени улиците, сред които попада и тази, на която ищцата по главния иск е посочила, че е претърпяла инцидент в резултат на дупка на тротоара. Страните по договора са се споразумели възложителят да не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя, възникващи вследствие изпълнение предмета на договора в резултат на злополука за физически лица, както по отношение на имуществени, така и за неимуществени вреди. Посочил е, че ответникът не е изпълнил задълженията си по поддръжка на тротоарното платно на ул. „Филип Аврамов“, което е констатирано в протоколи от 04.07.2018 г., 23.08.2018 г. и от извършени месечни инспекции. Абонаментната поддръжка на улицата не е била приета от възложителя и за това изпълнителят е бил уведомен с писма от 25.07.2018 г., 04.09.2018 г. Претендирал е съдът при уважени главни искове да осъди на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД да заплати на ищеца по обратния иск сумите, за които главният иск е уважен: 70 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 2953,58 лв. – разходи за лечение, както и 3568 лв. – пропуснати ползи, ведно със законната лихва считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С 4 молба от 30.05.2022 г. ищецът е направил изменение на исковите претенции чрез намаляване до размера от 1000 лв. – частично от сбора от 100926,31 лв.