Акт от 25.05.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 722

Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XXIV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ административно дело № 537 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. чл. 4 ЗМДТ.

Образувано е след отмяна на Решение № 1684/14.12.2021г. по адм.д. № 596/2020г. на Адм.съд -

Варна, с Решение № 2127/28.02.2023г. по адм.д. № 2613/2022г. на ВАС и връщане за ново разглеждане жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***., против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от главен инспектор в Община Варна и мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева. В жалбата и в хода на съдебно производство са релевирани доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорения АУЗД като се отправя искане за отмяната му ведно с всички произтичащи от това последствия. Основните твърдения, с които се атакува процесният АУЗД, са за нищожност, поради некомпетентност на органа, който го е издал, и поради липса на мотиви. Твърди се, че оспореният акт никога не е бил връчван на жалбоподателя П., както и че посочените в него задължения – главница и лихви, са неправилно изчислени. Оспорва декларация вх.

№342658/01.01.1800 г. по чл.54 от ЗМДТ като неавтентична с твърдението, че същата не е подписвана и подавана от него. На изложените основания се отправя искане за отмяна на оспорения АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 година.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

По съществото на спора се отправя искане за отмяна на оспорения АУЗД.

Претендира съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък.

Ответникът –

Директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. По същество изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да я отхвърли. Алтернативно, в случай, че съдът намери жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, Административен съд – Варна в настоящия си състав приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл двукратно със свои определения от 17.06.2020 г. и от 10.11.2020 г. като същите са отменени от ВАС с Определение № 12331/ 06.10.2020 г. по адм.д. № 9132/2020 г. и Определение № 1758/ 11.02.2021 г. по адм. д. № 657/ 2021 година. С оглед изложеното въпросът за допустимостта на жалбата, в това число и досежно срочността е разрешен и не следва да бъдат обсъждани.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от главен инспектор Община Варна мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 /осемстотин деветдесет и осем/ лв. и 33 ст. главница и лихва върху тях в размер на 254,55 /двеста петдесет и четири/ лв. и 55 стотинки.

Видно от писмо на ответника с.д. № 3384/05.03.2021 г. (л. 60 от делото), процесният АУЗД за дължим данък МПС за автомобил Ауди А4 с рег. № В****СВ е издаден въз основа на автоматично генерирана на 01.06.2002 г. декларация по чл.54 от ЗМДТ, постъпила в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна по служебен път от базата данни на Националната агенция по приходите. Същото важи и за служебно генерирания входящ номер на декларацията – „вх. № 342658/01.01.1800г.“. Относно тези обстоятелства не е налице спор между страните. Копие от горепосочената декларация по чл.54 от ЗМДТ е приложено на л.

62 от делото. Според съдържанието на декларацията, оспорващият П. е собственик на лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № В **** СВ, № на двигателя 046750, № на шаси 018161. Автомобилът е с мощност 93 kW и обем на двигателя 1781 куб. сантиметра.

При извършена служебна проверка по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК Красимира Веселинова Балтанова на длъжност главен инспектор в дирекция „МД“ при Община Варна, установила, че за периоди 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Т.П. като собственик на автомобил Ауди А4 с рег. № В****СВ, не е заплатил дължимия данък за превозното средство. В тази връзка е издаден процесният АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., с който са установени публични задължения – данък върху превозните средства в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и дължимата до датата на съставяне на АУДЗ /29.11.2016 г./ законна лихва върху главницата в размер на 254,55 лева. Задълженията са следните: за 2011 г. – главница 153, 45 лв. и лихви 82,11 лв.; за 2012 г. – главница 153,45 лв. и лихви 66,24 лв.; за 2013 г. – главница 153,45 лв. и лихви 50,65 лв.; за 2014 г. - главница 146,01 лв. и лихви 33,38 лв.; за 2015 г.

- главница 146,01 лв. и лихви 18,51 лв. и за 2016 г. - главница 146,01 лв. и лихви 3,67 лв.

За уведомяване на П. за издаване на АУЗД до него са изпратени три писма с обратни разписки, надлежно приложени от ответника /от л.21 до л.23 от делото/– от 30.11.2016 г., от 08.12.2016 г. и от 01.02.2017 г. като и трите са се върнали с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. На лист 24 от делото е приложено съобщение до Т.П., с което същият е призован да се яви в дирекция „МД“ на Община Варна за връчване на издадения АУЗД. Съобщението е поставено на таблото за съобщения на общината на 28.02.2017 г. и е свалено на 14.03.2017 година.

Липсват данни процедурата по чл. 32, ал.2 и ал.4 от ДОПК да е редовно проведена. От ответника не се оспорва, че задълженото лице не е надлежно уведомено за издаване на процесния АУЗД. На лист 166 от делото е приложена покана от 06.11.2019 г. за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2019711041132 на частен съдебен изпълнител рег. № 711 с район на действие ОС- Варна, с която П. е поканен доброволно да изпълни задълженията си по процесния АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. Поканата е получена от съпругата на П. – К.П., на 04.01.2020 г., видно от приложената към доказателствата разписка /л. 167/.

Именно с оглед на изложените обстоятелства досежно нередовното уведомяване на П. за издаване на административния акт съдът е приел, че подадената на 14.02.2020 г. по пощата жалба срещу АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. е процесуално допустима.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от К.В.Б. - главен инспектор в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева.

Задълженията за данък върху моторните превозни средства представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и Раздел ІV от Глава І на ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 на ДОПК следва и лихвите за забава плащането на посочените публични общински вземания също да се определят като публични общински вземания. В разпоредбата на чл.

166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно способите за събиране на данък върху моторните превозни средства /местен данък по см. на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ/, приложимата правна уредба е регламентирана в ДОПК.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Основните аргументи в жалбата, с която се оспорва АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., са за неговата нищожност поради ненадлежно оправомощаване на органа, който го е издал. За установяване компетентността на органа при първото разглеждане на делото, от ответника са представени: Заповед № 2612 от 22.06.2015 г. (л. 82), Заповед № 0793 от 14.03.2016 г. (л. 77) и Заповед № 1172 от 26.04.2017 г. (л. 74). И трите заповеди са издадени в условие на заместване на титуляра – кмета на община Варна. Във всяка една от тези заповеди К.В.Б. е определена за орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в чиито правомощия е да издава актове от вида на процесния.

С Решение №

2127/28.02.2023г. по адм.д. № 2613/2022г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане са дадени задължителни указания за събиране на доказателства за компетентността на административния орган издал Заповед № 0793/14.03.2016 г., като се представят доказателства за отсъствието на титуляра на 14.03.2016 г.

В изпълнение на указанията на съда, ответника представи по делото: Заповед №2602/22.06.2015 г., на кмета на Община Варна, с която е наредено на 22.06.2015 г. функциите на кмет да се изпълняват от заместник кмета на Община Варна – П. Х. П.; Заповед №2612/22.06.2015 г. на зам.кмета П., с която са определени длъжностните лица от Община Варна, които да изпълняват функциите на органи по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМСМА. Доказателства за отсъствието на кмета П. на 22.06.2015 г. от гр. Варна.

Доказателства за отсъствието на кмета на Община Варна на дата 14.03.2016 г. не са представени.

Въз основа на горните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Като неснователно се преценява основното поддържано от жалбоподателя възражение за нищожност на оспорения акт, на различни основания.

За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от толкова съществен порок, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление и поради това да не може да произведе целените правни последици. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такива съществени и основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици.

На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е. в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална, времева или по степен компетентност. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е държавновластнически такъв и поради това не се признава като правно значим.