Решение № 15 от 17.01.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Смолян, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500106 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 614/04.02.2021г., постановено по гр.д.№ 688/2019г. по описа на Смолянски районен съд са отхвърлени като неоснователни обективно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Горовладелска кооперация „Чифлика“, с ЕИК 120526238, със седалище и адрес на управление с.Стърница. община Баните, обл. Смолян, представлявана от Сл. Б. К., срещу „Еко форест груп“ ЕООД, с ЕИК 202102739, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ***, представлявано от Ат. Ст. С., с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 184/03.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 375/2019 г. по описа на СмРС, за сумите: 10 979,40 лв., представляваща стойността на продадени трупи, от която 5 420,58 лв. по фактура № **********/14.11.2018 г. и 5 558,82 лв. по фактура № **********/27.11.2018 г. и сумата от 449,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците по фактурите, съответно по фактура № ********** в размер на 231,90 лв. за периода 15.11.2018 – 17.04.2019 г. и по фактура № ********** в размер на 217,74 лв. за периода 28.11.2018 – 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, поради погасяването на вземанията чрез съдебно прихващане на насрещни вземания на ответника „Еко форест груп“ ЕООД срещу ищеца Горовладелска кооперация „Чифлика“ със сумата от 2 913,48 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършена сеч, 1 по фактура № 0000800167/20.05.2019 г. и със сумата от 9 504 лв. с ДДС, представляваща стойността на направата на горски път, по фактура № 0000800168/20.05.2019г..Осъдена е Горовладелска кооперация „Чифлика“, с ЕИК 120526238, със седалище и адрес на управление с. Стърница. община Баните, обл. Смолян, представлявана от Сл. Б. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Еко форест груп“ ЕООД, с ЕИК 202102739, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ***, представлявано от Ат. Ст. С. направените деловодни разноски в общ размер 1 164 лв., от които 1044 лв. адвокатско възнаграждение и 120 лв. за вещо лице.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 60338/24.02.2021г. от Горовладелска кооперация „Чифлика“,с ЕИК 120526238 представлявана от председателя Сл.

Б. К., чрез пълномощника му адв.Л. С. в частта му, с която са отхвърлени предявените искове и в частта за разноските, а именно до размера на признатото от съда прихващане на вземанията на ищеца срещу ответника със сумата 1527.91 лева, представляваща част от цената на услугата сеч на 80.930 куб.м. трупи по фактура № 0000800167 от 20.05.2019г., издадена за общия размер 3276 лева с ДДС и до размера на признатото от съда прихващане на вземанията на ищеца срещу ответника със сумата 2322.80 лева с включен ДДС, представляваща част от цената на услугата направа на временен горски път по фактура № 0000800168 от 20.05.2019 г., издадена за общия размер 9504 лева с ДДС, поради което моли в тези отхвърлени от първоинстанционния съд части да бъде отменено решението на районния съд, заедно с присъдените на ответника разноски и да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3850.71 лева, представляваща част от общата сума 10979.40 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 184/03.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 375/2019 г. по описа на Районен съд Смолян и представляваща цената на продадени трупи по фактури № 2488/14.11.2018г. и № 2493/27.11.2018г, заедно със съответните лихви и направени разноски по делото.Претендира и за разноски по делото за двете съдебни инстанции. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че настоящето производство по чл.422 от ГПК е образувано в изпълнение на разпореждане № 1218/14.06.2019 г. по ч.гр.д. № 375/2019 г. по описа на СмРС, с което е указано на ищеца, че от ответника е постъпило възражение по чл.414, ал.2 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 184/03.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 375/2019 г. по описа на СмРС и че следва в едномесечен срок да предяви иск против длъжника за установяване на вземането, за което е издадена заповедта да изпълнение.Сочи, че възражението е постъпило в съда на 27.05.2019г., а преди това на 20.05.2019г., т.е. в срока по чл.412, ал.2 от ГПК ответникът е издал процесиите две фактури № 0000800167/20.05.2019 г. и № 0000800168/20.05.2019 г. на обща стойност 12780 лева и на 23.05.2019 г. е връчил на ищеца изявление за прихващане на сумата от 12780 лева по двете фактури с всички вземания, които са предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно: сумата на общата главница в размер 10979.40 лева, представляваща цената на продадени трупи по фактури № 2488/14.11.2018 г.и № 2493/27.11.2018 г.; плюс общата сума в размер 449.04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 2 до 17.04.2019 г. плюс начислената от самия длъжник присъдена законна лихва върху общата главница от 10979.40 лева, считано от датата 18.04.2019 г. до датата на изявлението за прихващане - 23.05.2019 г. плюс присъдените със заповедта разноски по заповедното производство - общо 850.58 лева или общата сума от 12388.81 лева. Твърди се, че с изявлението за прихващане длъжникът е направил пълно признание на всички вземания, присъдени със заповедта за изпълнение, дължими по нея към датата на изявлението на прихващане и ги е прихванал срещу своето вземане в пълния им размер. Сочи се, че вместо да приложи чл.414а от ГПК неправилно съдът е указал на заявителя да установи вземанията си по издадената заповед за изпълнение. По повод възражението за прихващане съществува спор относно действителния размер на претендираните от ответника вземания против ищеца, който рефлектира и върху действителния размер на вземанията на ищеца, останали след датата на издаване на заповедта за изпълнение, вследствие направеното от ответника изявление за прихващане на насрещни вземания на ответника към ищеца по фактури, издадени на датата 20.05.2019 г. и предявени на ищеца на 23.05.2019 г., доколкото ищецът не приема за верни вписаните във фактурите обеми, а съответно и цени на отразените в тях услуги. Така вместо ищецът да предяви иск за установяване на своето вземане само до размера на оспорваната част от вземанията на ответника, предмет на прихващането, е принуден да установява цялото си вземане по заповедта за изпълнение.Доколкото вземанията на ищеца са безспорни, спорния въпрос е само относно действителния размер на вземанията на ответника срещу ищеца.По спора относно верността и дължимостта на сумата 3276 лева с ДДС за извършена услуга сеч на 80.930 куб.м.трупи по фактура № 0000800167/20.05.2019г. не е спорно,че услугата сеч на процесиите 80.930 куб.м. трупи е извършена от ответника и че това е станало със съгласие на ищеца. Твърди се, че цена на услугата сеч между страните не е договаряна. За пръв цената на извършената от ответника сеч се появява в издадената от него фактура на 20.05.2019 г., в която е посочена сумата 33.73 лева за сеч на един куб.м трупи. В жалбата се сочи, че такава цена на услугата сеч не съществува,тъй като до такъв размер на цената би се стигнало само, ако услугата включва наред със сечта, кастрене и разкройване, извоз до временен склад и то на значително средно разстояние - над 900-1000 м плюс рампиране, т.е. складиране на извозените трупи. Във фактурата не е фактурирана услуга извоз до временен склад и рампиране. Не е налице основание да се фактурира такава услуга, тъй като в конкретния случай извоз и рампиране не е имало. По делото категорично и безпротиворечиво се установява от показанията на разпитаните свидетели, включително и тези посочени от ответника, че отсечените трупи са били оставени от секачите в зоната на просеката покрай изграждащия се горски път и от там са натоварени на автомобили на трето лице превозвач, което ги е извозило до склада на ответника, без да се извършва услуга извоз до временен склад и рампиране, като няма никакви доказателства този начин на натоварване на трупите да е оскъпил тяхното транспортиране. От заключението на вещото лице М. се установява, че средната цена на услугата сеч, без в нея да се включва извоз и рампиране е 18 лева на един куб.м. дървесина. Тази оценка е обективна и на нейна база вещото лице е изчислило и общата цена на услугата сеч на 80.930 куб.м.трупи по процесната фактура в размер 1456.74 лева без 3

ДДС, върху която сума се дължи ДДС в размер 291.35 лева или общо 1748.09 лева. До този размер следва да се приеме за валидно изявлението за прихващане, а за разликата над сумата 1748.09 лева до размера на сумата 3276 лева, следва да се приеме, че не е извършено прихващане, тъй като тази разлика в размер 1527.91 лева не се дължи от ищеца на ответника по процесната фактура № 0000800167 от 20.05.2019г. Твърди се, че без основание районният съд е приел, че на ответника му се дължи и възнаграждение за извоз за процесния дървен материал. Необосновано съдът е избрал цена за извоз от 30 лева, дадена в заключението от 23.09.2020г., която цена не се основава на нито едно конкретно обективно обстоятелство, установено при проучването на средните цени на този вид услуги. В заключението липсват каквито и да е конкретни данни тази средна цена в какви конкретни случаи е договаряна и за какво средно извозно разстояние се е отнасяла. В заключението, изготвено на 06.02.2020г. и изслушано в заседанието от 09.06.2020 г., вещото лице е дало средна цена от 25 лева за сеч и извоз на 1 куб.м. трупи, на базата на конкретни документи на ищцовата кооперация за други подобни случаи, които също включват и сеч и извоз. В заключението, изслушано в заседанието от 17.12.2019 г. вещото лице дава заключение за средна цена за сеч и извоз между 26 и 28 лева за 1 куб.м. трупи, без да уточнява също тази средна цена при какво извозно разстояние е договорена. Необосновано съдът приема, че се дължи възнаграждение и за извоз, въпреки че от събраните по делото гласни доказателства, включващи показанията на разпитаните свидетели и на двете страни, които са имали преки възприятия от извършената процесна сеч, категорично и безпротиворечиво се установява, че услуга извоз не е извършвана и че отсечените, окастрени и нарязани трупи са оставяни от секачите на ответника на мястото на което са отрязани край новозграждащия се процесен временен тракторен горски път, групирани по няколко дървета, от където са натоварени на транспортно средство и са закарани в склада на ответника и че и в издадената по този повод фактура услуга извоз не е включена.

Необосновано съдът елиминира дадената от вещото лице цена от 18 лева със съображения, че в технологичния план е записано, че добитият дървен материал от просеката за временния горски път ще се товари от временен склад, като така е записано и в превозните билети, поради което е приел, че е извършена и услугата извоз до временен склад, който временен склад всъщност е на самия новопрекарващ се горски път.Съдът не е съобразил, че технологичните планове са осем - по един за всеки отдел, съответно подотдел засегнати от просеката за предвидения за изграждане горски път и всичките са приложени към първото заключение на в.л. М., като в тези планове се има предвид точно определен временен склад с ясна локация спрямо отделите и буквите, в които е предстояло да се извърши сечта и се е намирал на мястото очертано с триъгълник с плътен черен цвят на легендата към всеки от осемте технологични планове в рамките на отдел 229, подотдел „б“, от който е започвало началото на трасето на процесния път. Във всеки от осемте технологични планове се вижда, че в зависимост от отдалечеността на съответния отдел и подоткдел от временния склад са различни и извозните разстояния за всеки отдел, които започват от средно 40 метра за найблизкия отдел 229, подотдел „б“ до 980 метра до най- далечния отдел 233, подотдел 1.