Определение № 2444 от 23.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2444 гр. Варна, 23.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501084 по описа за 2023 година Производството е образувано по подадена от Й. Й. К., ЕГН **********, частна жалба срещу Определение № 5264/03.05.2023 г., постановено по гр. д.

№ 4270/2023 г. по описа на ВРС, ХХ VI-ти с-в, с което е прекратено производството по депозираната от жалбоподателката срещу Я. Г. Г. молба за защита от домашно насилие.

В жалбата се излага, че определението е неправилно, постановено в противоречие със съдебната практика, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че молбата, подадена от Й. К. в качеството й на майка и законен представител на детето Х. Г., не отговаря на изискванията за редовност, тъй като към нея не е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, е неправилен, тъй като в посочената разпоредба е предвидено такава декларация да се представя само от лицата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, а настоящата молба е подадена от лице по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН. Сочи, че в настоящия случай молбата е подадена лично от майката в качеството й на законен представител на детето, като лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице, а не от малолетното дете чрез законния му представител, поради което е налице хипотезата на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН. Излага, че първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения като е пропуснал да конституира пострадалия като самостоятелна страна в производството в хипотезата на подадена молба от лице по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН и не е назначил особен представител на малолетното дете Х.. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по молбата.

Претендират се разноски.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт. Поради изложеното, жалбата е допустима.

По същество същата е неоснователна, поради следното:

1

Съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, производството по издаване на заповед за защита може да се образува по молба на пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение. Малолетно дете или поставено под пълно запрещение лице, пострадали от домашно насилие, също имат право да получат закрила по този закон, като вместо тях и от тяхно име, правни действия извършват техните законни представители родители или настойници. Този извод следва от §1 от ЗР на ЗЗДН, в който е предвидено, че за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК, като в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от с.з., според която малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители – родители или настойници.

Съобразявайки това, съдът намира, че освен предоставената с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН специална процесуална правоспособност на навършилите 14годишна възраст и поставени под ограничено запрещение лица да подават лично молба за защита от домашно насилие, законът разширява кръга от лица, които могат да подават такава молба, като включва в него малолетните и поставените под пълно запрещение, действащи чрез своите законни представители.

В настоящия случай е видно, че молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е подадена и подписана от Й. К. като майка и законен представител на детето Х. Г. и в тази хипотеза молбата следва да се квалифицира като такава по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. По тази причина намира приложение и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като производството е инициирано лично от пострадалото лице чрез законния му представител, на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, а не от трето лице /съобразно предвидените в чл. 8, т. 2-4 от ЗЗДН възможности/. Поради това първоинстанционният съд правилно е дал указания на молителката да представи декларация по чл. 9, ал.

3 от ЗЗДН за извършеното спрямо малолетното дете домашно насилие.

Отделно от горното, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Тази регламентация предполага, че пострадалият е дееспособно лице, което има правната и физическа възможност да подаде молба за защита. Когато пострадалият от домашно насилие, обаче, е малолетно лице (какъвто е настоящият случай), което извършва правни действия чрез своя законен представител, молбата за защита може да бъде подадена от законния представител, който е бил свидетел на осъществения акт на насилие.

При представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 о т ЗЗДН, законният представител на малолетния следва да опише в нея всички факти и обстоятелства, на които е станал свидетел по отношение на осъществения спрямо детето акт на домашно насилие и да сезира съда с искане за издаване на заповед за защита. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство. Тя е частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него 2 факти, поради което при липса на други доказателства, е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). За да е годно доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита, актът е описан.

С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение за прекратяване на делото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5264/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 4270/2023 г. по описа на ВРС, ХХ VI-ти с-в, с което е прекратено производството по молбата на Й. Й. К. в качеството й на майка и законен представител на детето Х. Я. Г. срещу Я. Г. Г. за защита от домашно насилие.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3