Определение № 1542 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1542 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501331 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№17010/09.05.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.И.Н., с която моли съда да отмени разпореждане №10018/4.04.2025 г. по ч.гр.д.№6340/2025 г. на Пловдивския РС,20 гр.с., с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК срещу Д. В. Н., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на парично вземане за сумата 517,66 лв. -неплатена главница по договор за кредит „Бяла карта“ №***/5.8.2023 г., сключен с „Аксес Файнанс“ООД, сумата 32,78 лв.-договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на 91,99 лв.-от 16.0.2024 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 22.04.2025 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 15.04.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ поради това, че заявителят основава искането си на договор за цесия от 17.04.2024 г., сключен с „Аксес Файнанс“ООД , но не е представил доказателства за извършената цесия както и за уведомяване на длъжника за цесията, поради което не е налице активна материално правна легитимация на заявителя - не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор.

1

В жалбата са изложени оплаквания, че заявлението е редовно от външна страна, цит.т.2 на ТР№4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 г., в което е прието, че точната индивидуализация на вземането по снование и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение; че съгласно чл.410,ал.3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът ведно с всички негови приложения и изменения и приложимите ОУ, за да може заповедният съд да извърши проверка за действителността на говора и ако устонови неравноправна клауза или обоснована вероятност за това – да оставил без уважение искането; по арг. от чл.411,ал.2,т.3 ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпънение и когато прецени, че искането противоречи със закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2,т.2 ГПК. В този смисъл заповедният съд е ограничен до това да провери налице ли са положителните предпостваки в чл.410 ГПК и липсата на отрицателни предпоставки на чл.411 ГПК, от което следвало, че договорът за цесия и уведомлението на длъжника не сред изискуемите писмени доказателства, посочени в чл.410,ал.3 ГПК. Договорът за цесия е сключен между цедент и цесионер без участието на длъжника, поради което не е договор, сключен с потребител и не подлежи на проверка в заповедното производство по чл.410 ГПК.

По направените доводи, ПОС намира, че неправилно РС е приел, че не са представени доказателства установяващи материалната и процесуална легитимация на заявителя, тъй като съгласно чл.410,ал.2 ГПК във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК , вр. с т.2б на ТР № 4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 г. - точната индивидуализация на вземането по основание обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на ЗИ; С-но чл.410,ал.3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, следва да се приложи договора заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите ОУ, което е спазено и не е необходимо представяне на други писмени доказателства. Съгласно чл.411,ал.2 ГПК – съдът отказва да издаден ЗИ, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – в случая не следва да си изисква договора за цесия, тъй като касае нов договор, сключен с трето лицецесионер, а не с потребителя. Ако заявителят не е изложил всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, заповедният след следва да даде указания за отстраняване на нередовностите.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се омени и делото да се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно изложените по-горе мотиви.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я разпореждане №10018/4.04.2025 г. по ч.гр.д.№6340/2025 г. на Пловдивския РС, 20 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на 2 вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София по чл.410 ГПК срещу Д. В. Н., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на парично вземане по договор за кредит „Бяла карта“ №***/5.8.2023 г., сключен с „Аксес Файнанс“ООД.

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив, 20 гр.с. за продължаване на процесуалните действия, съгласно изложените мотиви.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3