Решение № 2170 от 03.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2170 гр. Варна, 03.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110115023 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ЯН. ХР. Г. , ЕГН **********, живуща в гр. В., ж.к. М. *, срещу„Н.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „Л. С.“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10 иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 203,52 лв. (след допуснато изменение в размера на иска по чл. 214 от ГПК), неоснователно заплатена възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № * г.

В исковата си молба ищецът твърди чрез адв. В.Н. от АК - С., че на дата 12.05.2020 г., страните по делото сключили Договор за потребителски кредит № *, по силата, на който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 2000,00 лв. Твърди се, че съгласно чл.4, ал.3 от договора, кредитополучателят се задължил в срок до края на деня следващ този на склюване на договра да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора - банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде за сума в размер на 2700,00 лв., със срок на валидност до 14.11.2021 г. Твърди, че му е начислена неустойка от 2556,00 лв. на основание чл. 6, ал.1 от договора, за това, че не е предоставил поисканото обезпечение.

Излага, че ГЛП по договора е в размер на 40,44 %, а ГПР - 48,84 %. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, кредитополучателят погасява задълженията си съгласно погасителен план, на 18 равни месечни вноски. Общият размер на сумата, която следвало да върне на заемодателя е 2700,00 лв. Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора, чистата стойност на кредита е в размер на 2000,00 лв. В исковата молба се сочи, че ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер на 5256,00 лв., с която изцяло е погасил задължението по договора. Твърди се нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие на закона - неспазване изискванията на чл. 22 от ЗПК. Сочи се нищожност на договора поради липса на форма на основание чл. 10, ал.1 вр. чл. 22 от ЗПК, доколкото не е спазена приложимата процедура по 1

ЗПФУР, тъй като на ищеца не е предоставена преддоговорна информация, същият не е дал съгласие за сключване и изпълнение на договора, както и за условията, при които може да се откаже от същия. Сочи, че всички разменени между страните електронни съобщения не отговарят на императивните разпоредби на ЗЕДЕУУ и съставляват неподписани електронни документи, в която връзка оспорва валидността на съгласието си за сключване на договора.

Излага, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от него, а именно ГПР. Твърди, че не е ясно как е формиран ГПР и какви компоненти се включват в същия поради което са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал.1 вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Излага, че не е посочено как ГПР се отнася към ГЛП. Твърди, че при съобразяване на предвидените такси и разноски по договора, размерът на ГПР е различен от този, който е посочен, като твърди, че действителният ГПР е 408,53 %, който надвишава максимално предвидения с чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищецът намира, че клаузата, с която е уговорена дължимост на неустойка в общ размер на 2556,00 лв., в случай че не предостави в срок до края на следващия ден от сключване на договора, обезпечение - гаранция, издадена от небанкова финансова институция, или банкова гаранция, е пряко противоречие със ЗПК. Сочи, че проверката за кредитоспособността на заемателя следва да се извърши преди сключване на договора, като към този момент следва да се прецени дали кредитът да бъде отпуснат, като на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение, едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства. Намира, че неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите □ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С неустойката, в полза на кредитора, се уговаря още едно обезщетение за неизпълнение, от което не произтичат вреди, тъй като с неустойката се цели обезпечаване на вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, а тези вреди се обезщетяват чрез мораторната лихва. Отделно, твърди неравноправност на клаузата и нищожност на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и не е индивидуално уговорена. Излага, че невключването на неустойката в ГПР е равносилно на непосочването му договора. Твърди недействителност на договора, поради противоречие с добрите нрави на клаузата, с която е уговорен ГЛП, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Сочи, че недействителността на уговорката за ГЛП влече недействителност на целия договор. Твърди нищожност на договора, на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Излага, че е налице разлика между сумата, посочена в процесния договор, която подлежи на връщане и действително заплатената. Твърди, че процесният договор е унищожаем, тъй като е сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, защото ищцата е имала остра нужда от финансови средства и не е била в състояние да посреща основните разходи на своето семейство за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага, че са налице явно неизгодни условия, с оглед получената сума от 2000,00 лв., тя е върнала на ответника 5256,00 лв., т.е. дружеството е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 3256,00 лв. или печалба на повече от 100 %, т.е. налице е явно несъответствие на пазарните и икономически условия в 2 страната към момента на предоставяне на заема - 12.05.2020 г. Сочи, че на основание чл.23 ЗПК, при обявяване недействителност на договор, потребителят дължи връщаме само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което счита, че за него е налице правен интерес да иска връщането на разликата между заплатената от ищцата сума 5256,00 лв. и получената в заем сума от 2000,00 лв. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Н.“ ООД, е подал отговор на исковата молба, чрез адв. В.П. от АК - С., в който претенцията се оспорва по основание и размер. Оспорва договорът да е сключен при липса на форма. Сочи, че е предоставил необходимата преддоговорна информация. Излага, че при кандидатстването за кредит е предоставил на ищцата чрез електронната □ поща страндартен европейски формуляр. Поддържа, че договорът е слючен при условията на ЗАПФУР и ЗЕДЕУУ и за него е получено валидно съгласеи от кредитополучателя. Излага, че ищцата е създала заявка за исканата сума от 2000,00 лв., в която се съдържат данните ѝ вкл. ел поща, като заявката е потвърдена с ПИН изпратен на посочения в заявката телефонен номер. Сочи, че след разглеждане на заявката същия работен ден и извършване на съответните проверки, в т.ч. и в Централния кредитен регистър, НАП за трудови договори и др. кредитни експерти са изискали на на посочения от ищеца мобилен телефон информация за доходите и кредитната му задлъжнялост. Твърди, че след извършена оценка на кредитоспособността на клиента, заявката е одобрена и на ищеца е изпратен имейл на електронната поща посочена в заявката, съдържащ договора за потребителски кредит, СЕФ и ОУ, след което ищцата е приела договора за кредит, като е активирала линка посочен в мейла и така са спазени изискванията на чл. 3 и чл. 13 от ЗЕДЕУУ, съответно на чл. 3, т. 10 и т. 35 от Регламент 910/2014 г. В заключение излага, че договорът е сключен в писмена форма. Оспорва се, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, както и че елелементите му не са еднакви по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12. Оспорва, че не е извършил преценка за кредитоспособностат на ищеца.

Оспорва неустойката да е нищожна. Излага, че при преодставяне на малки потребителски кредити често същите не се изплащат в срок, което носи нови разходи за ответника и удължава срока, в който не ползва отпуснатите средства, поради което е включено задължение за обезпечаване на кредита, а неустойката е уговорена с превантивна и обезщетителна функция. Сочи, че ищецът е могъл да предостави гаранция и след изтичането на срока по чл. 4, ал.3 от договора. Сочи, че уговарянето на неустойката не противоречи на чл. 71 от ЗЗД. Оспорва ГПР да е погрешно посочен, както и че в него следва да се включи неустойката, тъй като това не е сума която потребителят заплаща при неизпълнение на договора. Излага, че законодателят не е посочил неустойката в чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи с добрите нрави. Намира за неоснователно твърдението, че в договора не е посочена възможността на кредитополучателя да се откаже едностранно от договора, като това негово право е установено в чл. 4, ал. 1, т.4. Оспорва твърдението, че ищецът е заплатил сумите по договора за кредит, включутелно неустойката. Оспорва иска за унищожаване на договора поради крайна нужда и ясно неизгодни условия, поради изтичане на едногодишен давностен срок, както и поради липса на крайна нужда и явно неизгодни условия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В о.с.з. страните не се явяват, не се представляват, поддържат изразените позиции по спора чрез докладвани от съда писмени становища от процесуалните им представители.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

С исковата молба е представен препис от Договор за потребителски кредит № * г., съгласно чл. 1, ал.1 и чл. 3, ал.1 от който ответникът „Н.“ ООД се е задължил да отпусне на ищцата ЯН. ХР. Г. заем от 2000,00 лв. със срок на издължаване от 13.11.2021 г. В чл. 11, ал.1 3 е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс като годишна лихва в размер на 40,44 % от главницата по кредита. Съгласно чл. 11, ал.4 ГПР вълиза на 48,84 % от заетата сума. В чл. 11, ал.5 е договорена обща стойност на плащанията в размер на 2700,00 лв.

Съгласно чл. 4, ал.3 от договора до края на следващия ден от сключване на договора кредитополучателят е длъжен да преодстави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трабява да бъде за сума в размер на 2700,00 лв. със срок на валидноств до 14.11.2021 г. В чл. 6, ал.1 страните да постигнали съгласие в случай, че кредитополучателя не представи на кредитора гаранция по кредита в установения срок и съгласно условията и реда на общите условия, същият да дължи неустойка в размер на 2556,00 лв., която се заплаща със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Като доказателство по делото е прието заключението на допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице Р.С.. Експертът сочи, че общата сума заплатена от ищцата по процесния договор за кредит е 2203,52 лв., както следва: плащане от 12.06.2020 г. от 150,00 лв. отнесено като главница от 82,61 лв. и 67,39 лв. договорна лихва; плащане от 13.07.2022 г. от 150,00 лв. отнесено като 85,39 лв. главница и 64,61 лв. договорна лихва; плащане от 13.08.2020 г. от 150,00 лв. отнесено като 88,27 лв. главница и 61,73 лв. договорна лихва; плащане от 1753,52 лв. от 18.08.2020 г., отнесено като 1743,73 лв. главница и 9,79 лв. договорна лихва. Съгласно заключението на вещото лице договореният от страните ГПР от 48,84 % се получава от сбора при следните условия - 2000,00 лв. главница, 18 анюитетни месечни вноски и размер на погасителната вноска от 150,00 лв.