Решение № 275 от 30.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Шумен, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500341 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №543 от 05.07.2022г. по гр.д.№398/2022г., ШРС е осъдил община Шумен, представлявана от кмета Л.Х., да заплати на П. П. К., на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от многофрагментно счупване на лява раменна кост в горна трета, получено на 17.09.2021г. от падане при спъване в неизправна настилка на тротоара в гр.Ш...., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 17.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 1510лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на имплант (дълъг заключващ се пирон), за което е издадена фактура № **********/20.09.2021г. от МБАЛ-Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от община Шумен, чрез старши юрисконсулт Р.В.. Сочи, че пъровинстанционният съд не бил изследвал в пълнота представените и събрани в съдебно заседание писмени и гласни доказателства, а там където били изследвани, са кредитирани изцяло само и единствено представените от ищеца доказателства, без отчитането на тези, представени от ответната страна. Първоинстанционният съд не взел под внимание и всички изразени становища от ответната страна, включително и представения писмен отговор.

Сочи, че не се доказало наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и влошената тротоарна настилка, чието поддържане да е правомощие и задължение на 1 общината, тъй като ищцата първоначално посочила и мястото на събитието се явявала тротоарната настилка на бул.“Р...., която съгласно представения снимков материал била в добро състояние. Първоинстанционният съд не съобразил и заключението на вещото лице по СМЕ, че фрактурата можела да се получи както при падане върху твърда повърхност при отведена ръка, така и от удар с твърд предмет, а еднозначно приел, че причината е падане върху твърда повърхност. Не съобразил и противоречията в показанията на двамата свидетели. Сочи също, че не била установена причинната връзка между влошената тротоарна настилка и настъпилите вреди, тъй като датата на събитието не е потвърдена със свидтелските показания, а процесуалният представител на ищцата адв.Б. в съдебно заседание поискала да се приеме за безспорно установено и доказано, че на посочената дата 15.09.2021г. ищцата получила травма, падайки на тротоара/липсвали данни за поправка на протокола/. Община Шумен била изпълнила задължението си относно вменената отговорност по изграждане и поддържане на тротоарната настилка и не била доказана причинно-следствената връзка между виновно поведение на същата и настъпилия вредоносен резултат на пострадалата. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени, евентуално размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален, тъй като определеният от първоинстанционния съд такъв, се явявал прекомерен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна П. П. К., действаща чрез адв.Д.Б. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представена епикриза от 21.09.2021г., издадена от МБАЛ-Шумен, съгласно която ищцата е постъпила за лечение на 17.09.2021г. и е изписана на 21.09.2021г. с окончателна диагноза “Счупване на горен край на раменната кост/хумерус/ закрито, за провеждане на домашно амбулаторно лечение. Била лекувана операкивно-извършено е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус и поставен интрамедуларен 8/225мм хумерален пирон.

Съгласно фактура № ********** от 20.09.2021г., стойността на импланта възлиза на 1510 лв. с ДДС, като съгласно приложения към фактурата касов бон, същата е изплатена от ищцата на болничното заведение.

Съгласно заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от страните, на 17.09.2021г. ищцата е получила многофрагментно счупване на лява раменна кост в горна трета. Касаело се за средна телесна повреда, тъй като възстановяването и временната нетрудоспособност продължили повече от 30 дни. Механизмът на получаване на фрактирата 2 бил падане върху твърда повърхност при отведена от тялото ръка, или от удар с твръд предмет върху раменната област. Лечението било оперативно с дълъг заключващ пирон за раменна кост с подходящи дебелина и размери. Продължителността на лечението била като клинична пътека по здравкна каса-3 дни, а като време на срастване на фрактурата между 90 и 120 дни от датата на операцията. При прегледа било установено общо добро състояние на ищцата, но движенията в лява раменна става били ограничени и не било настъпило възстановяване в пълен обем. При сравнение в движенията на двете рамена се установил дефицит в ляво рамо от около 40 процента. Към датата на прегледа пълно срастване на костта било налице, но пълен обем на движенията в рамото-не. За да се възстанови напълно, ищцата следвало да провежда рехабилитационни мероприятия, лечебна физкултура и евентуално балнеолечение. От операцията до датата на прегледа, К. поради различни причини –включително и финансови, не била провела такива мероприятия, с изключение на една рехабилитация.

Съгласно показанията на свид.Юл.Б., пътувайки с колата, заедно с жена си, при минаване на светофара/ на автогарата, на ул.“Р...“ в началото/, срещу „Р.... видял ищцата паднала на тротоара в безпомощно състояние. На въпрос какво се е случило, тя отговорила, че се е спънала в плочка и е паднала. Повдигнал я отзад, останал зад нея, за да я подпира и се обадил на „Бърза помощ“. Свидетелят сочи също, че ищцата била паднала на тротоара в района, който се използва за преминаване на междублоковото пространство за бул.“Р...“.

Плочките там били разбити, имало и плочки една върху друга, като такава била настилката по протежение на пет-шест метра. Излага, че преди петнадесет дни минал оттам и видял, че сега ремонтирали участъка. Посочва, че там където била паднала К. нямало табелки с наименование на улица и номерация, поради което посочил адрес, който знаел. Свидетелят е категоричен, че е видял ищцата паднала на тротоара срещу № 18, а при обаждането на „Бърза помощ“ е казал на диспечера № 18 за по-голямо улеснение на екипа от спешна помощ.

Свид.Лилия Станиславова/племенница на ищцата/ излага, че пристигайки на място видяла, че леля й все още е на земята и болките й били силни. Описва в детайли мястото на инцидента, като казва „…Видях точно където е паднала леля, плочките бяха като дупка, и бяха разместени“. След опарцията на ищцата й предписали лекарства и инжекции, които трудно намерили. Отделно й изписали и шина от 80-100лв., която също закупили. За закупуването на импланта на ищцата помогнал зет й, който живеел в гр.Варна. Свидетелката сочи, че след изписването на леля й от болницата тя се грижила за нея-ходила да й пере и готви почти всеки ден. За последната нямало кой друг да се грижи, тъй като дъщеря й починала и била сама. Имала много силни болки, като дори още я боляла ръката и трудно я движела, не можела да я вдига добре. Трудно спяла от самите болки и вземала обезболяващи. Леля й била добре за годините си. Можела да посещава рехабилитация, но нямала финансова възможност.

При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

3

Съобразявайки изложените от ищцата обстоятелства и заявения петитум/ищцата претендира обезщетение за претърпени вреди вследствие получено травматично увреждане – “Счупване на горен край на раменната кост/хумерус/ закрито“, в резултат на падане на неподдържан в нормално състояние тротоар от собственика-общината/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, в хипотезата на чл.49 от ЗЗД -неправомерно поведение/бездействие/ на служители на община Шумен, чиято собственост е процесния тротоар като част от общински път/чл.8, ал.3 от ЗП/ и чието задължение са дейностите, свързани с ремонта и поддържането на общинските тротоари в изправност.

Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства, се установи по безспорен начин наличието на дупки и неравности по тротоара, част от ул.”Р...” в гр.Шумен.

Безспорно е и че тротоарът, като част от улицата/§6, т.6 от ДР на ЗДвП/ се явява собственост на общината, която чрез своите служители следва да поддържа същия в изправност с оглед предназначението му. От показанията на свид.Б. и свид.Станиславова, заключението на СМЕ и приложената медицинска документация, се установява и причинната връзка между лошо състояние на тротоарната настилка/ с дупки и неравности/ и причинените неимуществени вреди на ищцата. Или установяват се всички елементи на фактическия състав на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не се установявало наличието причинна връзка между настъпилите вреди и влошената тротоарна настилка, чието поддържане да е правомощие и задължение на общината, тъй като ищцата посочила и мястото на събитието се явявала тротоарната настилка на бул.“Р...., а съгласно представения снимков материал тя била в добро състояние.

Действително, първоначално в исковата молба е посочено, че инцидентът е станал на тротоарната настилка на бул.“Р....“, като не е уточнено, че се касае до тротоарната настилка на бул.“Р...“ срещу блок №18. Това обаче е сторено впоследствие, като ищцата разяснява, че е посочила този адрес, тъй като това е адресът чут от нея при обаждането на „Бърза помощ“ от страна на свид.Б., който изрично заяви, че на този адрес/срещу блок №18/ е извикал линейка като ориентир, тъй като отначало не могъл да съобрази на кой адрес е. Това обстоятелство не рефлектира върху извода на съда досежно наличието на причинноследствена връзка, доколкото от показанията и на двамата свидетели/свид.Б. е и таксиметров шофьор и заявява, че познава района много добре/ се установява точно мястото на инцидента и лошото състояние на тротоарната настилка там. Не се установява и противоречие в показанията на двамата свидетели относно мястото на инцидента-свид.Б. с подробности използвайки наименованията на близките улици описва мястото на инцидента, а свид.Станиславова –използва като ориентир-магазин, светофар и находящ се в близост висок блок. Ответната страна не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърдението си, че увреждането е станало на друго място. Само за пълнота , с оглед въведеното с въззивната 4 жалба оплакване следва да се отбележи, че приемането по делото на неотносими към спора доказателства, не се явява процесуално нарушение водещо до отмяна на постановения съдебен акт.

Не рефлектира върху извода на съда досежно основателността на претенцията и заявеното от жалбоподателя, че съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, получената фрактура можела да се получи както при падане върху твърда повърхност при отведена ръка, така и от удар с твърд предмет, а първоинстанционният съд еднозначно приел, че причината е падане върху твърда повърхност. В редица случаи, определена фрактура може да се получи при множество различни механизми. В разглежданата хипотеза вещото лице е посочело два възможни такива за конкретното увреждане на ищцата. Съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, включително и показанията на свидетелите касателно мястото на инцидента, състоянието на тротоарната настилка, положението в което се е намирала ищата, споделеното веднага за причината за падането й пред свидетелите/от които свид.Б. непосредствен очевидец на състоянието на ищцата вднага след падането й на тротоара/ налагат единствения логичен извод, че причина за фрактурата на К. е падане върху твърда повърхност. Механизмът на увреждането съответства на получената травма Липсват каквито й да е данни, а и не са ангажирани доказателства досежно твърдението на жалбоподателя, причина за това да е получен от нея удар с твърд предмет.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42ec20ee-5c8b-4753-9839-8978d6dd6b33