Решение № 249 от 27.10.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Елин Пелин, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100060 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК . със седалище: гр.София, ж.к. „.“, ул. „.“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н. - управител представлявано от пълномощника юрисконсулт А.Г. за признаване за установено по отношение на ответника Б.

А. А., ЕГН ********** от с.., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „.“ № 25, че дължи на ищеца следните суми: 1250.00 лева - главница и 216,52 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 19.09.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 1182/2022 г. по описа на РС Елин Пелин до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и заплащане сторените разноски по заповедното и исковото производство.

Твърди се, че на 23.11.2021 г. ищецът и ответника по делото сключили Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 362504 при условията на ЗПФУР. Сключването на договор се извършва въз основа на подробна информация достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който адрес са 1 публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Съгласно Общите условия сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с Общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и Общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става като клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код. Той получава втори и-мейл в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършването на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер . и следния и-мейл: [email protected].

Активиращият код е 5082.

Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК вр. чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от ЗПФУР във връзка с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и съдът следва при преценка на доказването на факта на сключване на договора да се придържа към акта на ЕС. В тази връзка се представят с исковата молба и два броя дискове за съда и за ответната страна с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит съгласно чл.184, ал.1, изр.2 от ГПК, както и аудиозаписа.

В хода на кандидатстване за кредита, кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то е явно, че именно ответника е предоставил снимките.

В резултат на описаната процедура на ответника му е отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00 лева, като съгласно чл.2, ал.1 от договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сумата по 2 посочен от получателя й начин. В случая сумата от 1500.00 лева е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът А., а именно – в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с IBAN ......

До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са направени плащания в размер на 956,36 лева, разпределени както следва:

250.00 лева главница, 185,60 лева договорна лихва, 520,76 лева неустойка.

Въпреки опитите от страна на ищеца за уреждане на взаимоотношенията извънсъдебно, ответната страна не е погасила дължимите суми, поради което ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.гр.д.

№ 1182/2022 г. по описа на РС Елин Пелин. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указано от съда да предяви установителен иск за доказване на вземането. Изложеното поражда правния интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. А. А. депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв.И., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните липсва валидно облигационно правоотношение, тъй като ответницата не е автор на представената електронна заявка за сключване на договор за потребителски кредит.

Излагат се аргументи относно наличието на нищожност на договора на основание чл.26 от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като ответницата не е подавала заявка за сключване на процесния договор и не го е подписвала.

Оспорва се и задължението на кредитодателя да е изпълнил задължението си за предоставяне на необходимата преддоговорна информация и да е спазил сроковете по чл.12, ал.1 и 2 от ЗПФУР и да е получил съгласието на ответника за сключване на процесния договор. Оспорва се и получаването на Общите условия на „Изи Финанас“ ЕООД от ответника.

Ответницата А. прави изявление, че не оспорва факта на получаване на сумата от 1500.00 лева представляваща главница по своя банкова сметка, с титуляр Батина А. А., поради което намира, че не е необходимо назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

Твърди се нищожност на договора в частта, с която са уредени лихвите поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради 3 сключване на договора при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно – ако договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем и не дължи лихва или други разходи по заема.

Оспорва се начисленият лихвен процент по договора като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави, тъй като поради нарушаване на принципа на „Добри нрави“ се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации и до нарушаване интересите на кредитополучателя и извличане на собствена изгода от кредитодателя.

Излагат се аргументи за нарушение на клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК регламентиращи задължителни реквизити на договорите за потребителски кредит, поради неспазване размера на шрифта, който следва да не е по-малък от 12, а също и поради липсата на срок на договора, доколкото същият съдържа само погасителен план на вноските, което обаче не означава, че договора има уговорен срок. Нарушено е и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от договора, тъй като не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите включени в годишния процент на разходите. Съгласно практиката на СЕС изискването за посочване на ГПР в договора е нарушено когато ГПР е посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Отделно от това задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е и регламентираното изискване в чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсва. Нарушена е и императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план не може да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми и не е ясно какъв е размера на лихвата и какъв е този на главницата и каква такса се погасява с всяка вноска. В случая нито в договора, нито в инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част – лихва и каква част такса обслужване на кредита.

Договора е сключен и в нарушение на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК тъй като не съдържа клаузи относно наличието или липсата на право на отказ 4 на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липсва и ред за прекратяване на договора, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване. Всичко изложено прави договора недействителен.

Нищожна е и клаузата съдържаща се в чл.3 от сключения договор за заем, тъй като предвижда начисляване на неустойка в случай, че кредитополучателя не осигури в тридневен срок договореното обезпечение или ако предоставеното обезпечение не отговаря на необходимите условия.

Въпреки, че са поместени в индивидуалния договор, клаузите на чл.3 от Договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП, тъй като се касае за еднотипни договори за паричен заем върху чието съдържание потребителят не може да влияе, което ги прави неравноправни по аргумент от чл.146 ал.1 от ЗЗП. Така уговорената неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва и прехвърля отговорността на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

С отговора на исковата молба се прави и възражение за изтекла давност по отношение на претендираните суми за главници и лихви, тъй като същите касаят период надхвърлящ законоустановения общ петгодишен и тригодишен давностен срок, през който не са предприети необходимите действия за събиране на вземането.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Видно от приобщеното към настоящото производство ч.гр.д. № 1182/2022 г. по описа на РС Елин Пелин е, че по заявление на „Изи Финанс“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата Б. А. А. за сумите, предмет на исковете по 5 настоящото производство. След съобщаване за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на длъжника А., същата е подала възражение, поради което съдът на основание чл.415, ал.1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил настоящия иск в законоустановения едномесечен срок от уведомяването.

От Договор за предоставяне на кредит от разстояние № . г. е видно, че ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответницата Б. А. А. сума в размер на 1500.00 лева, която следва да бъде върната за срок от 720 дни на 24 вноски съгласно изготвен към договора погасителен план.

Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 % и лихвен процент на ден приложим при отказ от договора от 0,11 %, годишния процент на разходите по кредита е 48,44 %, като общата дължима сума е 2118,60 лева. В чл.2, т.4.1 от договора е уговорено, че ако кредитополучателят не представи обезпечение по чл.3 от договора дължимата сума възлиза на 2899,74 лева. Нормата на чл.3 от договора за кредит предвижда, че за обезпечаване на вземанията по предоставения кредит, длъжникът се задължава в в срок до три дни считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора обезпечение на вземанията си изразяващо се в банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица поръчители, които да отговарят на определени в договора изисквания. С ал.2 на чл.3 от договора е предвидено, че евентуалното неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение, като размерът на тази неустойка е договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; При възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретния случай е 781,14 лева, същата се начислява в деня, следващ неизпълнението по ал.1 на чл.3, като определената обща сума се заплаща на определен с погасителния план брой вноски.