Решение № 65 от 11.08.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600148 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.1 във връзка с глава Двадесет и първа от НПК т.е. за проверка на определение по чл.306 ал.1 т.1 от НПК за определяне на общо наказание.

Образувано е по частен протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура Бургас против определение № 616/04.06.2025 г., постановено по ЧНД № 506/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

С атакуваното определение на Г. А. Ж. на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду наложените му такива по отделните осъждания по НОХД № 149/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас и НОХД № 198/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в размер на най-тежкото, а именно – лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяването му.

На основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” е приспаднато изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, наложено по НОХД № 149/2023 г. на Районен съд - Царево, а на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” е приспаднато времето от 14.06.2022 г. до 06.02.2023 г., през което осъденото лице е било задържано и спрямо него е била взета МНО „задържане под стража“ по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и времето през което е бил задържан по ЗМВР и НПК 1 по присъдите от съвкупността.

Оставено е без уважение предложението за приложение на чл.24 от НК по отношение на Г. А. Ж..

В протеста на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас се заявява, че атакуваното определение на БОС е неправилно и необосновано в частта му, в която е отказано приложението на чл.24 от НК по отношение на осъденото лице Г. Ж., както и в частта му, в която не е приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-тежко увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца и изтърпяната част по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, считано от 22.04.2025 г. Прокурорът подробно коментира и въз основа на това изразява несъгласие с аргументите на първоинстанционния съд, послужили като основание за отказ да се увеличи на основание чл.24 от НК размера на определеното общо наказание по отношение на осъдения Г. Ж.. Наред с това излага свои съображения в подкрепа на предложението за увеличаване на размера на общото наказание на посоченото основание. В тази връзка найнапред заявява, че Ж. е осъждан многократно за различни тежки умишлени престъпления на наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно, като по част от тези осъждания му е било определяно общо наказание. Акцентира се на факта, че съвсем скоро след изтърпяване на наложено ефективно наказание лишаване от свобода, той е продължил да върши тежки умишлени престъпления, като по този начин се оспорват изводите на съда, че не се касае за лице с трайни престъпни нагласи, спрямо когото предходните осъждания са оказали своя превантивен и превъзпитателен ефект, а вместо това се сочи, че осъденото лице е с висока степен на обществена опасност, като предходните осъждания не са постигнали целения възпиращ и възпитателен ефект и при него са налице трайни престъпни нагласи, а престъпната му деятелност е разнородна. Обръща се внимание и на това, че при налагане на наказанията по предходните осъждания на Г. А. Ж., съдът е проявявал към него неоправдана снизходителност с разбирането, че с вида и размера на наложените наказания ще бъдат постигнати целите на чл.36 ал.1 от НК, но очевидно тази цел не е била постигната, а точно обратното Ж. е възприел престъпен модел на поведение. По отношение на степента на обществена опасност на дадено деяния се заявява, че същата не е константна характеристика, а следва да се преценя конкретно към даден етап на общественото ни развитие, към общественоопасните деяния, които причиняват съществено отрицателно въздействие и необходимостта от адекватна наказателна политика за противодействието им и свеждането им до един поносим минимум, като от съда се очаква да даде адекватен отговор и противодействие в защита на обществения интерес. По повод на доводите на съда, че осъденият Ж. чака дете от жената, с която живее на семейни начала и има семейство се сочи, че те имат и друго дете на 8 години и дългогодишна връзка, но тези обстоятелства по никакъв начин не са го възпрели да продължи с престъпната си деятелност, от което следвало, че изложените факти не заемат съществено място в съзнанието му при вземане на решение за извършване на поредното престъпление и следователно не могат да бъдат разглеждани като възпиращ фактор от извършване на нови престъпни посегателства от 2 негова страна. Отправя се упрек към съда за липсата на какъвто и да е коментар за пострадалите от извършените от Ж. престъпления, за отражението върху тях и техните семейства на тези престъпни посегателства, от които са пострадали, а проявената за пореден път изключителна снизходителност към извършител на множество тежки умишлени престъпления се определя като напълно необоснована и в противоречие с обществения интерес и целите на наказанието. Обосновава се извод, че в случая приложението на чл.24 от НК е не само обосновано, но и наложително за постигане на целите, посочени в чл.36 ал.1 от НК. Сочи се, че при преценката си дали да приложи чл.24 от НК съдът следва да вземе предвид цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на всяко едно от деянията, резултата, подбудите за извършването им, индивидуалната обществена опасност на личността, времето на извършване на деянията и всички установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а не само фактите на престъпленията, включени в съвкупността, като следва да бъдат подложени на анализ доказателствата за степента на опасност на личността изобщо. Заявява се, че за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, следва определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца да бъде увеличено с десет месеца. Отправя се упрек към съда и затова, че не е приложил разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК по отношение на изтърпяната част на наложеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, макар по делото да е било налице доказателство за това, представено в съдебно заседание на 04.06.2025 г. от прокурора и прието от съда. Настоява се за изменение на атакуваното определение, като на основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца да бъде увеличено с десет месеца до общ размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, както и да се приспадне на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо найтежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, считано от 22.04.2025 г. По отношение на определеното общо най-тежко наказание, определения първоначален режим на изтърпяването му, извършеното приспадане на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, наложено по НОХД 149/2023 г. по описа на Районен съд - Царево и времето, през което е бил задържан по ЗМВР и по НПК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас поддържа протеста ведно с изложените в него съображения за неправилност на атакувания акт в съответната му част, с която не е приложена нормата на чл.24 от НК и размерът на определеното общо наказание не е бил увеличен. Не споделя споделям становището на Окръжен съд - Бургас, че определеното общо наказание на осъдения Ж. е достатъчно тежко и с него ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция, като излага доводи в подкрепа на виждането, че тези цели ще се постигнат когато същото бъде увеличено. В тази връзка се сочи, че се касае за лице с висока степен на обществена опасност, предвид множеството престъпления, за което е бил осъждан 3 и естеството на тези престъпления - срещу личността, срещу собствеността, както и общоопасни престъпления. Акцентира се на факта, че осъденият извършва във всеки следващ период престъпления, които са по-тежко наказуеми, като показателни се определят трите последно извършени от него деяния. Окръжният съд ске упреква, че това обстоятелство изобщо не е коментирано и не е отчетено при решаване на въпроса за приложението на чл.24 от НК. Изразява се несъгласие с преценката на съда да не увеличи определеното общо мотивирана с факта, че осъденото лице чака дете и живее на семейни начала с дългогодишната си приятелка, като в тази връзка се заявява, че съвместното съжителство и общо дете по никакъв начин не са изиграли възпираща роля и не са фактор, който по някакъв начин помага на осъдения да осъзнае своите грешки и коригира своето престъпно поведение, доколкото въпреки детето, въпреки връзката, той е продължил да извършва тежки умишлени престъпления. Обосновава се извод за необходимост от попродължително въздействие в условията на затвора спрямо осъденото лице с оглед неговото поправяне и превъзпитаване. Настоява се за изменение на атакуваното определение и за увеличаване на размера на определеното общо най-тежко наказание с още 10 месеца лишаване от свобода, както и за приспадане на основание разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК на търпяното наказание по НОХД № 198/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Осъденият Г. А. Ж., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с упълномощения си защитник – адв. В. Р. от АК – Бургас.

Адв. Р. заявява, че оспорва въззивния протест на Окръжна прокуратура - Бургас, по отношение на искането за увеличаване на определеното общо наказание на Г. А. Ж. с още 10 месеца и моли същия да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдено определението на Бургаски окръжен съд като законосъобразно, справедливо и съобразено както със закона, така и с целите на индивидуализация на наказанието. Заявява, че прокурорът изгражда протеста си върху стари присъди, без да отчита, че Ж. не е осъден условно, а ефективно, че не е отрекъл вина, а е признал такава, че не се е укривал, а се явява, че работи, грижи се за семейството си и че не е извършил ново престъпление. Твърди, че по този начин се прави опит за превръщане на миналото на дадено лице в постоянна санкция, без оглед на променените обстоятелства, което е в разрез с целта на нормата на чл.24 от НК, която дава право на съда да не приложи увеличаването по чл. 24, когато е видно, че е постигната целта за поправяне вече е постигната и това е било установено в производството пред окръжния съд с разпита на жената, с която Г. Ж. живее на семейни начала. Въз основа на това се обосновава извод, че той се е поправил, че вече е грижовен баща, мъж на когото може да се разчита, който е приключил завинаги с престъпната си дейност, което сочи на неоснователност на искането на прокурора за увеличаване на размера на определеното общо наказание, при това с още 10 месеца лишаване то свобода. Заявява се, че осъденият почти е изтърпял наказанията по предходните си осъждания, положил е реални усилия за социална интеграция и не е извършил никакво ново престъпление след последното си осъждане; че е бил назначен на трудов договор, където изпълнява стриктно задълженията си без нито едно дисциплинарно нарушение и има доказателства, че работодателят е изразява готовност да го 4 приеме отново на работа след изтърпяване на настоящото наказание. Акцентира се на събраните достатъчно доказателства по делото, че Г. Ж. е баща на малко дете, а съпругата му в момента е бременна с второ дете; че е основна опора в семейството; че има изградена визия какво точно ще прави след излизането си от затвора. По този начин се мотивира извод, че евентуално увеличаване на наказанието би нанесло не само лична, но и дълбока социална вреда. Отправя се призив към съда да не абсолютизира миналото на осъденото лице, а да отчете прогреса в настоящото. Настоява се да не се уважава протеста на прокуратурата и да бъде потвърдено първоинстанционното определение.