Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 15.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 168/2023
Вид
Решение № 8
Подписан
15.01.2024
В сила
06.03.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 284 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 164 · Кодекс за застраховането
  • чл. 313, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.316, ал. 8 · Кодекс за застраховането
  • чл. 336, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 337 · Кодекс за застраховането
  • чл. 337, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 370 · Кодекс за застраховането
  • чл. 371, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 43, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 48 · Кодекс за застраховането
  • чл. 592 · Кодекс за застраховането
  • чл. 592, ал. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000168 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 74/02.06.2023 г. по т.д. № 2/2022 г. Окръжен съд Русе е отхвърлил предявените от ЗК „Олимпик“ АД Кипър, чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ искове да бъде осъден на основание чл. 138 ЗЗД А. Й. З. в качеството му на поръчител по Договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/01.10.2015 г. да заплати на ЗК „Олимпик“ АД следните суми: главница от 38639,03 лв., представляваща неизплатени задължения, възникнали през периода 18.06.2018 г. – 10.08.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5 от Договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/01.10.2015 г.; мораторна лихва в размер на 13659,98 лв., изчислена върху горната главница до датата на исковата молба; законна лихва върху главницата от исковата молба – 07.01.2022 г. до окончателното изплащане; главница в размер на 2787,37 лв., представляваща разноски по международно арбитражно дело № 210/2018 г. по описа на Арбитражен съд София. Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на доклада относно факти, за които не са събирани доказателства, но са приети и обсъждани от съда. Към процесния период дружеството е извършвало дейност при условията на специален лиценз, позволяващ събирането на задължения по вече издадени застрахователни полици. Този лиценз е в сила до обнародване на решението за назначаване на временен ликвидатор на 18.08.2018 г. Решаващият състав е отхвърлил исковете въз основа на правопогасяващо възражение, въведено в предмета на делото от 1 ответника, че сумите не се дължат, поради липсата на лиценз на ищцовото дружество за упражняване на застрахователна дейност, като за доказване на това обстоятелство не е разпределяна доказателствената тежест. Не се споделя изводът на съда, че КФН е следвало да възпроизведе в Решение № 495-ОЗ/10.05.2018 г. специалното условие на Министерство на финансите на Република Кипър за предоставяне на неплатежоспособния застраховател на специален лиценз с валидност до 08.06.2018 г. Българските надзорни органи нямат правомощия да издават или отнемат лиценза на ищцовото дружество или да вземат решения за необходимостта от налагане на принудителни административни мерки спрямо застрахователя. При условията на чл. 592 КЗ КФН има задължение да приложи мерките такива, каквито са определени от надзорния орган на държавата членка по произход въз основа на уведомление.

Поради това изводът на съда, че ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ прекратява дейността си изцяло на 10.05.2018 г., се явява в противоречие с разпоредбите на КЗ и действителното правно положение. Оспорва се и изводът, че наличието на застрахователен лиценз е част от фактическия състав, обуславящ възникването на процесните задължения. От събраните доказателства е видно, че застрахователният посредник е събирал от застрахованите при ищцовото дружество лица премийни вноски по действащи до 18.08.2018 г. застрахователни полици, като фактът на получаване на премията е достатъчно основание за извършване на отчетната сделка - превод към застрахователя. Оспорва се изводът по приложение на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, като се сочи, че са неясни изводите, според които процесните вземания, възникнали на различни дати в периода 18.06.2018 г. – 10.08.2018 г. са станали изискуеми със задна дата, а именно на 10.05.2018 г.

По силата на чл. 337 КЗ и чл. 284 ЗЗД застрахователният агент дължи превеждане на събраните суми след датата, на която ги е получил от застрахованите лица, т.е. всички вземания са станали изискуеми след 18.06.2018 г., поради което е изразено несъгласие със становището, че към датата на депозиране на исковата молба по арб.д. № 210/2018 г. на Арбитражен съд, гр. София сроковете по чл. 147 ЗЗД са изтекли.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което се уважат предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Поддържа се становището, че към 10.05.2018 г. е отнет лиценза на застрахователя, поради което е налице липса на качеството „застраховател“ след тази дата и застрахователните договори следва да се считат прекратени с оглед разпоредбата на чл. 370 КЗ. Оспорва се твърдението за допуснати процесуални нарушения. Прави се анализ на правните норми във връзка с отнемането на лиценза на застрахователя. Поддържа се тезата, че изискуемостта на задълженията е възникнала на 10.05.2018 г. и се сочи, че съдът правилно е преценил този факт, с оглед последиците му за поръчителската отговорност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, 2 поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Русе е предявен иск от ЗК „Олимпик“ АД, Кипър чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ против А. Й. З. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 38639,03 лв., представляваща неизплатени задължения, възникнали през периода 18.06.2018 г. – 10.08.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество на основание т. 9.5 от Договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/01.10.2015 г.; мораторна лихва в размер на 13659,98 лв. върху посочената главница; законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; главница в размер на 2787,37 лв. – разноски по международно арбитражно дело № 210/2018 г. на Арбитражен съд София.

Излагат се обстоятелства, че на 01.10.2015 г. между „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ и „Крис Консулт 19“ ЕООД /понастоящем „Николов – Русе 2021“ ЕООД/ е сключен Договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/01.10.2015 г. Изпълнението на договора е обезпечено с договор за поръчителство, сключен на 01.10.2015 г. с допълнително споразумение № 1 към договора, сключено между ЗК „Олимпик“ АД чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ и ответника А. З., отговарящ солидарно с главния длъжник по възникналите задължения по договора. Съгласно условията на договора за застрахователно посредничество и представителство агентът осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни договори, съгласно условията и тарифите на застрахователя, и се задължава да събира премиите по сключените с негово посредничество застрахователни договори и да осигурява превеждането им ежедневно в полза на застрахователя, съгласно клаузата на чл. 9.5 от договора. Съгласно чл. 337, ал. 2 КЗ и клаузата на раздел ІІІ, т. 1 от Анекс № 2/01.02.2017 г. застрахователният агент е задължен да предоставя ежеседмично отчети посредством електронната система на застрахователя за сключените от него застрахователни договори, събраните и отчетените застрахователни премии през предходната седмица. От страна на застрахователния агент не са заплатени на ЗК „Олимпик“ АД в предвидения срок и ред начислените и събрани застрахователни премии по издадени застрахователни полици в периода от 16.06.2018 г. до 10.08.2018 г. в общ размер на 38639,03 лв. Сумата е образувана от събрани премии по 842 бр. полици в размер на 48904,07 лв., след приспадане на дължимите на агента комисионни възнаграждения в общ размер на 10265,03 лв. Сумите по получените застрахователни премии е следвало да се превеждат на застрахователя ежедневно, следователно отчетната сделка става изискуема от датата на събиране на премията. На 17.12.2018 г. е депозирана искова молба срещу „Крис Консулт 19“ ЕООД пред Арбитражен съд, София за посочените суми. С решение от 18.11.2021 г. дружеството е осъдено да заплати на ЗК „Олимпик“ АД сумата 38639,03 лв., представляваща непреведени на застрахователя премийни вноски по застрахователни полици, събрани от застрахователния агент през периода 18.06.2018 г. – 10.08.2018 г. при извършване на дейност по застрахователно посредничество и представителство – генерален агент № 50/01.10.2015 г., сумата от 1198,88 лв.

– законна лихва за забава върху главницата до датата на исковата молба, лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 2787,37 лв. – разноски по делото. Към датата на настоящата искова молба горепосочените суми не са заплатени.

С отговора на исковата молба се излагат обстоятелства, че дяловете, притежавани от ответника в едноличното търговско дружество са прехвърлени на трето лице, което е променило наименованието на търговеца, а именно „Николов – Русе 2021“ ЕООД, като прехвърлянето се е наложило, 3 тъй като ищецът изпаднал в неплатежоспособност през 2018 г., бил му отнет лиценза на застраховател, а ответникът възнамерявал да продължи да се занимава с такава дейност при друг лицензиран застраховател, което е било недопустимо. Оспорва се истинността на представените писмени отчети, като се твърди, че никога не са били изготвяни от ответника отчети посредством електронна система. Твърди се, че отчетите не доказват сключване на застрахователни договори и/или събиране на премията по такива договори.

Оспорват се фактурите за начислени агентски комисионни възнаграждения върху събраните премии. Сочи се, че на 10.05.2018 г. е отнет лиценза на застрахователя ищец, поради което с оглед липсата на качеството „застраховател“ за ищеца не е възможно сключване на застрахователни договори, продажба на застраховки, събиране на разсрочени вноски, тъй като договорите следва да се считат прекратени по силата на чл. 370 КЗ. Не е налице и валиден договор за агентство, като с отнемането лиценза на застрахователя, този договор се прекратява. Дори да са извършвани действия по събиране на застрахователни премии, то тези действия могат да бъдат определени като такива на друго облигационно основание, на което ответникът не е поръчителствал. Като се съобрази прекратяването на лиценза на застрахователя ищец и прекратяване на договора за агентство към 10.05.2018 г., то всички задължения по този договор са с падеж най-късно 10.05.2018 г., поради което не е спазен шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД /исковата молба пред Арбитражен съд е заведена на 17.12.2018 г./. Към 17.12.2018 г. не е надлежно заведен иск от ищеца, тъй като исковата молба, подадена пред Арбитражен съд, София не е подадена от надлежно представляващо ищеца лице.

В допълнителната искова молба се пояснява, че всички процесни полици са издадени преди решението на КФН от 10.05.2018 г. за отнемане на застрахователния лиценз, като съобразно предписанията на КФН след тази дата са събирани поредни застрахователни премии само по вече сключени застраховки. С решението на КФН е предоставен специален лиценз с валидност до 08.06.2018 г., който включва само възможност за продължаване на дейността по вече сключени договори, уреждане на висящи претенции и събиране на дължими към дружеството премии, както и да удовлетворява други задължения.