Определение № 519 от 14.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. София, 14.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100600609 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 243, ал. 7, ал. 8 НПК Образувано е по постъпил частен протест срещу определение № 4433 от 07.11.2024г., постановено по ч.н.д. № 14672 по описа на Софийски районен съд за 2024 г., НО, 134-ти състав, с което компетентният първоинстанционен съд, сезиран от управителя на ощетеното юридическо лице „Нелита - 2005“ ЕООД – Н.М., чрез повереника адв. С.С., е отменил постановление от 04.09.2024 г., с което наблюдаващият прокурор при Софийска районна прокуратура прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 230 ЗМИП – 15184/2016г., по описа на 06 РУ – СДВР, пр. № 33112/2016г. /НСН 92/2018г./ по описа на Софийска районна прокуратура, образувано и водено срещу Е.М. за престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1-во НК и е върнал делото на прокурора с указания по приложението на закона.

Наблюдаващият прокурор намира определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и претендира за отмяна на първостепенния съдебен акт и оставяне без уважение на постъпилата от името на „Нелита 2005“ жалба.

Софийски градски съд, VI-ти въззивен състав, след извършване на проверка по допустимостта и редовността на частния протест, пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на първостепенния съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП, съобразно правомощията си в рамките на инстанционния контрол по чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Възприетата от прокурора в Постановление от 04.09.2024г. и от първостепенния съд в ревизираното понастоящем определение фактическа обстановка, относима към предмета на доказване по делото е следната:

На 07.10.2013г., свидетелката Н.М. учредила юридическото лице 1

„Нелита - 2005“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, ж.к. „Белите брези“, бл. 1, вх. 1, ап. 1. Тя била едноличен собственик на капитала на дружеството, управител и законен представител на последното. Учредената фирма се занимавала с фризьорски и козметични услуги, чрез поддържането на салона за красота на същия адрес.

На 14.11.2013г., била открита и банковата сметка на дружеството в „Инвестбанк“ АД, Финансов център „София – Витоша“, с номер BG 72 ORT ****.

Обвиняемата Е.М. била клиентка на фризьорския салон, поради което обвиняемата и свидетелката М. се познавали. М. знаела, че М. се занимава със счетоводство и след откриване на фирмата „Нелита-2005“ ЕООД, двете се уговорил тя да поеме счетоводството на фирмата, ТРЗ обслужването, плащанията на дружеството, както и представителство пред НАП и други действия свързани със счетоводното и данъчно обслужване на дружеството.

Параметрите на постигнатите уговорки между двете не били обективирани писмено, поради което размерът на възнаграждението и начинът му на изплащане, не се установяват. М. не била назначена в дружеството, което обслужвала.

За нуждите на счетоводната дейност, на неустановена дата и месец, св.

М. предоставила на М. електронен подпис и електронен достъп на активираното Интернет банкиране по сметката на дружеството „Нелита – 2005“.

Впоследствие, св. Н.М. съставила в полза на обв. М. и нотариално пълномощно с нот. заверка от 13.03.2015г., с което я упълномощила да представлява дружеството „Нелита – 2005“ пред различни органи и институции, вкл. НАП, НОИ, Агенция по вписванията, Инспекция по труда, пред доставчици, и да подава нужните документи, като в периода 2014 – 2016г., посредством интернет банкирането на сметката на дружеството обв.

М., превеждала суми за погасяване задължения на дружеството, извършвала ежемесечни преводи към НАП и ежемесечно получавала на ръка документи от фризьорския салон за нуждите на счетоводството.

През периода 2014г. – 2016г., достъп до единствената сметка на търговското дружество в „Инвестбанк“ АД имали: св. Н.М. – на каса в офиси на банката и обв. Е.М. – чрез паролата за онлайн банкиране.

М. внасяла пари на каса по сметката на дружеството, когато в същата имало недостиг.

В рамките на горепосочения период, чрез използване на интернет банкиране обв. М. извършила 19 парични превода на различна стойност, от дружествената сметка с номер BG 72 ORT ****, с титуляр „Нелита – 2005“ ЕООД, част от които - по сметка в „Сити банк“ АД, която сметка обслужвала кредит на обв. М. към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с които суми погасила част от задължението си по кредита; друга част - по сметка в „Инвестбанк“ АД, която сметка обслужвала кредит на обв. М. към „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, с които суми погасила част от задължението си по кредита, както и няколко превода по собствената си сметка в ЦКБ АД, които суми задържала за себе си.

През месец април 2016г., следвало да бъде извършена проверка на дружеството „Нелита – 2005“ ЕООД от Инспекция по труда, в която връзка, св. Н.М. потърсила от обв. М. необходимите документи за проверката. След 2 като няколкократно не успяла да получи документите, св. Н.М. уведомила обв. М., че не желае повече да бъде обслужвана счетоводно от нея и наела счетоводна фирма, „Ай Би Корп“ ЕООД, като пожелала, счетоводните документи на дружеството да й бъдат върнати.

Около средата на месец април 2016г., обвиняемата предала документите на счетоводната фирма.

На 07.06.2016г., заедно с новата счетоводна фирма било заявено пред „Инвестбанк“ получаване на извлечение за движение по дружествената сметка на „Нелита – 2005“ ЕООД, като след получаването му, св. Н.М. констатирала наличието на гореописаните 19 броя банкови операции, които не била възлагала на обв. М..

За формиране на гореизложените фактически изводи, прокурорът и съдът са се ползвали от следните доказателствени средства: гласни – свидетелските показания на св. Н.М., обясненията на обвиняемата Е.М.; писмени доказателствени средства: Протокол от проведена очна ставка; писмени доказателства: договор за откриване и водене на банкова сметка с „Инвестбанк“ АД; Писма от НОИ; способ на доказване: ССчЕ.

При така възприетата обстановка районният съд се дистанцирал от доводите, залегнали в ревизираното постановление за прекратяване, по повод на това, че св. М. е била наясно с извършваните от М. трансакции в рамките на инкриминирания период, тъй като според сключения Договор за откриване на банкова сметка, тя можела да се снабдява с информация за наличностите по сметката на дружеството.

От правна страна, в контролираният понастоящем съдебен акт са възприети изводите, обективирани в постановлението за прекратяване по повод липсата на достатъчно данни за осъществен състав на престъпление по чл. 201 НК, поради отсъствието на доказателства, обосноваващи длъжностното качество на субекта на престъпление по смисъла на чл. 93, т. 1, букв. „б“ НК.

Първата инстанция обаче, категорично се дистанцирала от извода, възприет в ревизираното постановление за прекратяване, че осъщественото от М., не съставлявало престъпление по чл. 206 НК.

Противно на становището на наблюдаващия прокурор – районният съд възприел, че няма пречка парите да бъдат годен предмет на престъпление по чл. 206 НК, независимо, че не са били фактически предадени на субекта на престъплението. Изрично е подчертано, че за съставомерността на деянието не е необходимо да се установи размерът на цялата сума, връчена на обв. М., доколкото, отсъстват твърдения тя да е присвоила цялата сума, налична по банковата сметка, а деятелността касае единствено сумата от 3508,19 лв.

Посочено е още, че в кориците на делото съществуват достатъчно източници на информация, посредством които би могло да се извлече основанието, на което М. е била оправомощена да разполага с чуждите средства.

Изложено е, че не би могло да се приеме, че процесните суми касаят заплащане на възнаграждение за извършваните счетоводни услуги, тъй като сумите били различни всеки месец, а и в някои месеци се констатирало наличието на няколко трансакции.

При тези свои изводи, районният съд констатирал, че превратното възприемане на доказателствения материал и липсата на цялостен анализ на 3 неговото съдържание е довел до пороци при формирането на вътрешното убеждение на СРП, съставляващо процесуално нарушение.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, въззивният съд намери, че първата съдебна инстанция, макар да е извършила пестелив доказателствен анализ, е достигнала до правилни фактически и правни изводи. Коректно е да се посочи, че, наблюдаващият прокурор е положил повече усилия в своя анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, макар да е игнорирал значителна и съществена част от тях.

Въззивният съд се солидаризира с изводите на районния съд, че фактическата обстановка, възприета в атакувания съдебен акт, който е подложен на инстанционен контрол, в по – голямата си част кореспондира с така събраните доказателства, с изключение на възприетата от прокурора липса на съставомерни признаци на престъплението по чл. 206 НК.

И настоящия състав не споделя фактическите изводи на прокурора, че свид. М. е знаела и е била съгласна с извършването на инкриминираните банкови операции, което изключвало умисъл за вършене на престъпление у М., нито с констатацията, че обвиняемата не била получила чужди пари, за да ги владее или пази, доколкото не й била връчена конкретно определена сума пари, и не била извършила имуществено разпореждане в свой или чужд интерес.

От цялостната преценка на доказателствената съвкупност, безспорно е, че на инкриминираните дати, обвиняемата М. е извършила имуществено разпореждане, посредством онлайн банкиране, касаещо чуждо имущество – парични суми в конкретен размер, от сметката на ощетеното юридическо лице, по различни сметки, обслужващи нейни лични кредити, към „Транскард Файненшъл Сървисис“ ЕАД; БНП Париба Пърсънъл Файненс, с които суми е погасявала отпуснатите й по – рано ревулвиращи кредити. Гореизложеното се установява от множеството писмени доказателства по делото, постъпили от „Инвестбанк“ АД и съдържащи банкови данни за сметката на дружеството „Нелита – 2005“ ЕООД, както и от заключението на изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза.

От проведената между обвиняемата и свидетелката М. очна ставка, се установява, че двете не спорят, че обв. М. е имала достъп до интернет банкиране по сметката, както и, че последният й е бил осигурен, поради постигната устна уговорка между двете за извършване на счетоводно, данъчно и ТРЗ обслужване на фирмата /косвени сведения в тази насока се черпят и от приложеното по делото нотариално заверено пълномощно, както и от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. П.К., Л.Б., М.С., в качеството им на незаинтересовани от изхода на делото свидетели/.

В контролираният от първата инстанция прокурорски акт се забелязва съществено пренебрегване на значителна част от доказателствените източници, приобщени в хода на досъдебното производство, което обстоятелство е довело и до констатираните и от първата инстанция пороци в прокурорското постановление, а именно:

Изцяло пренебрегнати от държавното обвинение са останали част от писмените доказателства по делото: сведения за сметка от „Инвестбанк“ АД – 4 л. 3, том 2, л. 21, том 5, заявление до „Инвестбанк“ АД – л. 80, том 2, банкови извлечения – л. 21, том 5, писмени сведения за банкова сметка от „Инвестбанк“ АД – л. 110, том 5, от които е видно, че едва няколко месеца след учредяване на дружеството, респективно откриване на банковата сметка св. М. е заявила, че желае месечните извлечения от сметката на дружеството да бъдат изпращани на имейл адрес: [email protected].

Игнорирането на тези доказателствени източници за сметка на ценения Договор за откриване на банкова сметка, ведно с общи условия е довел и до превратния извод за наличието на знание и съгласие на св. М. с извършените от М. платежни операции.

Разпечатката съдържа 42 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42ea3694-c844-4888-b82c-2808b776990f