Решение № 49 от 30.04.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Берковица, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100057 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХV от ГПК.

Образувано е по предявен от М. А. Х., като майка и законна представителка на малолетното дете Д. М.ова М.а против М. К. М. иск с правна квалификация чл. 143 СК – за издръжка за бъдеще време на малолетното дете Д. М.ова М.а, родено на 25.09.2021 г. в размер на 250 лева, считано от датата на завеждане на делото, както и акцесорна претенция по чл.

146 СК – за заплащане на законна лихва при забава.

Ищцата М. А. Х. твърди в исковата си молба, че с ответника М. К. М. са живяли на семейни начала. Ог съвместното им съжителство се е родила дъщеря им Д. М.ова М.а, родена на ......... г. На 10.10.23 г. ответникът я напуснал и оттогава не го е виждала и чувала. Не работи, не притежава недвижими имоти и МПС. Сама отглежда детето с помощта на майка си и дядо й. Има и още един син от друг мъж, който отглежда сама.

Моли съда да постанови решение, с което:

- ответника да бъде осъден да й заплаща като майка и законна представителка на малолетното дете Д. М.ова М.а по 250 лева месечна издръжка, считано от завеждане на делото до настъпване на условия, 1 обуславящи промяната или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът М. К. М. чрез назначения му особен представител е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Счита така предявения иск за допустим и основателен.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

От събраните по делото доказателства се установи, че детето Д. М.ова М.а е родено на .... г. от майка М. А. Х. и с баща - ответника М. К. М. /видно от Удостоверение за раждане л. 3 делото/.

Майката има още едно малолетно дете – И.М.Х. /удостоверение за раждане л. 4/.

По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП – Берковица /л. 5556 делото/, в който се сочи, че майката сама отглежда двете си деца с помощта на нейните близки, като другото дете И. е със специални потребности. Детето Д. посещава детска ясла и все още ползва памперси, разходите, за които месечно са около 60 лева, както и още 60 лева за мокри кърпи и бебешка козметика.

Свидетелката И. В. /баба на детето по майчина линия/ заяви, че детето се отглежда от майката с помощта на нейните родители, като средно месечно за детето са необходими не по-малко от 500 лева – за памперси, храна, лекарства, дрехи. Съдът кредитира дадените от свидетелката показания, преценени при условията на чл. 172 ГПК, като съобрази, че с ПМС № 212/02.11.23 г. линията на бедност за 2024 г. е определена в размер на 526 лева, който се явява минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване и от който размер нагоре следва да бъде определен размера на необходимата месечна издръжка за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето. Предвид което съдът дава вяра на показанията на свидетелката и приема за доказано, че за нуждите на детето са необходими средно месечно не по малко от 526 лева за храна, облекло, отопление, 2 памперси, козметика и т.н.

Детето е малолетно и има право на издръжка от бащата, като задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички случаи не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата , която в момента се равнява на 933 лева или издръжката не може да е по-малка от 233.25 лева за всяко от децата.

В случая майката претендира издръжка в размер на 250 лева, което е почти към минимума.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата им възможност да заплаща издръжка в размер на 250 лева /което е само с 16.75 лева над минималната издръжка/.

По делото се установи, че бащата притежава недвижимо имущество и МПС /справка за декларирано имущество на л. 46/. Освен това е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е с намалена работоспособност или да са налице обективни причини, поради които не е в състояние да полага труд. Поради което следва да се приеме, че във възможностите му е да реализира доходи поне в размер на установената за страната минимална заплата.

Задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.

Съдът намира, че поне половината от издръжката следва да бъде поета 3 от бащата, предвид факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието са поети от майката. Ето защо претендираният от майката размер на издръжката следва да бъде уважен и от общата сума необходима за издръжката на детето ответникът следва да заплаща месечно по 250 лева, а останалата част да бъде поета от майката.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.

На основание чл.242, ал. ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Разноски:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски, направени в настоящото производство, като ответника й дължи 500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие на л. 5/.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, както е в настоящия случай, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че дължимите такси и разноски се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от исковете /така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о./.

Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса върху присъдената издръжка следва да се възложи на ответника и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК , в р . чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати съответната държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за назначения му особен представител в размер на 400 лева, които са платими от бюджета на съда.

Така мотивиран съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК М. К. М. с ЕГН ********** от с. П., ДА ЗАПЛАЩА на М. А. Х. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на детето Д. М.ова М.а с ЕГН **********, и двете от гр. Б., месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от 18.01.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М. К. М. с ЕГН ********** от с. П., ДА ЗАПЛАТИ на М. А.

Х. с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА 500 лева – направени в производството разноски.

ОСЪЖДА М. К. М. с ЕГН ********** от с. П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Берковица, СУМАТА 760 лева /от които 360 лева държавна такса върху присъдения размер на издръжката и 400 лева за назначения му особен представител/, както и 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.

242, ал. 1 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 02.05.2024 г.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5