Решение № 481 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330200354 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4562922 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Т.

В. Д., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. В. Д. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като незаконосъобразен. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш, с аргументи за недоказаност на деянието досежно неговото авторство. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Т. В. Д., за това, че на 03.03.2021г. в 21:06 часа в Републикански път ІІ-64 км 49+600 в посока север, при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 60 км и отчетен толеранс от минус 3 км на измерената скорост в полза на водача е установено нарушение с АТСС ARH САМ S1. С МПС БМВ 320Д, вид лек автомобил, рег.№ РВ 0729 СХ, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743са, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 94 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан Т. В.

Д., ЕГН **********, и на същия била наложена глоба 300лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните. Не по този начин стои въпросът относно един от основните правнорелеватни факти, а именно наличието на пътен знак, сигнализиращ скоростта на движение, която да е различна от регламентираната в чл.21, ал.1 от ЗДвП, както изисква правилото на ал.2 на същия текст. По делото е приложено писмо от ОПУ Пловдив и схема на наличното знаково стопанство, касаеща процесния участък, от които се установява, че на процесния пътен участък км.49+600, ляво платно, (което, при движение в обратна посока от Пловдив към с.Труд се явява вдясно ) няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч.и пътен знак В26, което място е в зоната на пътен възел „Пловдив Север“ и не попад в зона на ограничение на пътен знак В26 и допълнителна табела Т2, поставени на друго километрично положение, което, видно от схемата, е на км.49+860 и чието действие се изчерпва до следващото кръстовище, което е на км.49+736 – изход „Рефан“. Така след като пътният знак, ограничаващ скоростта на движение, е с изчерпано действие преди местопроизшествието, то същият не би могъл да произведе своето правнорегламентиращо действие.

Ето защо за участниците в движението на описания участък, в т.ч. и за жалбоподателя не е съществувало задължение за ограничаване скоростта на движение до 60 км/ч., а предвид обстоятелството, че се касае за участък в 2 извън населено място, то и разрешената за движение скорост съобразно конкретиката на казуса и правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП е била 90 км/ч., която в случая е била превишена с 4 км/ч, видно от доказателствата по делото.

В този смисъл деянието се явява несъставомерно по посочената правна квалификация, което обуславя отмяната на електронния фиш.

В случая Съдът принципно би могъл да измени наказателното постановление, като санкционира жалбоподателя за нарушение по основния състав по чл.21, ал.1 от ЗДвП, но отмяната на процесния електронен фиш е основана и на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването му, което рефлектира отново върху неговата законосъобразност. В изложените в ЕФ фактически обстоятелства не е посочено в достатъчна степен, че нарушението е осъществено при управление на МПС извън населено място, така щото да се приеме, че се касае за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, което представлява нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5, пр.4 от ЗАНН, изискващ ясно, пълно и точно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Коментираното процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на защита и възможността на жалбоподателя да разбере при какви обстоятелства се твърди да е извършил нарушението, както и възможността му да обори същите. Така установеното процесуално нарушение е неотстранимо от настоящата контролна инстанция поради въззивните функции на същата.

На последно място, в хода на административнонаказателното производство не са събрани категорични доказателства досежно авторството на деянието. По делото е приложена справка от КАТ, сочеща, че жалбоподателят Т. В. Д. е собственик на процесното МПС. В тази връзка от страна на последната е представено писмено доказателство заверено копие от СРМПС Част I, от което се установява това обстоятелство, но същевременно са представени и писмени доказателства – пълномощно от страна на Д. спрямо Н.Т.Д. с нотариална заверка на подписа от 10.07.2017г., с което Д. го упълномощава и да управлява процесното МПС, както и декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на Д.. В хода на съдебното следствие са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания на св.М.Д.Д. – ** на жалбоподателката, от които се установява, че последната е инвалид от около 20 години, когато след жп инцидент се налага ампутация на ходилото 3 на единия й крак, че същата няма правоспособност да управлява автомобил и никога не е управлявала такъв, че процесният автомобил е нейна собственост по документи, но се управлява от сина на жалбоподателката и съпруг на свидетелката – Н.Т.Д., за което писмено е упълномощен. Св.Д. свидетелства, че ** й – жалб.Д., е със стопроцентова инвалидизация с чужда помощ, не само заради ампутацията на крайника, но и заради други заболявания, в т.ч. заради настъпили четири инсулта, в резултат на което е обездвижена лявата й страна от 15-16 години назад. Показанията на св.Д. изцяло се подкрепят и от приложеното по делото решение на ТЕЛК, като Съдът цени изцяло като обективни, правдиви и взаимоподкрепящи се наличните по делото гласни и писмени доказателства. Съвкупната доказателствена маса налага извод, че жалбоподателката не е автор на вмененото й във вина деяние, а, ангажирайки в този случай нейната административнонаказателна отговорност, наказващият орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4562922 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал. 2, т.4 от ЗДвП на Т. В. Д., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски без посочване на конкретен размер, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като съобрази всички доказателства по делото, сочещи на влошено социалнобитово и здравословно състояние на жалбоподателя, а именно свидетелски показания и Експертно решение № 3126 от 15.07.2020г., сочещи за стопроцентова инвалидизация на жалбоподателката с необходимост от чужда помощ, както и приложения по делото договор за правна помощ и съдействие, от който е видно че договореното възнаграждение не платено, то намира, че следва да бъде заплатено на адв.Г. Д. Б., вписан в АК-Пловдив, с личен номер **, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА поради оказани безплатно 4 адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице, адвокатско възнаграждение в минимален размер. Процесуалното представителство в случая се е изразило в изготвяне на жалбата, инициираща настоящото производство, и лично участие в две съдебни заседания, като предметът на делото не представлява фактическа и правна сложност. В тази връзка съдът осъди ОДМВР Пловдив да заплати на адв.Г. Д. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4562922 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Т.

В. Д., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. Д. Б., вписан в АК-Пловдив, с личен номер **, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в рамките на производството пред РС – Пловдив, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5