Решение № 118 от 16.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500582 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 197/29.03.2024 год., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 121076907 да заплати на ЕТ „П. Д. – Деница 88“, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к.

5200, бул./**********, ЕИК 104525181, сума в размер на 21 633.67 лв. с вкл. ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на увредения при ПТП, реализирано на 14.01.2022 г. около 14:20 ч. в района на гр. Велико Търново, на път III -303 на км. 56+200, товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ 49****, собственост на ищеца, (с приспадната стойност на запазените му части), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег. № ВТ 49**** до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 13 044.46 лв. над уважения до пълния предявен размер от 34 678.13 лв., ведно с претенцията за законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на поканата – 25.02.2022 г. до датата на 1 представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния товарен автомобил, както и претенцията за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на поканата – 25.02.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 121076907 да заплати на ЕТ „П. Д. – Деница 88“, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к.

5200, бул./**********, ЕИК 104525181 сума в размер на 3 001.54 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска, както и сума в размер на 1 197.78 лв., представляваща направени в производството по чл. 207 от ГПК по ч. гр. д. № 593/2022 г. по описа на Районен съд - Павликени съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Осъден е ЕТ „П. Д. – Деница 88“, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./**********, ЕИК 104525181 да заплати на ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.

„Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 121076907 сума в размер на 393.09 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „П. Д. – Деница 88“, ЕИК 104525181, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./**********, чрез адв. П. С. – САК против Решение № 197/29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице, прието в производството за обезпечаване на доказателства, като обективно и компетентно изготвено, а е кредитирал заключението на повторната експертиза. На първо място се излага, че съдът допуснал изготвянето на повторната експертиза в противоречие с процесуалните правила.

На следващо място се твърди, че заключението на повторната експертиза е немотивирано, поради което не следва да бъде кредитирано, а съдът следва да даде вяра на заключението изготвено в рамките на производството по чл. 207 от ГПК и въз основа на него да направи правните си изводи.

Претендира се да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния му претендиран размер, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.

„Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 121076907, представлявано съвместно от М. И. и К. В. – изп. директори, чрез юриск. В. К..

В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно, законосъобразно и обосновано.

С Определение № 967/26.07.2024 год., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е оставена без уважение предявената от ЕТ „П. Д. – 2

Деница 88“, ЕИК 104525181, чрез адв. П. С. – САК, молба с вх. № 5160/24.04.2024 г. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на съдебно решение № 197/29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд в частта за разноските, като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от ЕТ „П. Д. – Деница 88“, ЕИК 104525181, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, п.к. 5200, бул./**********, чрез адв. П. С. – САК против Определение № 967/26.07.2024 год., постановено по гр. д. № 858/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със закона е приел за неоснователно направеното искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважено искането за изменение на решението, съгласно действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЗАД „Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.

„Стефан Караджа“ № 2, ЕИК 121076907, представлявано съвместно от М. И. и К. В. – изп. директори, чрез юриск. В. К.. В същия се излага, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Твърди се, че съдът не следва да се съобразява Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Първоинстанционният съд е приел, че обезщетението за причинените на ищеца ЕТ „П. Д. – Деница 88“, гр. Павликени имуществени вреди е в размер на 21 633.67 лв. с вкл.

ДДС. Приел е, че е безспорно установено, че в пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно поведение на застрахования при ответника по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ водач на л.а. „Рено Клио“ е увреден товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, собственост на ищеца, поради което са налице предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за отговорност за вреди, а от там са налице и предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника – застраховател, доколкото е функционална и предположена от тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице. Приел е, че на основание чл. 390, ал. 2 от КЗ в процесния случай е налице тотална щета на т. а.

„Тойота Хайлукс. Счел е, че реалната увреда за ищеца, собственик на увредения товарен автомобил при установената по делото тотална щета, респ. дължимото от застрахователя обезщетение, е равна на действителната стойност на автомобила към датата на събитието, намалена със стойността на запазените части на МПС. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от КЗ, доколкото от страна на водача на товарния автомобил не са допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – тотална щета по т.а. Приел, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се дължи от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния товарен автомобил до окончателното изплащане.

3

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 25.02.2022 г. ищецът е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.

4 второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба е концентриран по въпроса за действителната пазарна стойност на увредения товарен автомобил към датата на ПТП, както и налице ли е в случая тотална щета, респ. досежно действителния размер на претърпяната имуществена вреда от ищеца по делото и доказаността на иска по размер.

При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – А. Д. А., който поради нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил процесните имуществени вреди на ищеца;