Решение № 92 от 30.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20224001000060 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Велико Търново „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на А. Г. И. сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от настъпило на 11.10.2013 година пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 11.10.2013 година до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата 3 150 лева – разноски по делото.

Със същото решение „Лев инс“ АД („Застрахователна компания „Лев инс“ АД) е осъдено да заплати на адвокат Р.Р. сумата 2 030 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. Г. И..

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД против Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Велико Търново. В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение – постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон, с относимата съдебната практика. Оспорва се материалноправната легитимация на А.

Г. И.. Възразява се срещу размера на обезщетението – същото е присъдено над лимита, 1 определен нормативно като горна граница; не са изложени мотиви за прилагането на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Изтъква се, че първостепенният съд е направил повърхностен анализ на събраните по делото доказателства и е формирал необоснован извод за изградена между ищеца и неговия брат изключително близка емоционална връзка, различна от обичайната. Сочи се, че съставът на Окръжен съд Велико Търново е допуснал процесуално нарушение – не е обсъдил възраженията за изтекла погасителна давност на главния и акцесорния иск, както и възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, заявени своевременно с отговора на исковата молба. Излага се, че в диспозитива на съдебния акт не е отразено постановяването му при участието на трето лице помагач на страната на ответника – П.И. М., наследник по закон на С. П. М. – водач на лек автомобил „Опел Вектра“.

Направено е искане да се отмени Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Р.Р. – процесуален представител на А. Г. И., в който са изложени доводи за нейната неоснователност.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач П.И. М..

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново юрисконсулт К. З. – представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, поддържа въззивната жалба.

Претендира разноски. Възразява относно наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на А. Г. И..

Пред втората инстанция адвокат Р.Р. – пълномощник на А. Г. И., оспорва въззивната жалба. Претендира разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

П.И. М. – третото лице помагач на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, не се е явила пред въззивната инстанция и не е изразила становище по жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 11763/2018 година на Софийски градски съд е образувано въз основа на предявен от А. Г. И., представляван от адвокат Р.Р., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск за заплащане на 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат му М. Г. И.. Претендира се и законна лихва за забава от 11.10.2013 година – датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумата.

2

С Определение № 18888/10.09.2018 година на Софийски градски съд по горепосоченото дело производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Въз основа на претенцията на А. Г. И. е образувано търговско дело № 232/2018 година по Окръжен съд Велико Търново.

В исковата молба се излага, че на 11.10.2013 година, около 6.45 часа на главен път 1-5 Русе-Велико Търново настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ВТ 67 ****, собственост на Й. С. Н., управляван от С. П.

М. и товарен автомобил „Нисан пикап НП 300“, с ДК № Р 93 ****, собственост на „Уникредит лизинг“ АД, клон Русе, управляван от Орлеан Любомиров Пеев, при което е причинена смъртта на М. Г. И. и С. П. М.. За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 27/11.10.2013 година.

Образувано е досъдебно производство № 2254/2013 година по описа на Окръжна прокуратура Русе за престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение трето, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Твърди се, че лек автомобил „Опел Вектра“ е управляван от С.

П. М., а М. Г. И. седял до него на предната дясна седалка. Докато пътували за град Русе в обратна посока се движел товарен автомобил „Нисан пикап НП 300“. Поради движение с висока скорост лек автомобил „Опел Вектра“ навлязъл в лентата на насрещното движение и последвал удар между двете моторни превозни средства. С Постановление от 11.03.2015 година на прокурор при Окръжна прокуратура Русе е прекратено досъдебно производство № 2254/2013 година по описа на Окръжна прокуратура Русе поради смъртта на виновния водач С. П. М..

Посочва се, че между собственика на лек автомобил „Опел Вектра“ и „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с Полица № 22113000707815 за времето от 28.02.2013 година до 27.02.2014 година – валиден към датата на процесния инцидент. Изтъква се, че описаните травми на М. Г. И. са довели до неговата смърт и са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, застрахован при ответника. Ищецът твърди, че е брат на починалото лице М. Г. И., претърпял е неимуществени вреди от внезапната му смърт, продължаващи във времето.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на А. Г. И. сумата 100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.10.2013 година до окончателното изплащане, направените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Постъпила е Молба с вх. № 3746/15.04.2019 година от А. Г. И., представляван от адвокат Р.Р., с искане за допускане на изменение на размера на иска – вместо за 100 000 лева да се счита предявен за 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.

3

С протоколно определение от 21.04.2021 година е допуснато изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК – същият да се счита предявен за сумата 50 000 лева.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от юрисконсулт М. В. – пълномощник на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, в който се излагат доводи за недопустимост на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищеца. Релевира се възражение за съпричиняване от страна на брата на ищеца – М. Г. И. – последният с поведението и действията си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – пътувал е без обезопасителен колан (налице е самоувреждане); знаел е, че водачът на автомобила е употребил алкохол, но въпреки това се е качил в колата. Изтъкват се аргументи за недължимост на обезщетението и неговата прекомерност. Навеждат са възражения за погасяване по давност на претенциите за обезщетение и за законна лихва.

Спори се искането за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Отправя се искане за конституиране на трети лица помагачи на страната на ответника – П.И. М. и П. С. М. (наследници по закон на С. П. М. – водач на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ВТ 67 ****).

Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Р.Р. – пълномощник на А. Г.

И., с която изразява становище по възраженията, обективирани в отговора на исковата молба.

В регламентирания от закона срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД чрез юрисконсулт М. В., с който поддържа направените оспорвания и възражения.

С Определение от 30.09.2019 година по т. д. 232/2018 година на Окръжен съд Велико Търново е допуснато привличането на трети лица помагачи на страната на ответника – П.И. М. и П. С. М..

Депозиран е отговор на исковата молба от П. С. М., с който изразява становище, че няма правен интерес от встъпване в производството, тъй като е направил отказ от наследството, оставено от С. П. М..

С Определение от 11.12.2019 година по т. д. 232/2018 година на Окръжен съд Велико Търново, потвърдено с Определение № 91/26.06.2020 година по в. ч. т. д. № 164/2020 година на Апелативен съд Велико Търново, е прекратено производството по отношение на конституирания като трето лице помагач П. С. М..

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-застраховател оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Третото лице помагач на страната на дружеството-ответник не се е явило в съдебно заседание и не е изразило становище по претенцията.

4

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 122/24.11.2021 година по т. д. № 232/2018 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявеният от А. Г. И. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

Не е спорно, че за лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ВТ 67 **** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД към датата на инцидента – 11.10.2013 година.

А. Г. И. е брат на починалия при пътнотранспортното произшествие, станало на 11.10.2013 година, М. Г. И..

С въззивната жалба се оспорва активната материалноправна легитимация на А. Г.

И..

С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и Постановление № 5/1969 година на Пленума на Върховния съд – в него попадат лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия, пряко и непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата (включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).