Разпореждане № 3793 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3793 гр. София, 30.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20231100901192 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

При подготовка на делото за насрочване и изготвяне на проектодоклада, съдът констатира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. първо от ЗТРРЮЛНЦ, а при условията на алтернативност - с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. второ и трето от ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът „В.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, магазин 12 /задна част/, чрез адв. С. Р.

П . , вписана в САК с личен № **********, моб. тел. номер *******, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******3, ел. поща:

******** е предявил на 29.09.2022 г. искова молба срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******.

В исковата молба ищецът моли съдът да се приеме, че за „Ю.Б.“ АД в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ, към датата на подаване на настоящата искова молба е погасено правото му да извършва каквито и да е валидни принудителни изпълнителни и всякакви процесуални действия по насочване на принудителното изпълнение срещу имущество, собственост на ищцовото дружество, включително и срещу собствеността му върху дяловете на дружество „К.“ ООД с ЕИК *******, считано най-късно от 11.12.2016 г., а именно от датата на настъпване в обективната действителност на правно релевантните факти, на основание на които изпълнително дело №20128380409252 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №838 при КЧСИ е прекратено по силата на закона по отношение на него.

Ищецът излага следната фактическа обстановка:

Пред ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ е било образувано изпълнително дело № 20128380409252. Същото е било образувано по молба на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, чийто универсален правоприемник е 1

„Ю.Б.“ АД срещу следните длъжници: „Р.П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б.. Изпълнителното дело е образувано на основание на два издадени изпълнителни титула, а именно:

Изпълнителен лист от 01.08.2012 г., издаден в проведено заповедно производство по ч. гр. д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, Второ ГО, 75-ти състав, поради твърдяно, на основание извлечение от счетоводни книги, неизпълнение на договор за кредит 032/2007 г. и Изпълнителен лист от 02.10.2012 г., издаден в проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 36219/2012г. по описа на СРС, 66-ти състав, поради твърдяно, на основание извлечение от счетоводни книги, неизпълнение на договор за кредит 033/2007 г. По изпълнителното дело, по молба на взискателя на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, поискано е налагане на запори и възбрани върху негово имущество и са започнали принудителни изпълнителни действия.

Срещу дружеството „В.П.“ ЕООД на 25.10.2012 г. е поискан и наложен запор върху банковите сметки на дружеството. След тази дата (25.10.2012 г.) нито са били скани, нито са извършвани принудителни изпълнителни действия в продължение на повече от две години. На 12.05.2014 г. с молба с входящ № 25932 с приложено удостоверение по реда на чл. 456 от ГПК е присъединен взискателят В.П." ЕООД с ЕИК *******, което обаче не може да се счита за искане за извършване на принудително изпълнително действие - т.

10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Този взискател не е титуляр на вземане от ищцовото дружество и присъединяването на друг взискател към изпълнителното дело не е изпълнително действие или поискване на такова от взискателя, което да прекъсва срока по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Алтернативно в случай, че съдът не приеме, че по силата на закона изпълнителното дело е прекратено на 25.10.2014 г. по реда на чл. 433, ал.1, т.

8 от ГПК срещу ищцовото дружество, то ищецът моли съдът да приеме, че същото прекратяване по силата на закона е настъпило на 11.12.2016 г. поради следното:

На 11.12.2014 г. е поискано извършване на принудително изпълнително действие и е извършено такова, а именно наложен е запор върху банкови сметки с титуляр „В.П.“ ЕООД, както и е поискан опис на движими вещи, собственост ищцовото дружество. След тази дата (11.12.1014 г.) повече нито са искани, нито са извършвани принудителни изпълнителни действия срещу имущество, собственост на ищцовото дружество. На 24.11.2016 г. с молба с входящ № 78879 е поискано проучване на имущественото състояние, което действие обаче не може да се счита за поискване за извършване на принудително изпълнително действие съгласно приложимата т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно на 11.12.2016 г. осъществяването в обективната действителност на правнорелевантните факти, а именно липса на поискване за извършване на принудителни изпълнителни действия срещу имущество на ищцовото дружество „В.П.“ ЕООД, изпълнителното дело срещу него е прекратено по силата на закона.

Следващото поискано извършване на принудително изпълнително действие е с молба с входящ № 04156 на 19.01.2017 г., с искане за налагане на възбрани върху всички недвижими имоти, собственост на длъжниците.

2

Същото обаче по отношение на ищцовото дружество „В.П.“ ЕООД е извършено при перемирано изпълнително дело срещу него и е без значение по следните причини:

През същата година, на 04.08.2017 г. съдебният изпълнител издава запорно съобщение с изходящ № 115065 и на 14.08.2017 г. вписва в ТРРЮЛНЦ запор върху дяловете, собственост на ищцовото дружество „В.П.“ ЕООД в дружество „К.“ ООД.

Считано от 11.12.2016 г., преди датата 19.01.2017 г. и преди 14.08.2017 г., п о отношение на ищцовото дружество “В.П.“ ЕООД висящото пред ЧСИ М.Б. с рег. № 851 при КЧСИ изпълнително дело № 20128380409252 по описа на посочения съдебен изпълнител, е перемирано по силата на закона поради настъпване в обективната действителност на правно релевантните факти, а именно за периода от 11.12.2014 г. до 11.12.2016 г. взискателят не е поискал извършване на нито едно принудително изпълнително действие срещу „В.П.“ ЕООД. Поискването и извършването на каквито и да е други изпълнителни действия срещу други длъжници по изпълнителното дело не прекъсва нито давността, нито срока за перемпцията по висящото пред съдебния изпълнител изпълнително дело № 20129390201282 изпълнително дело - по аргумент от чл. 125 от ЗЗД срещу „В.П.“ ЕООД. Следователно изпълнителното дело срещу него е прекратено по силата на закона на 25.10.2014 г. или найкъсно на 11.12.2016 г.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е постановено, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната 3 практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. Поради това образуваното изпълнително дело № 20128380409252 пред ЧСИ М.Б. с рег. №838 при КЧСИ срещу ищцовото дружество, което е собственик на капитала на дружество „К.“ ООД, а именно юридическото лице „В.П.“ ЕООД, е прекратено по право .

След това прекратяване обаче, настъпило най-късно на 11.12.2016 г. и с влизане в сила на промяната на чл. 433, ал. 3 от ГПК, считано от 2017 г., съдебният изпълнител е бил длъжен да вдигне незабавно служебно всички наложени възбрани и запори. Това действие обаче вече повече от 5 години след промяната на чл. 433, ал. 3 от ГПК все още не е извършено от страна на съдебния изпълнител.

Правният интерес на ищцовото дружество от провеждане на настоящото производство се заключава именно в следното:

Вместо да прогласи настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител продължава да извършва и е извършил напълно неправилно, незаконосъобразно, невалидно, нищожно и при прекратено изпълнително дело и следното принудително изпълнително действие, а именно: налага запор върху притежаваните от ищцовото дружество дяловете в капитала на дружество „К.“ ООД със запорно съобщение № 115065/04.08.2017 г., вписан в ТРРЮЛНЦ на 14.08.2017 г., въпреки прекратеното по силата на закона изпълнително дело.

В Тълкувателно решение № 1, постановено на 6 декември 2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че порочните вписвания в Търговския регистър подлежат на установяване чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес. Успешно проведеното исково производство води като краен резултат до заличаване на вписването в Търговския регистър като заличаването няма обратно действие. При иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Аргумент за изключване проверката на самото обстоятелство е това, че искът за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство може да бъде предявен освен от член на дружеството, още и от всяко трето заинтересовано лице.

Искът с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство.

4

Целената правна последица е прилагането на чл. 604 ГПК. По смисъла на този текст, „вписване" е не само техническата дейност по отразяване на охранителното съдебно решение в търговския регистър, а и регистърната дейност на съда по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра.