Решение № 260011 от 28.02.2022, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 28.02.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в открито съдебно заседание на 26.01.2022 год., в състав:

СЪДИЯ: ИРИНА СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 755/2020 год. по описа на СОС, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.Х.К. *** срещу С.Т.Л. ***.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с одобрено споразумение по чл. 51 от СК с решение по гр.д. № 73755/2017 год. на СРС, влязло в сила на 29.01.2018 год.. Като съпрузи през 2002 год. страните заминали на работа към Министерство на външните работи с мандат Република Т. – гр. А. с период 2002 -2005 год.

Двамата работили в посолството на Р. България в гр. А. – ответникът като готвач със заплата 1200 щатски долара, а ищцата – като технически сътрудник със заплата 200 щатски долара. През 2003 год. се родила дъщерята на страните Т. Л..

След раждането на детето ищцата продължила да работи и да се грижи за домакинството, като през лятото на 2003-2004 год. по време на отпуските им и пътуванията в България страните внесли спестените до този момент от двамата пари в „У. Б.“ АД по сметката на бившия й съпруг. Останалата спестена сума внесли при окончателното им завръщане през м. август 2008 год. /съгласно направеното уточнение на исковата молба от пълномощника на ищцата адв. К. в о.с.з. на 30.09.2021 год./. През същата година двамата заедно с детето заминали на работа към Министерство на външните работи с мандат М. – гр. М. с период 2005-2008 год. на същите длъжности, със заплати, както следва: ищцата – 350 щатски долара, а ответника – 1500 щатски долара. През целия период продължила да полага и грижи за детето и домакинството. По време на този мандат също успели да спестят пари, които внесли по сметката на ответника по време на отпуската им в България през 2008 год. В края на мандатите им и след окончателното прибиране в България спестените пари по сметката на бившия й съпруг в „У. Б.“ АД възлизали на 35 000 щатски долара, на безсрочен влог.

Впоследствие на страните се родили още две деца и уговорката била тези пари да се използват за нуждите на децата и семейството. След развода и понастоящем децата живеят при ищцата, която има нужда от парични средства за тяхното отглеждане и обучение, но въпреки поканите ответникът не й предоставил част от спестените парични средства. С оглед обстоятелството, че при действието на новия СК паричните влогове са изключени от режима на СИО и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, претендира дял от стойността на личното имущество /вземане/ на другия съпруг, на основание чл. 30, ал. 1 от СК. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на ½ от средствата по влога в банковата сметка на името на ответника, в размер общо на 35 000 щатски долара, както и да осъди ответника да й заплати половината от сумата - 17 500 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018 год. до окончателното изплащане, като за периода до датата на подаване на исковата молба претендираната мораторна лихва върху главницата възлиза на 1800 щатски долара /съгласно уточняваща молба от 18.01.2021 год./.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове с възражението, че не притежава влог в „У. Б.“ АД в размер на 35 000 щатски долара. Сочи също така, че не е налице принос на ищцата в придобИ.ето на никакви негови лични имущества.

Твърди, че през времетраенето на брака осигурявал изцяло издръжката на семейството, заплащал е разходите по жилището, като е полагал наравно с ищцата и грижи за децата. Оспорва изцяло и иска за заплащане на мораторна лихва. При условията на евентуалност, ако съдът уважи главния иск, моли съда да приеме за неоснователен акцесорния иск за мораторна лихва, тъй като към 30.01.2018 год. претендираното вземане не е изискуемо. Същото е предявено едва с исковата молба по настоящото дело, откогато може да тече и мораторна лихва при условие, че претенцията за главница бъде приета за основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената трудова книжка на ищцата № 365965, издадена от „Р.-СМ“ ЕООД на 01.11.2001 год., през периода 01.11.2001 год. –

01.07.2002 год. В.Х. Л.е заемала длъжността „сервитьор“; на 01.08.2002 год. е назначена в Министерство на външните работи на длъжността „изпълнител“, а впоследствие – на длъжността „технически сътрудник“ - от 27.12.2005 год. до 01.09.2008 год., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 3 от КТ. През следващите години ищцата е работила при различни работодатели и на длъжности както следва: длъжността „фотограф-оператор“ в ЕТ „Ф.

В. М.“, гр. С.; „шивач“ в „Д.с.“ ООД; „обслужващ кулинарен щанд“ в „И.-73“ ЕООД, гр. С.. Според трудова книжка на ищцата № 174035, издадена на 05.12.2013 год. от „Т.777“ ЕООД, гр. С., същата заема длъжността „барман“, считано от 05.12.2013 год., като няма вписано прекратяване на трудовото правоотношение.

Според показанията на св. В.К. – майка на ищцата, след сключване на гражданския им брак страните заминали да работят в чужбина на мисия към Министерство на външните работи, като първоначално живели и работили в Т. - през 2002 год. заминали за гр. А., където останали 3 години, след което заминали на мисия в гр. М., М..

Преди да се оженят също работили заедно. В Т. ответникът заемал длъжността „главен готвач“, а ищцата била личен асистент на посланика на България г-н С.С..

По време на престоя и работата в Т. и двамата получавали възнаграждение от Министерство на външните работи. През 2003 год. се родила дъщерята на страните Т., като до раждането ищцата непрекъснато работела. След това ползвала отпуск по майчинство, като в А. ходили да й помагат - първоначално бабата на ищцата, а по-късно – свидетелката /нейна майка/. По време на отпуска за отглеждане на детето ищцата непрекъснато се грижела за семейството и домакинството. През 2005 год. страните се завърнали в България, като ищцата си дошла няколко месеца преди ответника заедно с детето, а впоследствие се прибрал и той. През тези месеци грижи за детето полагала ищцата. Два месеца след завръщането им в България страните отново заминали на мисия за М., където пребивавали до 2008 год., като през месец септември окончателно се завърнали в България. През тригодишния им престой в М. детето посещавало детска градина, а страните работели в посолството. Ищцата водела детето на детска градина и основно тя се грижела за семейството и домакинството. Свидетелката била за период около 40 дни в М., за да помага на дъщеря си, тъй като детето нямало навършени 2 години. Ищцата работела в кафенето на посолството, като работният й ден приключвал около 16 ч., след което вземала детето от градината и се прибирали. Двамата съпрузи спестявали парични средства по време на мисиите с цел да ги вложат впоследствие в образованието на децата си. Свидетелката знае също така от самия ответник, че той внесъл голяма сума пари в банка, след завръщането им в България през 2008 год.

Дъщеря й също споделяла, че внесената сума е от спестени парични средства по време на мисиите им. След завръщането им в България през периода 2008 год. – 2017 год. страните живели в гр. С., като и двамата започнали работа – ответникът като готвач, а ищцата – в шивашко ателие на пълен работен ден, както и допълнително в салон за красота. Същевременно полагала грижи за децата, тъй като през 2014 год. им се родили още две деца. През периода 2014-2017 год. ищцата ползвала отпуск за отглеждането им. Когато ищцата след развода поискала от ответника половината от сумата по влога, последният заявил, че няма пари.

Съгласно показанията на св. Е./без родство със страните/, която има лични наблюдения върху семейния живот на страните и познава ответника от дете /неин съученик/, а ищцата – от 2001 год., първото дете на страните се родило, докато двамата живеели и работели в Т.. Впоследствие се преместили в М.. И двамата съпрузи спестявали парични средства от трудовите възнаграждения, които получавали от работата им към посолството. Свидетелката не може да каже какви са били точно доходите на всяка от страните, но знае, че спестените пари били предназначени за нуждите на семейството. Страните никога не са се разделяли и се разбирали прекрасно. Ищцата полагала всички необходими грижи за семейството и домакинството, като самият ответник споделял колко добра домакиня и майка е тя. Съпрузите споделяли със свидетелката, че спестяват пари за къща и др., тъй като планирали да имат повече от едно дете. След прибирането им от чужбина ищцата започнала работа на две места – в салон за красота и в лавка в училище. Ответникът също работел. Не знае какви инвестиции са правили страните.

Според свидетеля П./без родство със страните/ - приятел на семейството от 2000 год., страните имали прекрасен брак и били отговорни родители. При първото им пребиваване в чужбина се родила дъщеря им, като по това време и двамата работели. По времето, когато се родили другите им две деца – близначки, ответникът работел в сферата на хранителната промишленост и имал натоварен график – работел на смени, но също помагал в грижите за децата. Мисиите им в чужбина били с цел да спестят пари за нуждите на семейството.

Свидетелят

Р. /приятел на ответника още преди сключването на брака/, твърди, че ищцата винаги е работела, с изключение на периодите, когато ползвала отпуск по майчинство. Ответникът също работел, като и двамата полагали грижи за семейството. Не може да каже някой от двамата съпрузи да е имал по-голям принос в грижите за семейството.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. С. от 30.11.2021 год. първата дата, на която са открити сметки с титуляр – ответника в „У. Б.“ АД е 17.08.2005 год., както следва: открита банкова сметка ***-месечен стандартен депозит на физически лица в лева, както и открита банкова сметка ***-медечен стандартен депозит на физически лица в щатски долари с титуляр-ответника. На същата дата по банковата сметка в щатски долари е постъпила сума в размер на 12 000 щатски долара с основание „срочен депозит 065073072000043“. На 06.06.2006 год. по същата банкова сметка ***лара с основание „срочен депозит 065073072000048“. На 13.08.2007 год. по същата банкова сметка ***ума в размер на 12000 щатски долара с основание „С.Л. – депозит“. Общо внесените суми от ответника по депозити в щатски долари възлизат на 30 000 щатски долара. Натрупаните наличности от внесените суми като депозити в щатски долари от ответника с включени лихви към датата на изтегляне на парите на каса от ответника – 11.10.2017 год. са в общ размер на 35 410,21 щатски долари с левова равностойност 58706,59 лева, съгласно колони 16-18 в приложение № 1 към заключението.

В о.с.з. на

09.12.2021 год. пълномощникът на ищцата е уточнил, че претендираната сума представлява половината от натрупаните средства по срочния депозит в щатски долари – внесените суми в размер общо на 30 000 щатски долара и натрупаните лихви. Искът не е изменен /увеличен/ в хода на производството по делото.

От представената по делото справка от Министерство на външните работи се установява следното: С.Л. е бил в трудово правоотношение с МВнР в периодите 24.07.2002 год. – 31.07.2005 год. и 31.08.2005 год. – 31.08.2008 год. на длъжност „изпълнител“, като през тези периоди е бил дългосрочно командирован в Дипломатическите представителства на Република България в А., Република Т.

/през първия период/ за изпълнение на функциите на готвач и в М., Руска федерация /през втория период/ за изпълнение на функциите готвач; В. Л.е била в трудово правоотношение с МВнР в периодите 01.08.2002 год. – 01.08.2004 год. и 27.12.2005 год. – 31.08.2008 год. на длъжност „изпълнител“, като през тези периоди е била дългосрочно командирована в Дипломатическите представителства на Република България в А., Република Т. /през първия период/ за изпълнение на функциите на чистач и в М., Руска федерация /през втория период/ за изпълнение на функциите технически секретар. Видно от приетите по делото справки - таблици за получените доходи от страните, ответникът С.Л. е получавал средномесечни възнаграждения от дългосрочни командировки, както следва: 1240 евро през 2002 год.; 1230 евро – през 2003 год.; 1208 евро – през 2004 год.; 1226 евро – през първата половина на 2005 год.; 1328 щатски долари – през втората половина на 2005 год.; 1195 евро средномесечно – през 2006 год.; 1398 евро – през 2007 год. и 1586 евро – през 2008 год., а ищцата В. Л.е получавала следните трудови възнаграждения от дългосрочни командировки: средномесечно 298 евро – през 2002 год.; 282 евро – през 2003 год.; 328 щатски долара – през 2006 год.; 614 щатски долара – през 2007 год. и 779 евро – през 2008 год. През целия период на дългосрочните командировки ответникът е получил общо 12 404,87 лева – нетен доход от заплата и общо на 50 130,66 евро и 36 443,20 щатски долара - възнаграждения от командировки, а ищцата В. Л.е получила 7 676,19 лева – общо нетен доход от заплата и общо 6 588,23 евро и 11 371,20 щатски долара възнаграждения от командировки.