Определение № 3549 от 27.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3549 гр. Варна, 27.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503518 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 16660/11.07.2022 г. от “Уест ъв И.Ш.О.М.А.

(Люксембург)” (Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Ъес ъв Ингланд“(Люксембург)), чрез адв. И. П. Т., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 850/01.07.2022 г., постановено по в. гр. дело № 3518/2020 г. по описа на ВОС.

Претендира се присъждане на разноски за две инстанции, съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – И. А. Д., чрез адв. Ж. П. Я., e депозирал отговор вх. № 21017/13.09.2022 г., в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата, евентуално прекомерност на адвокатските възнаграждения.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от И. А. Д. срещу Решение № 3769/07.08.2020 г., по гр. д. № 18597/2018 г. на ВРС, с което на основание чл.

200 от КТ са отхвърлени предявените от въззивника Параходство БМФ и Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Ъес ъв Ингланд“(Люксембург) искове за солидарно осъждане на ответниците /работодател и застраховател/ да заплатят на ишеца сумата от 93154 щатски долари, представляваща обезщетение за трайна неработоспособност в резултат на злополука, настъпила на 26.10.2017 г. по време на заетост на м/к/ „Лудогорец“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен мозъчен инфаркт“ обусловила трайна негодност за работа по море, като е отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност иск срещу Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Уест ъв Ингланд“(Люксембург), за осъждане на ответника да заплати сумата от 93154 щатски долари, представляваща обезщетение за трайна неработоспособност в резултат на същата злополука, съгласно Сертификат за застраховка 1 или друга финансова гаранция на отговорността на корабособственика, съгласно правило 4.2, Стандарт А4.2.1, параграф 1 /б/ от Конвенцията за труда в морското корабоплаване, издаден на 26.01.2017 г.

С Решение № 850/01.07.2022 г. ВОС отменя решението на ВРС, като вместо него: уважава изцяло предявеният срещу Параходство БМФ иск за обезщетение за трайна неработоспособност по чл. 2 от индивидуален трудов договор от 06.07.2017 г. вр. с чл. 24.3 от КТД от 16.05.2016 г. в резултат на злополуката от 26.10.2017 г. и отхвърля искането за солидарно осъждане на Параходство БМФ и Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Ъес ъв Ингланд“(Люксембург). Параходство БМФ е осъдено да заплати разноски на И. А. Д., както и на ВОС.

В разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и, ал. 4 ГПК законодателят е уредил правото на разноски на ответника по иска като своеобразна санкция в тежест на ищеца поради неоправдано заведеното дело срещу него, станало причина последният да извърши разноски за организиране и провеждане на правната си защита по спора. Посочените разпоредби не разграничават хипотезите на първоинстанционно и въззивно производство, поради което намират приложение и в двете съдебни производства. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл. 81 от ГПК регламентира задължението на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

В конкретния случай, с ъставът на въззивния съд не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в полза на Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Уест ъв Ингланд (Люксембург).

ВОС отменя изцяло решението на първа инстанция, като е уважава главно предявения иск по отношение на Параходство БМФ, а що се отнася до насочения срещу молителя - то същият е отхвърлен, като неоснователен. Ищецът се явява в две отделни процесуални правоотношения, досежно както с Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Уест ъв Ингланд“(Люксембург), така и с Параходство БМФ. Поради неоснователността на иска, насочен срещу ВЗСК Уест ъв Ингланд (Люксембург) и отмяната на цялото решение на ВРС, сдружението има право да иска и докаже разноски за две инстанции.

С отговора на въззивната жалба е направено искане от сдружението за репариране на разноски, като в съдебно заседание на 20.06.2022 г. е представен списък по чл. 80 от ГПК с приложени доказателства за реализирани разходи: фактура № 1000000112/14.01.2021 г. с основание адвокатско възнаграждение; банково извлечение от Банка ДСК за реализирано плащане от сдружението към адвокатското дружество, договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане за депозит за вещо лице.

На л. 505 от делото на ВРС е представен списък с разноски, направени пред първа инстанция. Искането за възстановяване на адвокатски хонорар, страната доказва с приложени: фактура №10000000102/25.10.2019 г. с основание „адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие по гр.д. № 18597/2018 г.“ и банково извлечение 2 на адвокатското дружество, от което е видно превод на сумата по фактурата.

Срещу всяка претенция насрещната страна е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение, които според настоящия състав се явяват неоснователни.

В настоящия случай уговорените адвокатски възнаграждения не само са близки до законовия минимум, с оглед материалния интерес на делото, но и тяхната еквивалентност се обосновава с високата фактическата и правна сложност на производството. Поради това молбата на ВЗСК Уест ъв Ингланд (Люксембург) за присъждане на разноски и за двете инстанции е основателна, както по основание, така и по размер.

Поради гореизложеното решението следва да се измени в частта за разноските, като в полза на ВЗСК Уест ъв Ингланд (Люксембург) се присъдят разноски в размер на 5260.44 лева пред ВОС и 4817.90 лева за първа инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК Решение № 850/01.07.2022 г. , постановено по в. гр. дело № 3518/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 248 от ГПК, И. А. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Взаимозастрахователно сдружение на Корабособствениците „Уест ъв Ингланд (Люксембург), със седалище в Люкдсембург сумата от 10 078.34 лв.

/десет хиляди и седемдесет и осем лева и тридесет и четири ст./, представляващи разноски за две инстанции.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3