Определение № 1281 от 15.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1281 гр. Бургас, 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500724 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.******, срещу Разпореждане № 3808 от 31.03.2023 г. по ч.гр.д № 1934/2023 г. по описа на БРС, в частта с която заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Д. П. К., ЕГН **********, за разпореждане плащане на задължения по договор за потребителски кредит № ******/26.10.2020 г., за договорно възнаграждение от 62.14 лв., 93.37 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 186.63 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и за мораторна лихва в размер на 43.60 лв.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че заповедният съд на този етап от производството не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитира практика.

Твърди, че заповедният съд има правомощие да преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или има обоснована вероятност от това. Заповедният съд не е подвел под нормата на чл.143 ЗЗП представените доказателства. Заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, а именно че преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите 1 ограничения и не противоречи на добрите нрави. С оглед принципа на свобода на договаряне, уреден в чл.9 ЗЗД, и по своя собствена воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените ГПР и годишен лихвен процент.

Навежда доводи, че в нормите на ЗПК е въведено ограничение на максималния размер на годишния лихвен процент. Въведен е максимален процент на годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита, включително лихви. Съдът няма правомощие да тълкува разширително императивни правни норми. Твърди, че при условие че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза.

Изложени са съображения, че видно от условията на договора, кредитополучателят сам по своя воля се е задължил, ползвайки процесните услуги, като изрично било посочено, че закупуването на някоя от тези услуги не е задължително за сключване на договора.Поради това не можело да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма.

Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение за посочените в жалбата вземания на "Профи кредит" ЕООД, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Заповедното производство пред БРС е образувано по повод заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. П. К., за разпореждане плащане на задължения по договор за потребителски кредит № ******/26.10.2020 г., за сумата 367.34 лв.

– неплатена главница, договорно възнаграждение от 62.14 лв., 93.37 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 186.63 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и за мораторна лихва в размер на 43.60 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноски, направени в заповедното производство.

Вземането произтича от договор за потребителски кредит № ******/26.10.2020 г., по който на длъжника е предоставена сума при договорените между страните условия в размер на 800 лева. Длъжникът изплатил 10 погасителни вноски, но в последствие изпаднал в забава.

Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, ведно 2 с погасителен план, общи условия и пълномощно.

Бургаският районен съд е отхвърлил частично заявлението на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в частта за договорно възнаграждение от 62.14 лв., 93.37 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 186.63 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и за мораторна лихва в размер на 43.60 лв.

Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не е споделян от настоящата инстанция. Цитираната от жалбоподателя практика не е релевантна за казуса. Действително преценката за противоречие със закона и добрите нрави, би могла да се направи от описанието на твърдяното вземане в заявлението по чл.410 ГПК, като това е така, защото преценката за други пороци, може да се направи само след пълното разгръщане на исковия процес в случай на подаване на възражение. Всичко това не означава, че вземането, така както е описано в заявлението по чл.410 ГПК, не може да противоречи на закона и добрите нрави. Напротив ако заповедният съд констатира такова противоречие, последният следва да отхвърли заявлението. Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна относно претенцията за възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги Фаст и Флекси. Видно от заявлението по чл.410 ГПК услугата Фаст е свързана с получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга Фаст. Другата закупена услуга пък е свързана с възможността за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, но и възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи, че нормата на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителски кредит не позволява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си така описаните в заявлението услуги представляват именно такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода на заповедния съд, че посочените споразумения за допълнителни услуги са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 ЗПК. Ето защо, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на длъжника и претендирана на основание споразумението 3 за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е недължима.

Следва да се посочи, че не могат да бъдат споделени доводите на районния съд, че процесния договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1-4 вр. с чл. 22 ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него.

Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация посочена в чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, тъй като в него посочена отпуснатата сумата по кредита и общият размер на кредита, както и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита, изчислен по определения в Приложение № 1 към закона начин и съобразно определените в закона допълнителни допускания, посочени в ОУ, неразделна част от договора, които са и подписани от длъжника. В договора е вписана и информацията по чл. 11, ал.

1, т. 11 и т. 12 ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочен е размера, броя и падежа на вноските, като към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в който са описани периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в т. 7.3.1 ОУ е предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в т. 7. 1 от ОУ изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже от договора. Ето защо, съдът намира, че представеният договор за потребителски кредит отговаря на законовите изисквания и е действителен.

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. Законната лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е -0, 00%. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова твърдението за нищожност на договорената възнаградителна се явява неоснователно.

4

Поради гореизложеното, разпореждането в частта за възнаградителна и мораторна лихва следва да бъде отменено и първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение за договорно възнаграждение от 62.14 лв. и за мораторна лихва в размер на 43.60 лв.

При този изход на делото, разноските пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя съобранзо уважената част на заявлението. Въззивния съд определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., което заедно с платената от жалбоподателя държавна такса в размер на 15 лв. представляват сторените от него разноски по настоящото частно дело.