Решение № 1841 от 04.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. Бургас, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120101817 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от „Банка ДСК“ АД с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. С, район „О“, ул. „М“ № , срещу М. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. Л бл. ет., ап.1, и З. И. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. С, бл., вх., ет. с която се иска признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност - всеки от тях по една втора от задължението, следните суми произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление сключен на 18.12.2013г.: 9124,24 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането;

9307,57 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2015г. до 17.12.2023г.; 2289,78 лв. обезщетение за забава за периода от 05.06.2015г. до 17.12.2023г.; 1197,38 лв. обезщетение за забава за периода от 18.12.2023г. до 26.11.2024г.; 37,00 лв. заемни такси; 120,00 лв. - разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3505/14.10.2024г., издадена по ч. гр. д. № 6562/2024г. на БРС. Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и И.М. Ж. на 18.12.2013г. бил сключен договор за текущо потребление с разрешен и усвоен размер 10 000 лева и срок на издължаване - 120 месеца, с месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, с преференциален 1 променлив лихвен процент в размер на 11,95 % годишно или 0,03 % на ден, при изпълнение на Условията по програма Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на пенсия, заедно със залог на вземане по сметка, подробно описани в Приложение № 2.

При нарушаване условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение, е променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95 % годишно или 0,04 % на ден. След усвояването на кредита, кредитополучателят бил заплащал дължимите месечни вноски по кредита до месец май 2015г. Твърди се, че Иван М. Ж. е починал на ......г., като ответниците са приели наследството по реда на чл. 51 ЗН, по образувано ч. гр. д. № 3140/2016г. по описа на PC Бургас. Крайният падеж на кредита е настъпил на 18.12.2023г. На ответниците били връчени покани. Не било извършено плащане. Поради това моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.

В срока и по реда на чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника подава отговор в който оспорва исковете. Възразява се, че договорът е изцяло недействителен, както и че всички вземания по договора са погасени по давност. Аргументира се, че са налице неравноправни клаузи /нищожни/ в нарушение на Закона потребителския кредит и Закона за защита на потребителите , като са начислявани лихви и разноски от ищеца , без никакво законово основание , и претендираните суми не се дължат. Твърди се, че наследниците – ответници имат качеството потребител. Признава се обстоятелството, че ответниците са приели наследството. Сочи се, че в договора и в общите условия към него не е посочено, какъв е размера на променливата компонента и на непроменливата надбавка по кредита , при сключване на договора, поради което потребителят не можел да прецени икономическите последици от сключения договор. Липсвала такава информация и в представеното Приложение 2, което като форма и съдържание не отговаряло на чл. 5 , ал.2 ЗПК. В общите условия било посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент , който е зависим от базов лихвен процент /променлива компонента/ определян по одобрена от кредитора методология, поради което лихвата се променяла при промяна на БЛП по решение на кредитора. Това обосновавало извод, че тази клауза е неравноправна и нищожна, тъй като променливата компонента е в зависимост от решение на кредитора , а не на обективните заложени фактори. В договора за кредит не била посочена методологията по която се изчислява Базовия лихвен процент /променлива компонента/. Какъв лихвен процент е прилагала банката по кредита, било неизвестно , като нямало никакви данни кредитополучателя или ответниците, да са давали съгласие за промяна на лихвения процент по кредита. Поради всички тези съображения потребителят не можел да прецени икономическите последици от сключения договор.

Аргументира се, че всички извършени от банката завишения на договорения 2 от страните лихвен процент над 11,95% били незаконосъобразни, въз основа на неравноправни и нищожни клаузи , съответно начислените възнаградителни и/или обезщетителни лихви били недължими. Сочи се, че в договора е записано, че при забава в плащане на месечна вноска от деня , следващ падежната дата ,определена в Договора , частта на вноската представляваща главница , се олихвява с договорния лихвен процент , увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тоест, лихвата от 11,95 % - определена т.7-ма от договора , плюс още 10% , или общо 21,95% . Тази клауза била в нарушение на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК според които договореното обезщетение за забава, не може да надвишава законната лихва.

За периода 05.06.2015г. - 17.12.2023г. посочената лихва по погасителнния план възлизала на 5405,08 лева, а не претендираната 9307,57 лева. Възразява се, че наследниците не са надлежно поканени за плащане. По отношение на разходите при изискуем кредит се възразява че липсва договорно или законово основание за това задължение. Моли се за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържат предявените искове и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар платен от ответниците. Прави се възражение за прихващане, в случай че съдът прецени да присъжда разноски в полза на двете страни.

Ответниците чрез своите процесуални представители в съдебно заседание оспорват исковете.

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, като срещу нея е подадено възражение в срок и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания за това.

Разпореждането за допускане на незабавно изпълнение е отменено, а издаденият изпълнителен лист е обезсилен.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между ищцовото дружество и Иван М. Ж. на 18.12.2013г. е сключен договор за кредит за текущо потребление с разрешен и усвоен размер 10 000 лева и срок на издължаване - 120 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява по банковата сметка на кредитополучателя. Посочен е годишен лихвен процент – 11.95 %, като е записано още, че при неизпълнение кредитополучателят губи префернциалния лихвен процент и същият се увеличава съгласно условията, като максималният размер е определен съгласно променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните 3 изменение на променливата му компонента, който към сключването на договора е 14,95 % годишно. Посочено е ГПР по кредита в размер на 13,65, койот може да бъде променян съобразно предпоставките предвидени в общите условия. Към договора е приложен погасителен план, промоционални условия, общи условия.

Представен е извлечението от счетоводните книги на банката от 27.11.2024 г. в което сумите са описани така както се претендират.

Представено е удостоверение за наследници, видно от което И.н Ж. е починал на....... г., и е оставил наследници от първи ред – двама сина – М. М. и З. Ж..

Представен е протокол от открито съдебно заседание от 27.10.2016 г., по ч. гр. д. № 3140/2016 г. по описа на БРС, видно от който пред съда са представени доказателства, че наследниците на И.н Ж. са извършили разпоредителни сделки през 2015 г. с наследствено имущество, поради което съдът е обявил, че наследството на И. Ж. е прието от М. М. и З. Ж. на основание чл. 49, ал. 2 ЗН.

Представени са две покани – уведомление издадени от ищцовата банка с която ответниците са поканени доброволно да заплатят сумата от 18135,83 лв. по договора за кредит. Видно от приложени разписки, поканите са връчени на ответниците съответно на 07.05.2024 г. и 29.04.2024 г.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че договорената сума по Договора за кредит в размер на 10 000,00 лв. е усвоена/преведена на .........г. по разплащателна сметка /........ в лева на титуляра И. М. Ж. в Банка „ДСК“ АД. Сумите постъпили за месечни вноски по погасителен план по заемната сметка /.....в лева в Банка „ДСК“ АД по Договора за кредит са били от НОИ Бургас - удръжки от пенсия на кредитополучателя Ж., като за периода 18.12.2013 г. – 08.07.2015 г. са погасени общо 2404,67 лв., като 829,95 лв. са отнесени към погасяване на главницата, а 1574,26 лв. са отнесени към погасяване на договорната възнаградителна лихва. Съгласно счетоводните записвания на Банката към 27.10.2021. с протокол 046/ 19.10.2021, задълженията са отписани с кредитна операция от заемната сметка № ......, в размер на : Платена главница = 9 124,24 лв.; Присъдени лихви

= 3 111,76 лв. Последното плащане по заемната сметка е на 08.07.2015 г. в размер на 106,99 лв. Ответниците са извършили две плащания по ИД № .....г., които са отнесени по главницата от 9 124,24 лева, в размер на 2285,57 лв. Съобразно записванията в счетоводството на банката и установените плащания от ответниците, експертизата изчислява, че към датата на изготвяне на заключението - 02.07.2025, размерът на дълга възлиза на : общо дължима главница - 6 838,67 лв.; дължима договорна лихва от 05.06.2015/17.12.2023 г. - 9 307,57 лв.; обезщетение за забава от 05.06.2015/17.12.2023 г. - 2 289,78 лв.; обезщетение за забава от 18.12.2023/26.11.2024 г. - 1 197,38 лв.; обезщетение за забава от 27.11.2024/02.07.2025 г. - 564,44 лв.; дължими заемни такси - 37 лв.; разходи при изискуем кредит – 120 лв.; Общо дължима сума

= 20 354,84 лв.

Експертизата не разполага с информация на Банка „ДСК“ АД, относно 4 показанията на различни параметри, описани във формулата за определяне на ГПР по ЗПК- Приложение № 1, както и липсва Методика за определяне на ГЛП на Банката. Съгласно представен Договор за кредит от 18.12.2013. и погасителен план от 18.12.2013., има определен ГЛП в размер на 11,95 % и ГПР в размер на 13,65 %. Същите не са променяни във времето, т.е. били са действащи до последната падежна дата - вноска № /........г. Съгласно счетоводните записвания на Банката, размерът на дължимата договорна лихва върху непогасена и дължима главница в размер на 9 124,24 лева от 05.06.2015 до 17.12.2023 вкл., възлиза на 9 307,57 лв. Съгласно записванията по погасителния план от 18.12.2013, за периода от 18.12.2013. до 18.12.2023, за общо 120 погасителни месечни анюитетни вноски, върху първоначална главница от 10 000,00 лева, има определена договорна лихва в размер на 7041,77 лв. Резултат = ( 9 307,57 лв. - 7 041,77 лв.) = 2 265,80 лв.