Протокол № 1533 от 31.07.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1533 гр. Пазарджик, 31.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело № 20235220101103 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищецът М. Г. М. - уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. А. Д. от САК - надлежно упълномощена отпреди.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“- София – уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, се представлява от юрк.

Д. Й. - надлежно упълномощен отпреди.

Вещото лице Л. С. Ц. – уведомен от предходното с. з., се явява лично.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ЮРК. Й.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Л. Ц. с вх. № 18364/16.07.2024

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим заключението на в.л. Ц., запознати сме с него. към изслушване на

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО

1

ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Л. С. Ц. – на 62 години, българин, български гражданин, женен, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.

Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.

АДВ. Д.: По въпрос № 2 /цитира въпроса/. Разработил сте два варианта на изчисление. Добавеното време като извънреден труд ли е изчислено?

В.Л. Ц.: Добавеното време съм го изчислил като изработено.

АДВ. Д.: Има ли как в съдебно заседание да изчислите левовата равностойност на тези часове труд, ако ги приемете като извънреден труд?

В.Л. Ц.: Няма да мога да ги изчисля, защото ставката за всеки период е различен.

АДВ. Д.: Един вид ще трябва да се постави допълнителна задача значи?!

На доста места сте цитирал чл. 16д от ППЗИНЗС /цитира/. Ако следваме последователността заложената в правната норма означава ли, че часовете положен труд първо се изчисляват, после се отчитат и чак на последно място се сумират?

В.Л. Ц.: С допълнителна задача бих могъл. Това мисля, че е правен въпрос и не мога да отговоря.

АДВ. Д.: Този алгоритъм, който сте внесли от служителите на изпълнение на наказанията ли ви беше внесен, тъй като и те по този начин изчисляват и отчитат положения труд?

В.Л. Ц.: Аз създадох собствен алгоритъм за изчисляване на извънредния труд, но този алгоритъм се използва и от ГДИН.

АДВ. Д.: Във вашата практика имали ли сте друг случай, в който да изчислявате отработено време или извънреден труд за по-малко от 1 час? Да се отчита в минути?

В.Л. Ц.: Досега не си спомням да съм имал такова изчисляване по-малко от един час.

АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

2

ЮРК. Й.: Отчитането на първото и последното тримесечие на исковия период съобразено ли е с обстоятелството, че при първото тримесечие обхваща периода от 24.03.2020 г., а пък последното тримесечие на исковия период е до 24.03.2023 г.? Приспаднати ли са тези дни след 24.03.2020 г. от общия норматив?

В.Л. Ц.: Да, приспаднати са. Може да видите таблица на стр. 10 и във втория вариант на стр. 12. За месец март на 2020 година съм взел 7 работни дни, които се отнасят за периода от 24-ти март -31-ви март, и за първо тримесечие на 2023 г. за м. март 2023 г. съм взел 17 работни дни, вместо 22 работни дни.

ЮРК. Й.: Това при каква норма е, не от 504 часа?

В.Л. Ц.: Не е при 504 часа.

ЮРК. Й.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.

АДВ. Д.: Господин съдия, считам, че така изготвеното заключение на практика не дава отговор на поставения въпрос № 2 към нея, а именно:

/цитира въпроса/. В самият въпрос е включено понятието извънреден труд, а на практика изчисления за извънреден труд и в двата варианта липсват.

Считам, че в тази му част заключението е неправилно и като такова не следва да се приема. Именно, дали се полага извънреден труд от ищците за всеки един наряд е същината на спора между страните по делото. Такива изчисления на практика липсват, поради тази причина моля вещото лице да изготви повторно заключение в тази му част, като приеме, че за всеки наряд ищецът е полагал общо 1 час извънреден труд за наряд, от които 30 минути са по Заповедта за удължаване на работното време и 15 минути преди работното време и 15 минути след края на работното време. Или по друг начин казано, в случай, че се приеме, че ищецът е положил 1 час извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на сумата за доплащане и съответно размерът на лихвите? Такива изчисления са ни необходими според мен също и с оглед факта, че в българското законодателство, а и съгласно законодателството в цял свят най-малката мерна единица за труд е един час. В ППЗИНЗС ясно е казано, че положения труд се изчислява и отчита в часове, а не в минути. Т.е. тук дали ищецът си е тръгнал и един път е работил 57 минути, друг път 50 минути, а пък друг час и пет минути, според мен трябва да бъде прието, че той 3 има един час извънреден труд и съответно да имаме изчисления в тази посока, в случай, че съдът приеме тези изводи на ищеца за правдоподобен да имаме и такива изчисления, на които евентуално да стъпи бъдещото решение.

ЮРК. Й.: Уважаеми господин председател, възразявам по това искане да бъде допуснато като допълнителна задача, тъй като вещото лице е направило изчисленията съобразно чл. 16д от ППЗИНЗС, а именно сумарно изчисляване на работното време на тримесечие, за да може коректно да изчисли колко е извънредния труд. Смятам, че заключението е изготвено коректно и в контекста на задачата поставена от уважаемия съд.

В.Л. Ц.: На стр. 13 в таблица № 2 е посочена тарифната ставка за 1 час извънреден труд за съответното тримесечие. Т.е., ако се прецени, че се дължи 1 час извънреден труд той ще съответства от съответното тримесечие при всеки един наряд. Ако се твърди, че има това 30 минути по Заповедта и 30 минути, които се твърдят от ищцовата страна, става 1 час и всеки един наряд по един час допълнително трябва да се умножи първото тримесечие. Пример: ако имаме 10 наряда ги умножаваме по 1 час, което е равно на 10 часа и ги умножаваме по тарифната ставка.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно искането на адв. Д. да се предостави допълнителна възможност на вещото лице да даде отговор в цялост на поставения въпрос № 2 от СИЕ, като затова съдът съобрази констативно съобразителната част на депозираното заключение, в което вещото лице е посочило подробно броя на нарядите, тарифните ставки при евентуално положен извънреден труд, както и съобрази днес заявеното от вещото лице. При необходимост настоящият съдебен състав, при произнасяне по съществото на спора може да извърши допълнителни изчисления.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА без уважение искането на адв. Д..

ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Л. С. Ц. съдебно-икономическа експертиза.

На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на 250 лв., съгласно представената справка-декларация от бюджетните средства на съда.

4

АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата. На основание чл. 214 от ГПК и съгласно приетата СИЕ, бих искала да допуснете изменение на иска досежно неговия размер, като считате същия за предявен вместо за сумата в размер на 5200 лева, за предявен в размер на 1000 лева, а размерът на претендираната мораторна лихва да бъде считан за предявен вместо 500 лева за 200 лева. В останалата част оттеглям исковата си претенция.

ЮРК. Й.: Не възразявам по искането за изменение на исковата претенция. Не се противопоставям по направеното оттегляне в останалата му част.

Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното искане с правно основание чл. 214 от ГПК от адв. Д. за изменение на исковите претенции чрез тяхното намаляване, като претенцията за главница да се счита за предявена за сумата в размер от 1000 лева, а обезщетението за забава в размер на 200 лева.

Основателно се явява и направеното искане с правно основание чл. 232 от ГПК за оттегляне на исковата претенция за главница за сумата над 1000 лева до първоначално претендирания размер от 5200 лева и за обезщетението за забава за сумата над 200 лева до претендирания размер 500 лв.

Водим от горното, Съдът