Решение № 8053 от 01.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8053 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110101558 по описа за 2025 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 8390/10.01.2025г. на СРС, подадена от С. Г. П. и Ц. Г. П. срещу „Национална Електрическа Компания“ ЕАД.

С Определение № 26092/16.06.2025г., влязло в сила на 02.07.2025г., производството по делото е частично прекратено поради частично оттегляне на исковата молба.

Ищците С. Г. П. и Ц. Г. П. чрез адв. З. О. са предявили срещу ответника „Национална Електрическа Компания“ ЕАД искове с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване спрямо ответника, че ищците са собственици – всеки на по 1/12 идеална част, на поземлен имот – нива с площ от 2,6дка, ІІ категория, находяща се в държавен горски фонд К. в м. „Б.“ при граници: П.Зл.а и А.З., която нива представлява имот с проектен идентификатор 22472.****.77 по скица-проект № *******/30.07.2024г. с площ от 2609 кв.м. и при съседи имоти с идентификатори: 22472.****.78, 22472.****.51, 22742.****.2 и 22472.****.76.

Претенцията си ищците обосновават с обстоятелството, че са наследници по закон на Г.Сп. П., починал на 23.09.2015г., който от своя страна бил един от наследниците на Сп.Зл.

П., починал на 04.05.1981г. С Решение № И812/07.07.2000г. на ПК-Панчарево на наследниците на Сп. П. по реда на ЗСПЗЗ било възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от 2,6 дка, ІІ категория, находяща се в м. „Б.“ при граници П.Зл.а и А.З.. Към решението не била приложена скица, поради което то не удостоверявало право на собственост, съответно нямало силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. След представяне на скица, изработена от правоспособно лице, на имота бил даден проектен идентификатор 22472.****.77. При представянето ú в ОСЗ-Източна обаче последната отказала възстановяването на правото на собственост с Решение № 5083-1/28.02.2019г. С Решение № 5525/08.01.2020г. по гр.д. № 19817/2019г. на СРС, потвърдено с Решение № 5629/09.10.2020г. по к.адм.д. № 4246/2020г. на АССГ, това решение било прогласено за нищожно, тъй като правото на собственост било вече възстановено, а поземленият имот – идентифицируем. Със заявление от 21.02.2019г. ищецът П. поискал от СГКК изменение на кадастралната карта и регистри с попълването на имот с 1 проектен идентификатор 22472.****.77. Искането било удовлетворено със Заповед № 1812026/27.10.2021г. на началника на СГКК, но по жалба на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД тази заповед била отменена с Решение № 887/13.02.2023г. по адм.д. № 369/2022г. на АССГ, потвърдено с Решение № 10350/30.10.2023г. по к.адм.д. № 4966/2023г. на ВАС. След отправено ново искане до СГКК за изменение на кадастралните карта и регистри това било отказано със Заповед № 18-10467/08.10.2024г. на Началника на СГККСофия поради наличие на спор за материално право с „Национална Електрическа Компания“ ЕАД. Поради тази причина и с цел разрешаване на правния спор ищците са предявили и исковете – предмет на настоящото дело. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищцата П. не се явява, ищецът П. се явява или не се явява, като се представляват от адв. О., който поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Допълнително основателността на предявените искове се обосновава и в Писмена защита, вх. № 122258/20.04.2026г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното „Национална Електрическа Компания“ ЕАД чрез Йо.М. – Ръководител на Отдел „Правен“, е подало Отговор на исковата молба, вх.

№ 130925/11.04.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Позицията за недопустимост на исковете се обосновава с обстоятелството, че реституционната процедура по отношение на имотите не е приключила, тъй като към решението на ОСЗ не е приложена съответна скица. Оттук липсвал и реално съществуващ и обособен обект на твърдяното право на собственост. Представените от ищците съдебни актове били непротивопоставими на ответника, тъй като той не бил участвал в съответните производства. Липсвала идентичност между имота с проектен идентификатор 22472.****.77 и имота, описан в решението от 2000г. на ПК-Панчарево, нито този имот попадал в имот 001050 по КВС, идентификатор 22472.****.50 по кадастралната карта и регистри на село Д.П.. Дори и исковете да били допустими, то същите били неоснователни. „Национална Електрическа Компания“ ЕАД се легитимирала като собственик на имот с площ от 10,778 дка, който бил част от имот с идентификатор 22472.****.50 по кадастралната карта и регистри на село Д.П. и имот № 001050 по КВС. Този имот бил част от поземлен имот с пл.

№ 1039, к.л. Г-27-13-Г, Г-28-13-Б от кадастъра на София, пл. район яз. Искър /VІІ-102/, с графична площ от 45860 кв.м. Този имот бил одържавен и предоставен на Министерството на електрификацията във връзка със строителството на яз. Искър, съответно включван в активите на съответни структури и предприятия, като в крайна сметка бил включен в активите на предприятието „Язовири и Каскади“, чийто правоприемник бил ответникът.

Имотът бил вписан в активите на дружеството, като то го владеело и ползвало за нуждите на експлоатацията на язовира необезпокоявано, във връзка с което в имота били построени съответните сгради. Границите му били материализирани и имотът бил ограден. Ответникът се снабдил и с нотариални актове. При условията на евентуалност прави възражение, че е придобил имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Ответникът бил предприел и съответни процедури по изменение на кадастралната карта във връзка с имота, както и активно защитавал правата си върху него, включително срещу ищците по делото. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът се представлява от Йо.М. – Ръководител на Отдел „Правен“, която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителна аргументация се излага в Писмена защита, вх. № 126336/22.04.2026г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, като исковете – предмет на делото, са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

2

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е за ищците. Същите следва при условията на пълно и главно доказване да установят, че притежават право на собственост върху съответните идеални части от описания в исковата молба и уточненията към нея имот към момента на предявяване на иска (ТР 8/2014-2016-ОСГК, т. 4), че границите на имота на ответника са нанесени в нарушение на така установеното право на собственост и не отговарят на действителните. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Всяка страна следва да докаже своите права на собственост върху имота, съответно обстоятелствата, които изключват правото на собственост на насрещната страна върху него (арг. ТР 11/20122013-ОСГК).

При това положение, доколкото искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен по своя характер, то ищците следва пълно и главно да докажат правото си на собственост върху процесния имот, като едва при установени такива права от тяхна страна следва да се пристъпи към изследване наличието на противопоставими права от ответната страна.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № ****/04.12.2024г. на Столичната община – Район „Изгрев“, Сп.Зл. П. е починал на 04.05.1981г., като е оставил за свои наследници по закон:

1. С.А. П. /съпруга/ – починала на 25.11.1992г.;

2. Л.С.М. /дъщеря/ – починала на 12.10.1978г., наследена от своя страна от:

- И.К.И. - дъщеря,

- Р.К.Т. - дъщеря;

3. Р.Сп.В. /дъщеря/ - починала на 19.02.2019г., наследена от:

- Г.П.В. – син, починал на 31.03.2011г., заместен от сина си П.Г.П.;

- В.П.В. – син, починал на 09.07.2021г., наследен от М.Д.В. – съпруга, Д.В.В. – дъщеря, и Р.В.В. – син;

4. Г.Сп. П. /син/ - починал на 23.09.2015г., наследен от:

- А.Б. П. – съпруга;

- С. Г. П. – син;

- Ц. Г. П. – дъщеря.

5. Р.Сп.Д. /дъщеря/ - починала на 16.08.2022г., наследена от:

- К.Вл.Д. – син;

- Р.Вл.Д. – дъщеря.

С Решение № И812/07.07.2000г. по заявление с вх. № 5083/1992г. на ПК-Панчарево на наследниците на Сп.Зл. П. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху недвижим имот – нива с площ от 2,6 дка, ІІ категория, находяща се в държавния горски фонд на село К. в м. „Б.“, при съседи: П.А.Зл., № 5161 и А.З.Зл., пореден номер 1 от заявлението и установен с Опис-декларация 23/26/11/1950г. Към това решение не е приложена скица по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. В тази връзка и след изработване на скица от правоспособно лице с Решение № 5083-1/28.02.2019г. на ОСЗ-Източна е отказано възстановяване на правото на собственост за нивата от 2,609 дка в м. „Л.“ с проектен идентификатор 22472.****.77, доколкото идентифицираният имот бил в м. „Л.“, а на правоимащите лица било признато право за въстановяване в м. „Б.“. С Решение № 5525/08.01.2020г. по гр.д. № 19817/2019г. на СРС, І ГО, 173 състав, влязло в сила и 3 потвърдено с Решение № 5269/09.10.2020г. по к.адм.д. № 4246/2020г. на АССГ, ІІІ кас.с-в., това решение е прогласено за нищожно. За да стори това, съдът е приел, че поземлената комисия, съответно ОСЗ, не може да сама нито да отменя, нито да преразглежда или изменя своите влезли в сила решения, освен в изрично предвидените от закона случаи.

Правилността на влязлото в сила решение не може да се проверява извън срока за обжалване. Затова, щом веднъж е постановено позитивно решение на поземлената комисия, каквото е това от 2000г., последващо такова за отказ на възстановяване е недопустимо да бъде издавано. ОСЗ е следвало с изрично решение да постанови отказ, но на процедурно основание във връзка с допустимостта на искането - поради наличие на вече влязло решение на поземлената комисия по този въпрос. Допуснатото закононарушение възприето за така съществено, че обосновава нищожност на оспорения акт. В мотивите на съдебния акт е посочено, че имотът е идентифицируем, като в тази връзка за приключване на реституционното производство е необходимо единствено да се представи скица.

След изработване на съответна скица-проект със Заповед № 18-12026/27.10.2021г. на Началника на СГКК – София, е одобрено нанасянето на имот с проектен идентификатор 22427.****.77 в кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-1819/27.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК. Тази заповед е отменена с Решение № 887/13.02.2023г. по адм.д. № 369/2022г. на АССГ, ІІ-76 състав, потвърдено с Решение № 10350/30.10.2023г. по адм.д. № 4966/2023г. на ВАС, ІІ отд., поради наличие на спор за собственост относно процесния имот с „Национална Електрическа Компания“ ЕАД. С Писмо, изх. № ПО-15-4503-3/18.04.2024г. на ОСЗ – Източна, ищците са уведомени, че за територията, в която се намира имотът, са одобрени и влезли в сила кадастрална карта и регистри, поради което ОСЗ не поддържа вече картата на възстановената собственост. На ищците е издадено удостоверение, което да послужи в тази връзка пред СГКК. След изработена Скица-проект № 15-774478/30.07.2024г., нанасянето на имота с проектен идентификатор 22472.****.77 е отказано със Заповед № 18-10467/08.10.2024г. на Началника на СГКК-София поради наличие на спор за материално право относно правото на собственост върху процесния имот с „Национална Електрическа Компания“ ЕАД.