Решение № 70 от 21.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Ловеч, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е.Я ПАВЛОВА при участието на секретаря МАРИНА Ф.А като разгледа докладваното от Е.Я ПАВЛОВА Търговско дело №

20234300900003 по описа за 2023 година

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

Постъпила е искова молба вх. № 225/13.01.23 г.от П. В. М. от гр.Ловеч ЕГН **********, адрес: ****** чрез адв. К. Д., вписан в АК- ЛОВЕЧ, срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-София, с посочено правно основание чл.432 ал1 от КЗ във вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД вр с чл.115 ал.2 ог ГПК и цена на иска 50 000 лв. Излага ,че на 28.05.2022 год. на път III - 305, близо до с. Дерманци на км 31+880 в местност „Синан тепе" е възникнало ПТП с участието на един участник при следните обстоятелства: водачът на МПС Ситроен Ксара, собственост на Ал.Ст.Л. - Х. Н. Ф. в светлата част на денонощието, на мокра пътна настилка на десен завой излиза в дясно на пътното платно и реализира ПТП с материални щети и ранени пътници и водач. Твърди, че по случая е образувано ДП № 140/2022 г. по описа на РУ Луковит. Заявява, че ищецът се е намирал в лекия автомобил със свои приятели, като бегло познавал водача на автомобила и не е имал представа, че същият не притежава свидетелство за правоуправление.

Счита, че виновен е водачът Х. Н. Ф., който не е съобразил поведението си с пътните условия, управлявал е МПС без право за това и е допуснал произшествието. Излага, че в пряко причинно-следствена връзка с настъпилото събитие е пострадал ищецът П. В. М..

Твърди, че на същия е оказана спешна медицинска помощ от пристигналия на място медицински екип и са извършени изследвания е МБАЛ гр. Луковит, след което пострадалият е освободен. Изтъква, че по непонятни причини на ищеца не са представени никакви документи от изследването, въпреки че той е категоричен, че такива е имало, нито е оставен за лечение, въпреки поставената диагноза. Отбелязва, че той е настанен в СУ наблюдавано жилище за младежи от 18 до 21 години и вероятно е със статус на здравно неосигурен.

1

Твърди, че в първия работен ден след произшествието - 30.05.2022 г., с помощта на свои познати, П. М. е извършил нови изследвания в МБАЛ Червен бряг, защото в гр.

Луковит отново му е отказано да му се представят документите от 28.05.2022 г., този път с оправдание, че лекарят не е на работа, за да разреши. Сочи, че резултатите от второто изследване са представени на ортопед на 02.06.2022 г., поради невъзможност това да се случи по – рано, като през цялото време ищецът е изпитвал силни болки в травми раните места без да е в състояние да си помогне, най-вече поради материалната си затрудненост и лекарска помощ му е предоставена едва на втори юни.

Отбелязва, че в приложения Амбулаторен лист № 624/02.06.2022 г., въз основа на извършените и представени рографии е поставена диагнозата счупване на ляв външен (латерален) малеус и на 7,8,9 ребро. Твърди, че съгласно медицинската документация обективното състояние е с изразен оток и силна перкоторна болезненост в областта на латералния глезен. Сочи, че са описани ограничени и болезнени флексия и екстензия на стъпалото, куцаща походка от болеви тип, повърхностен хематом в средната трета на гръдния кош, палпаторна и перкуторна болезненост на нИ. 8-10 ребро, леко затруднено дишане, като ищецът не е взел рентгеновите снимки от д-р Й. и при по - късен опит, се установило, че същите не са запазени.

Твърди, че описаното състояние сочи на нанесена телесна повреда, претърпени болки, страдания и стрес, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие.

Сочи, че видно от приложения Протокол за ПТП с пострадали лица, лекият автомобил, с който е реализирано ПТП е бил с поставени регистрационни номера за друго МПС ( за което ищецът също не е имал представа), поради което е направена претенция пред Гаранционен фонд, който е образувал при себе си щета № 22210083/20.06.2022 г.

Твърди, че с писмо с изх. № 24-01-210/30.06.2022 г. Гаранционен фонд е уведомил ищеца, че след извършена служебна проверка е установено, че за МПС с рама № ******, с което е осъществено произшествието на 28.05.2022 г., има сключена задължителна застраховка ГО, по която е издадена полица № BG/06/121002034356, при ДЗИ - Общо Застраховане Ад, със срок на валидност от 18.07.2021 г. до 17.07.2022 г. и по тази причина е направена втора претенция пред компетентното да я разгледа застрахователно дружество, което не е оспорило правоотношението.

Твърди, че с писмо с изх. № 0-9210025/27.07.2022 г. ответното дружество е изискало допълнителни документи, като изрично е отбелязано, че същите са изискани и по служебен ред.

Излага, че с писмо с изх. № 0-9213473/12.10.2022 г. отново е отказано окончателно становище по претенцията.

Излага, че с оглед на изтеклия законов срок по КЗ, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, чрез който да установи основателността на своята претенция.

Счита, че с оглед на изложеното по-горе ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: ****** се явява легитимиран ответник.

Изтъква, че съобразно чл. 343, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да поеме 2 определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Счита, че застраховката „Гражданска отговорност" е задължителна за автомобилистите и на основание чл. 477, ал. 1 КЗ, застраховката покрива гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Изтъква, че законодателят е предоставил на увреденото лице две възможности да реализира отговорността на деликвента - иск по чл. 45 ЗЗД или пряк иск по чл. 432, ал 1 КЗ срещу застрахователя на застрахования деликвент. Смята, че увреденото лице може да избира между тези възможности, стига правото му да не е погасено по давност или отречено със сила на присъдено нещо, като в настоящия случай не е налице нито една от горните хипотези.

Твърди, че по отношение на изискваните от застрахователя допълнителни документи за произнасяне по претенциите, счита че това е направено в грубо нарушение на нормата на чл. 106, ал. 5 от КЗ и цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Сочи, че в конкретния случай е видно, че застрахователното дружество е изискало по служебен ред документацията, която е счело за нужна за уреждане на претенцията, но въпреки това е отказало да я уважи и дори да се произнесе по нея.

В обобщение счита, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, болки, страдания и стрес за продължителен период след процесното произшествие, които са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на водача на застрахованото по застраховка ГО превозно средство, поради което е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: ******

Моли съда след като установи основателността на претенциите, да осъди ответника ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к 1463, район Триадица, бул. „Витоша" № 69Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., Е. Й. Б. да заплати на ищеца П. В. М. ЕГН ********** сумата от 50 000 / петдесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания от пътнотранспортно произшествие от 28.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на задължението.

Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да определи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения и осъди ответника ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1463, район Триадица, бул. „Витоша" № 69Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В., Е. Й. Б. да заплати така определеното възнаграждение.

Моли на основание чл. 127, ал. 4, предл. 2 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени на доверителната адвокатска сметка на процесуалния представител адв. К. В. Д., с адрес: гр.

Т***********, за която е представено удостоверение.

Прави искане за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски по делото и представя доказателства и прави доказателствени искания:

В срок е постъпил отговор на исковата молба от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" 3

ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на Управление: гр. София, ул. „Витоша" № 89 Б, Представлявано от К. Х. Ч. -Главен изпълнителен директор и Б. В. -Изпълнителен директор, чрез юрк. И. Д..

Моли съда да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 140/2022 г. на РУ Луковит по. В конкретния случай остават неизяснени множество въпроси от значение за делото, като кой е бил водача, къде е седял пострадалия, защо е бил в кола с подменен регистрационен номер, дали МПС-то е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление и др, като на тези въпроси точен отговор може да дадат разследващите действия по цитираното досъдебно производство. В тази връзка цитират част от мотивите на решение № 20 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1372/2020 г, IV г.о., ГК, а именно:

„Във всички случаи, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на престъпното деяние, поради наличие на някоя от посочените по-горе хипотези по чл. 125, ал. 5 ГПК, той задължително спира производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогичен на чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК от 1951 г. (отм.);. (Подобни препоръки са дадени и с т. 8 от ПП 5/1985 г. на ВС на РБ по гр. д. № 5/84 г., така е посочено и в мотивите към т. 2 от TP № 5/05.04.2016 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС).

Гражданският съд постановява спиране на висящото пред него гражданско дело, без значение дали вече има образувано наказателно производство в досъдебната или съдебната фаза - сам сезира прокуратурата или следи движението на вече образувано досъдебно или съдебно наказателно производство."...

С оглед горното, моли съда да спре производството по т.д. 3/2023 г. до приключване на евентуалното наказателно производство или до прекратяване на досъдебното производство.

По допустимостта и основателността на иска:

Намира иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер, за което излага следните съображения:

1. На първо място във връзка с провежданото досъдебно производство и обстоятелствата по случая сме длъжни да посочва, че остава неизяснен факта кой е отговорен за разглеждане на застрахователната претенция – дружеството ответник или Гаранционния фонд или друг. Твърди, че съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането и утвърдените практики по застраховане на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", същото се явява обект на застраховката в своята съвкупност от регистрационни и индивидуализиращи белези. Т.е. освен номера на рамата в полицата се отбелязва и регистрационния номер, който по всяко време на използването на автомобила трябва да отговаря на записаното в регистрационния талон и регистрите на МВР. Изтъква, че е установено, че в конкретния случай, регистрационните табели на катастрофиралия автомобил са били подменени и не установено каква е причината за това, като е възможно е автомобилът да е бил придобит чрез кражба, грабеж или престъпление от използващите го. В този случай отговорен по реда на чл.557, ал.1, б. г от КЗ и в тази връзка моли съда на основание чл.219 ГПК да 4 конституира като трето лиие - помагач на негова страна Гаранционния фонд с цел да бъде обвързан същия с решението по делото, което ще улесни уреждане на бъдещите им регресни отношения.

С оглед обстоятелствата по делото прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М.. Твърди, че няколко са основанията за това възражение, които кумулативно правят действията на М. значими във връзка с причинността на настъпилите вреди. На първо място твърди, че М. е бил без правилно поставен обезопасителен колан и това е довело до получените травми, които нямало да се налице, ако същият беше с поставен предпазен колан. На второ място счита, че М. сам се е поставил в опасност, допринасяйки за настъпването на вредоносния резултат, като е бил пътник в кола, управлявана от неправоспособен и непълнолетен водач. Твърди, че водачът на автомобила е бил към датата на събитието на петнадесетгодишна възраст и твърдението в исковата молба, че ищеца бегло познавал водача на автомобила и не е имал представа, че същият не притежава свидетелство за правоуправление е несъстоятелно. Според него за всеки е ясно, особено за пълнолетните, какъвто е ищеца М., че момче на петнадесет години има достатъчно отличителни белези на външността и поведението, които да го отличават като човек в незряла, тийнейджърска възраст.