Определение № 119 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Пазарджик, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900163 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С постановено по делото Определение № 46 от 17.02.2026 г. съдът е възобновил производството и е дал указания на ищците да довнесат държавна такса по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението. В този срок ищците, чрез адв. Г., са подали молба вх. № 2598 от 05.03.2026 г. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, съгласно чл.

83, ал. 2 ГПК, по която съдът се е произнесъл, като е дал изрични указания с разпореждане № 130 от 06.03.2026 г. за представяне в едноседмичен срок от съобщението на декларации за удостоверяване на имущественото състояние на всеки един от ищците, за декларираните обстоятелства по които носят наказателна отговорност.

По постъпило от ищците искане за продължаване на срока по чл. 63, ал.

1 ГПК за изпълнение на даденото с разпореждане № 130 от 06.03.2026 г. указание с Определение № 104 от 31.03.2026 г. съдът е уважил същото, като е продължил срока с две седмици, т. е. до 13.04.2026 г. включително. Изрично е посочил, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния.

Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Изрично е посочил, че молбата следва да уважи, тъй като е първа и не сочи на шиканиране на процеса, въпреки че не се представят никакви доказателства, а се разчита единствено на голословни твърдения.

В продължения от съда срок, изтичащ на 14.04.2026 г. (тъй като 13.04.2026 г. е неприсъствен – чл. 60, ал. 6 от ГПК) е подадена молба от ищците вх. № 4224 от 15.04.2026 г. (пощ. клеймо от 14.04.2026 г. – чл. 62, ал. 2 от ГПК), отново чрез адв. Р . Г., в която „за последен път“ се моли за продължаване на срока, тъй като ищците не са представили изисканите от съда декларации за имущественото им състояние. Неизпълнението се обосновава с 1 оглед натрупаните празнични дни в България и преди това в Т.

Подадената втора молба за продължаване на срока отново не представя доказателства за затруднението на ищците да представят декларациите за имуществено състояние, като изложените доводи за забавяне поради празнични дни не обосновават извод за уважителни причини. Най-малкото не се представят доказателства за това, че декларациите са изпратени по пощата или чрез куриерска фирма, а именно почивните дни са причината те да не пристигнат в съда навреме. Доколкото ищците са имали достатъчен срок да представят изисканите от съда декларации, предвид и това, че формата за тях е само писмена (а не с нотариална заверка на подписа), наред с обстоятелството, че видно от молба вх. № 3623 от 30.03.2026 г., подадена от адв. Р. Г., същият заявява, че се е свързал с четиримата ищци и „е започнала организация по попълване и представяне на въпросните декларации“, води до извод за неоснователност на молбата по чл. 63 от ГПК.

Неорганизираността на ищците да представят изисканите от съда документи за период от три седмици (първоначалният срок от една седмица е удължен с още две, като се иска удължаване с още две) води до заключението, че неизпълнението на указанията на съда е поради субективни причини.

С оглед неизпълнението на указанията на съда по искането за освобождаване от държавна такса, ведно с липсата на други данни, от които да се направи извод за затруднено материално състояние у ищците, води до отхвърляне на молбата, като неоснователна.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за определението на съда по молбата по чл. 63 от ГПК. Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство.

По силата на чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 от ГПК няма. Тоест, актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната – така константна съдебна практика, обективирана в Определение № 13 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 811/2010 г., I т. о., Определение № 454 от 15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4232/2013 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 158 от 18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на ВКС, III г. о., Определение № 495 от 30.06.2014 г. по ч. т. д. 1309/2014 г. на ВКС, I т. о., Определение № 147 от 15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г. на ВКС, III г. о., Определение № 385 от 4.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на ВКС, II г. о.

ІІ. Съдът докладва и подадена молба вх. № 4093/09.04.2026 г. от ищците по делото, чрез адв. Г., с която се излагат подробни съображения, че възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК, подадено от овластения кредитор С. Б. с молба от 22.08.2025 г., е оттеглено от длъжника „Старт инвест“ ЕООД, представлявано от управителя му Ю П Б, тъй като с издадената обезпечителна 2 заповед не се прекратяват правомощията на законния представител на длъжника, а само се овластява Б да подаде възражение срещу заповедта. На това основание счита, че искът е недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от воденето му (доводът по същество е, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила), а актовете на заповедния съд и въззивната му инстанция не са обвързващи за настощия съд.

По довода за влязла в сила заповед:

Действително актовете на заповедния съд и въззивната му инстанция не са обвързващи за настоящия съд относно преценката за допустимост на производството по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, но съдът споделя изводите, направени в мотивите на в. ч. гр. д. № 370/2025 г. на ОС – Търговище , като излага и съображения, ч е подадената молба от 22.08.2025 г. от длъжника „Старт инвест“ ЕООД за оттегляне на възражението, направено от овластения кредитор С. Б., няма очакваните правни последици, тъй като липсва материална (а не процесуална) легитимация на длъжника да стори това, но не заради прекратена представителна власт на управителя на дружеството, а поради допуснатото овластяване на кредитора по реда на обезпечителното производство по чл. 134, ал. 3 от ЗЗД. Противното би обезсмислило предоставените права на кредитора да подаде възражение.

В предходни актове съдът вече е посочвал, че приема, че подаденото от овластения кредитор Б възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК е в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а подадената искова молба от 27.08.2025 г. е депозирана в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, респ. че заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4224 от 15.04.2026 г. от ищците, чрез адв. Г., за продължаване на срока за изпълнение на даденото с разпореждане № 130 от 06.03.2026 г. указание на съда, на основание чл. 63, ал.

1 от ГПК, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2598 от 05.03.2026 г. от ищците по делото, чрез адв. Р. Г., за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за производството, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.

Определението, в частта по чл. 83, ал. 2 от ГПК, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд, а в частта по чл. 63, ал. 1 от ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3